Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

23 юни 2018 г. ·
В средата на миналия век в Института по социология при коментарите за раждаемостта се оформиха две спорещи групи.
Първите твърдяха - целта на държавата трябва да бъде едно дете в семейството, но да бъде образовано и добре гледано. Разбиранията си те бяха реализирали в частния си живот - останали несемейни, създали бездетни семейства или имащи едно дете. Но пък за компенсация групата се състоеше от напористи, гласовити и овластени. Те победиха. Дори в ново време внушиха на един президент, че петмилионна България е добра цел. Той някъде го каза.
Вторите твърдяха - репродуктивната норма от три деца трябва да бъде образец и пример за семейното планиране. Такава норма позволява стабилно развитие на нацията. Без системно заместване с млади хора на отпадащите поради възраст, емиграция, болест, смърт, нацията ще изпадне в проблемна ситуация. Така стана.
(Вмъквам важно уточнение: тук говоря за целенасочено избраното бездетство или еднодетство, а не за предизвиканото поради здраве или житейска ситуация.)
Общоприетата репродуктивна норма в обществото (бездетна/еднодетна или тридетна) е основно условие за неговото оцеляване и развитие. Без стабилен брой и ръст на населението е невъзможно стабилно развиващо се общество.
Поради ниската раждаемост ни залива лавина от проблеми.
Заради нея възникна и бежанската криза. "Да си внесем работна ръка!" Но се оказа, че се подменя населението. Възникват трудни за регулиране междукултурни сблъсъци. Заплашена е сигурността на Европа!...
Българите не правят достатъчно деца. Не защото са бедни. В богата Европа е същата мода. Мисля, че при албанците (висока раждаемост!) имаше израз - "ще ви завладеем с креватите си!"
Европа като цяло "изнесе занятието" правене на деца в Африка. А християнският свят преотстъпва "занаята" на мюсюлманите...
Защо пиша това?
Слушах вчера поредната пламенна реч от парламентарната трибуна на една видна дама . Говореше яростно против приемането на емигранти...
Направете сметка колко деца имат днешните ни политически лидери и къде живеят тези деца. Какво проповядват чрез личния си живот - малодетство или многодетство; да работим за държавата си или там, където ни е по-добре? Ще имате ориентир, когато ги чуете да говорят за внос на работна ръка, за темповете на развитие, за пенсионното дело и пр. За България въобще. Без млади генерации, вливащи енергия и нови хоризонти пред обществото, то е затънало.