Спомен за Мария Желева.

10 декември 2013 г.

Било, каквото било.

Мъртвите и неродените са безгласни. Ще повторя девиза си (като изкуфял старец), който ме крепи: "Вековете стоят на пръсти и гледат теб - живия човек!"..

И така - Бог да прости Маруша!

Изключително земен, образован и интелигентен човек...

...Желю е вече избран за президент. Излезли сме от Народното събрание. Отиваме у тях, придружени с "фуй-фуй" коли - той, Ивайло и моя милост.

В хладилника няма нищо. Племенницата тича до денонощния, за да купи нещо. Носи кайма и почва да пържи кюфтета.

Маруша е в Грозден. Звъним, търсим я. Тя се появява. Слушалката е в ръцете ми:

"Марушке, връщай се. Желю стана президент!"

Следва кратко мълчание.

"Може да е станал президент, но аз трябва да си полея доматите!"

....

Нищо особено. Бог да я прости.