Калин Терзийски във фейсбук:

И ето ги отново улиците

На Созопол с камъните им

А годината се е изтърколила

И годината се е дотърколила

И е празно и тихо, а

Върху колата отсреща

Стои котка и нежно ме поглежда

С цялото налично презрение на света

Приятели сме, аз отивам

На Разходка

И по камъните има малко вино

От вчера, от хорото, от народното

Веселие глювайн като

Канелата се усеща и тук по камъните през

Порите на сутрешната кожа във

Сивия въздух свеж и мокър от морето

Което му стои отдолу и го гали

И отивам отивам отивам в църквата

Да си купя свещ но нямам стотинки

И само се кръстя кръстя кръстя

За да не ми се разсърди Бог и

Неговата приятелка с маска на лицето

(Защо влизам в храма без маска?)

Която пази Бог от вируси и безплатни

Поклонници със съмнителен вид

И се кръстя кръстя кръстя а после отивам за

Няколко шишенца съмърсби, защото

Сладичкото сутрин убива недоверието в живота

Колко е алкохолът вътре - достатъчно

И пея песничка на новия годишен свят

На новото 22, което шумоли из въздуха

С най-тихите прозрачни крилца

На елфи, на чистачки от чистотата, на смарагди

От Атлантида, на жената, която ходи

След чистачките от чистотата и

Им казва тук измети, а тук наблегни на

Големите боклуци, че най-бият на очи

(Тя е от общината) и Господ е ей там, маха ми

И аз ходя с пликчето напред, и морето

Морето морето морето шуми леко

Нова година е за него и то се прави на ново

Все едно не е потапяло нищо преди

Три хиляди години и все едно

Няма на дъното си скелети на скити

И нормани от битката при Карвуна

Пльоска си с вълнички и се гъбарка с мен

Водораслите му и цветът му като чай от

Самото японско благоразумие сенча

Ме предизвикват: Ела ела ела

И аз ще оставя пликчето с бутилчиците

Ще вляза в морето

Ще забравя света

Ще вдишам въздух с 78 процента

Азот в него и ще плувам

До Грузия, до някое кафене

Където да ме поздравят с Честита

Нова година и да ми прочетат

Витязът с тигрова кожа техния

Национален епос, а аз да се върна

С плуване и да си легна в хотела

В мекото легло с надежда за любов

Към най-красивото джазово същество на света

Да проскрибуцам по витите стълби

Към стаята в която съм настанен

Минал по камъни, по които

Кръвта Христова с канела и пипер

Се е ляла вчера, загрявайки

Лицата и бедрата на хороиграчите

В щастливия свят

По-добър от всеки друг

Приятелю Лайбниц.