Споделях анализа си с най-добрите монетаристи - Алън Уолтърс, Милтън Фридман, Макс Фрай, казв главният икономист на инвестиционния фонд "Инвеско"

Правителството на Обединеното кралство одобри плана ми за валутния борд Хонконг, спомня си Грийнууд

С проф. Ханке споделяме едни и същи възгледи как работи светът, казва той

- Вие сте главен икономист в Invesco - компания за управление на инвестиции, която контролира активи на стойност 1,6 трилиона долара. Вие използвате монетаристичен модел, който гласи, че макроикономическото развитие се върти около промените в паричното предлагане. Ако паричното предлагане се покачва, цените на активите също се повишават. След това с известно изоставане реалната икономика започва да расте и накрая с още едно закъснение от около 2 години инфлацията надига своята "грозна глава". И така, как Invesco насочва инвестициите при положение че очаквате инфлацията да се повишава и да е устойчива през следващите 2-3 години?

- Invesco управлява пари при много различни мандати (акции, недвижими имоти, облигации и пари, както и ETF (Exchange Trade Fund - борсово търгувани фондове - вид ценни книжа за индекси, стоки, акции, портфейли и др.) в много различни икономики, така че

не всички портфейли следват една

и съща стратегия

Въпреки това, с бързия растеж на широкото парично предлагане от началото на COVID-19, особено в САЩ и в по-малка степен в други икономики като еврозоната, Обединеното кралство, Канада, Австралия и Нова Зеландия, през последните 18 месеца, аз препоръчах пълна експозиция на рискови активи като акции и недвижими имоти и минимална експозиция към облигации (различни от свързани с индекси или защитени от инфлация облигации). На пазарите на облигации нарастващите лихвени проценти в

резултат на по-висока

инфлация

вероятно ще доведат до загуби за инвеститорите в облигации през следващите 3-5 години. 

- Вие и проф. Ханке сте приятели, колеги и сте обучавали едни и същи специалисти, когато бяхте в Хонконг, а проф. Ханке в Johns Hopkins в Балтимор. Вярно ли е предположението ми, че имате едни и същи възгледи за това как работи светът? Виждам, че често пишете заедно. Как се стигна до това? Често ли сравнявате бележките си? Вие сте в центъра на известните петъчни семинар на проф. Ханке по проблемите на приложната икономика. Как се стигна до това? И какво мотивира главния икономист с фонд от 1,6 трилиона долара да участва в семинари, насочени към обучение на млади студенти?

- Да, с проф. Ханке споделяме една и съща рамка в нашия анализ “как работи светът”. Обичаме да си сътрудничим, защото имаме допълнителни умения в анализа, писането, контактите ни с медиите. През последните години редовно се срещахме на

конференцията

на проф. Робърт Мъндел в Сиена,

Италия, а от началото на COVID-19 разговаряме по няколко пъти всяка седмица по телефона.

Преподаването ми в класа на проф. Ханке отчасти се дължи на преподавателския ми опит тук в Обединеното кралство, където през последните 20 години, с насърчаването на Invesco, водех курс, посветен на азиатските икономики, на политиките на валутния курс в университета в Кардиф; и отчасти в резултат от подготовката на поредица от видео лекции за бизнес училищата на Heriot Watt и Edinburgh University. Съдържанието на тези видео лекции, които се фокусират върху казуси от макроикономически опит, извлечен от много различни икономики, се оказа идеално за студентите от семинара на проф. Ханке по приложна икономика. Като практикуващ икономист вярвам, че е важно да сме с единия крак в академичния свят, а с другия - в света на бизнеса!

- Можете ли да разкажете как се стигна до въвеждането на валутния борд в Хонконг. Какво си спомняте от работата си със сър Алън Уолтърс, съветникът на Маргарет Тачър? Имате ли все още роля в паричната администрация на Хонконг?

- Бях аспирант в Япония в началото на 70-те години на миналия век, специализирал съм парична политика и бизнес цикъла на Япония. През 1974 г. се преместих в Хонконг и

разширих

анализа си

до всички по-малки източноазиатски икономики - от Южна Корея до Австралия и Нова Зеландия и до Индия. С оглед на моите изследвания през 1976 г. започнах да публикувам двумесечно списание, наречено Asian Monetary Monitor - наблюдавахме паричните условия в Азия. Тогава нямахме достъп до компютри, така че трябваше да събираме данните от статистически публикации или директно от централните банки и държавните агенции, чертаейки диаграми или подготвяйки таблици на ръка.

Хонконг се оказа специално предизвикателство както поради липсата на данни, така и поради липсата на какъвто и да е авторитетен анализ на необичайната парична система. Въпреки това постигнах стабилен напредък, споделяйки анализа си с най-добрите монетаристи, които познавах - Алън Уолтърс, Милтън Фридман и Макс Фрай. Следователно, когато кризата

с хонконгския долар се разви през 1982 - 83 г. в резултат на китайско-британските преговори за бъдещето на Хонконг след 1997 г., имах три възможни решения за Хонконг, готови за приемане. Преди това не бях работил със сър Алън, но го познавах лично и когато планът ми беше готов, уредихме копие от него да бъде изпратено с полет на “Конкорд” до Вашингтон, където той живееше.

Той успя да ме разпита по телефона и да представи моите предложения на г-жа Тачър, когато тя посети Вашингтон за срещите на МВФ и Световната банка през септември 1983 г. Крайният резултат бе, че правителството на Обединеното кралство одобри плана ми, но той беше оставен на правителството (Британското) на Хонконг да направи съобщението и да се погрижи за

детайлите на изпълнението

през октомври 1983 г.

Да, все още имам роля в паричната администрация на Хонконг, където служих като външен член на Комитета на валутния борд от 1998 г. По време на сегашната пандемия тези срещи са “виртуални”, но очаквам физически да се възобновят през 2022 г.

- Какво си спомняте за Маргарет Тачър?

- През 70-те и 80-те години на миналия век, когато Маргарет Тачър беше министър-председател на Великобритания, живеех в Хонконг, така че я срещнах едва когато се преместих в Лондон след 1999 г. По това време тя се беше пенсионирала и аз се запознах с нея чрез

обществото

“Мон Пелерен”,

което проведе среща в Лондон. Тя споменава епизода с хонконгски долар и ролята на Алън Уолтърс в автобиографията си The Downing Street Years на стр. 489 - 490. Цитира финансовата преса, която определя стабилизирането на хонконгския долар като “неподправен успех”.

- Знам, че менторът на проф. Ханке е проф. Милтън Фридман. Вие познавахте ли го?

- Познавах добре Милтън Фридман. За първи път го срещнах в Токио през 1969 г. и станахме добри приятели благодарение на общия ни изследователски интерес към паричната политика. През 1978 г. се присъединих към Обществото Мон Пелерен - той помогна за създаването му през 1946 г., така че се срещахме редовно на конференциите му, както и в Хонконг, когато

Фридман

го посети

(там той правеше своя телевизионен сериал “Свободен да избираш”). Срещахме се и в Калифорния, когато отидох да живея там между 1994 и 1998 г. В биографията му със съпругата му Роуз - “Двама щастливци” ще намерите множество препратки към мен. Фридман беше възхитителен човек с искрящ хумор и брилянтен учител. Той винаги можеше да обясни и най-сложната тема с прости думи, така че дори и неикономист да може да разбере.

- Ако валутните бордове потискат инфлацията, намаляват корупцията и гарантират стабилност, защо повече страни не ги приемат?

- Политиците в правителството са тези, които избират паричната система на своята страна и като цяло те предпочитат да имат централни банки, а не валутни бордове, тъй като централната банка разполага с редица правомощия, които са привлекателни за политиците - като например възможността да използват централните банки. С тях се финансират държавните разходи, с тях се управляват лихвените проценти и обменният курс, осигуряват по-голям престиж. По своя дизайн валутният борд ограничава правомощията на правителството или политиците да се намесват в паричната система и ефективно налага “твърдо бюджетно” ограничение върху държавните разходи, изисквайки дисциплинирани бюджети, ортодоксални финанси и натрупване на значителни резерви. Тези характеристики правят валутните бордове привлекателни за обикновения гражданин, но непривлекателни за политиците.

- В тази ситуация на нарастваща инфлация, как обикновените хора могат да запазят спестяванията си?

- Не всички страни ще се сблъскат с инфлация след пандемията COVID-19 - само тези икономики, които са свидетели на много бърз растеж на парите. Страните, в които инфлацията ще се увеличи най-много, са САЩ, Израел и Бразилия; за разлика от тях има страни, които не си позволиха това - те са Швейцария, Япония и Китай. Една от стратегиите е да разпределите по-голямата част от вашите активи към

акции и

недвижими

имоти,

тъй като те са добре защитени срещу инфлация. Друг вариант са валутите на тези икономики, в които темповете на инфлация ще бъдат най-ниски, тъй като те вероятно ще поскъпнат в сравнение с останалите валути, където инфлацията е по-висока.

- Защо бяхте награден с Ордена на Британската империя?

- Бях награден през 1994 г. от британската администрация в Хонконг за моите “заслуги към икономиката на Хонконг”. Това включва работата ми по стабилизирането на HK$ през 1983 г., както и

работата ми

като съветник на правителството

на Хонконг, като член на Комитета за листване на фондовата борса и директор на HK Futures Exchange Clearing Corporation. Освен това миналата година бях награден със Сребърна звезда на Баухиния (SBS) от правителството на САР Хонконг за моите услуги за подпомагане на стабилизирането на хонконгския долар. (Цветето баухиния е емблемата на Хонконг - б.р.) Радвам се, че приносът ми за просперитета и стабилността му бе признат както от британското, така и от китайското правителство на Хонконг - преди и след предаването на суверенитета през 1997 г.

Какво казва за приятелството и сътрудничеството им популярният у нас проф. Стив Ханке, четете тук.