Данните, които съобщават, са моментна снимка, която се възприема като прогноза

Как от лидер с преднина от 7-8 процента според прогнозите на социолозите преди вота, ГЕРБ се оказа втора сила на 3,5% дистанция от “Продължаваме промяната”? Нали новата партия на Петков и Василев спореше за второто място с БСП? ДПС и “Има такъв народ” пък бяха с много близки данни, съответно на 4-а и 5-а позиция. Нямаше никакъв знак, че ДПС ще се окаже трета.

Всички прогнозираха 6-партиен парламент, отвориха впрочем вратичка и за седма партия.

Тези въпроси и още много други вероятно си задават хората след като част от екзитполовете на социолозите им очертаха истинската картина, а ЦИК отчасти ги потвърди.

Какво им стана на изследователите, които мерят пулса на всяка партия?

Извадките им ли

“мърдат”,

пандемията ли

ограничи

анкетьорите

им, “платени

ли са”

от заинтересованите играчи или просто си се дънят на всеки вот?

Потърсихме отговор от онези, които мерят пулса на всяка партия и преди и на всеки избори са на терена - социолозите от “Алфа рисърч”, “Тренд”, “Галъп”,“Маркет линкс”. Уважавани професионалисти с огромен стаж в политическия маркетинг. И впрочем обръгнали да обират негативите от загубите и победите, които не са предвидили до стотна от процента и от това да “опират пешкира” на всеки вот.

Свързахме се с Евелина Славкова от “Тренд”, Боряна Димитрова от “Алфа рисърч”, Добромир Живков от “Маркет линкс” и Първан Симеонов от “Галъп”. И четиримата проведоха екзитполове в изборния ден на третите за тази година избори, при това 2 в 1 . Попитахме кое отдалечи данните от последните им проучвания от реалния резултат?

Всички са единодушни, че измереното дни преди изборите не е прогноза, а моментна снимка. “Впрочем това, че я възприемаме за прогноза е един от съществените проблеми за провала на българската социология”, отговори Евелина Славкова от “Тренд”. Според нея 20% от избирателите са решили за кого да гласуват в последните няколко дни до вота и в самия изборен ден, затова при подобен дял неустойчиви обществени нагласи за нея е нормално да има големи различия. Солидарен с нея е Първан Симеонов от “Галъп” според когото

не може да се

иска точен

резултат за

партия,

създадена преди

два месеца

“15-20% от избирателите наистина вземат решение в последните 3 дни преди и в деня на вота за кого да гласуват. Така стана на 4 април, подобна е ситуацията и сега с “Продължаваме промяната”. Хората смятат, че демоскопските изследвания 3-4 дни преди вота са като метеорологичната прогноза. Само че тя е, за да знаеш да си вземеш ли чадър, или не. Докато демоскопските проучвания са моментен снимка на онова, което хората са заявили пред анкетьорите”, категоричен е той.

Добромир Живков от “Маркет линкс” уточнява, че годността на моментните снимки на нагласите обичайно е около 10 дни до седмица до вота.

По думите на Боряна Димитрова от “Алфа рисърч” няма методически проблем, нито такъв с извадките свързани с пандемията. “След серия от тестове сме адаптирали както методиката на извадките, така и методиката на анкетиране съобразно тези реалности и по много параметри, които могат да бъдат измерени независимо, с обективни данни, проучванията дават съвършено точни резултати. Социоложката дава пример с мобилните активни хора, които по време на ковид пандемията не са искали да отговарят на анкетьорите у дома си, но соа го правили с удоволствие онлайн.

Според известната социоложка вотът от чужбина има значение, но в случая не той определи разликата в изборния резултат – тя е налице и във вота от България.

Ниската избирателна активност също бяхме прогнозирали – 47-48% в последното ни проучване - което

при реално

живеещи в

страната около

5 млн. и 600 хил.

пълнолетни

граждани дава

около 2 млн.

и 800 хил.

гласували

Т..е. не може да се твърди, че са дошли много “нови избиратели”, които са повишили процента на “Продължаваме промяната”, коментира Димитрова. Според нея причината за разликите трябва да се търси в ситуативни фактори около изборите 2 в 1 и след два неуспешни опита да се състави правителство около партиите на промяната.

Не само тя, но и колегите ѝ от “Маркет линкс”, “Галъп” и “Тренд” смятат, че данните отразяват вярно изборния резултат на ГЕРБ - 22-24%, а прогнозите са в рамките на допустимата статистическа грешка. “Същото се отнася за ИТН, чийто срив беше коректно регистриран от всички - 9,9% в последното проучване на “Алфа рисърч”, коментира социоложката.

Според нея вярно е отразена и подкрепата за ДПС в страната в рамките на 10-11%, макар движението да се класира на трето място благодарение на гласовете от чужбина. Факт е, че нито една агенция не е мерила гласовете зад граница - важна забележка, която впрочем беше валидна и за предишните избори.

В рамките на процент нагоре спрямо социологическите данни е резултатът на “Възраждане” по ЦИК. Обратното - с процент надолу ИБГНИ не успя да прескочи бариерата.

Къде има силна динамика спрямо предварителните проучвания, пита социоложката и отговаря – едновременно в “Продължаваме промяната” нагоре и при БСП и “Демократична България” - надолу.

По думите ѝ причината в подценения преди вота резултат на новата формация е в “мобилността на голяма част от избирателите ѝ и заради дилемата пред лоялните до последно избиратели на ДБ и най-вече - на БСП, които в крайна сметка им “изневеряват”.

“10-15% червени привърженици, попитани за кого ще гласуват от анкетьорите ни на екзитпола уверено са отговаря ли

“Как за кого?

За нашите!”

А половината от привържениците на “Демократична България” са се “прелели” към “Продължаваме промяната”, казва Първан Симеонов Според него дилемата с това кой би оползотворил мандата за съставяне на правителство - БСП или ПП, обявена от социолозите е помогнала везните да се наклонят към “Продължаваме промяната”

Според Евелина Славкова от “Тренд” причина за разминаване в резултатите от ЦИК и тези на социолозите е, че “Продължаваме промяната” е успяла да консолидира протестния вот и да откъсне от политическите формации с този профил от последните два избора.

Тезата на Боряна Димитрова е, че

вотът про-Радев

е мотивирал

много избиратели

на БСП или

ДБ, да им

“изневерят”

и да гласуват за лансираната като най-близка до него партия на Петков и Василев. “За тези избиратели вероятно това е бил труден избор, за който са се колебали до последно и който не са афиширали в предварителните проучвания, а част от тях – вероятно и в екзитполовете в самия изборен ден. При ДБ този процес беше допълнително катализиран от изявленията на Лозан Панов срещу ДБ, което ги е накарало вместо Панов и ДБ да изберат Радев и ПП”, коментира Боряна Димитрова пред “24 часа”.

В заключение социоложката обобщи, че при ниска избирателна активност във вота участват главно твърдите ядра, които обаче

по-трудно се

решават да

променят вота си

и да признаят

това

“На практика само ПП нямаше проблем с подкрепата за Радев. И при БСП, и при ДБ противоречия имаше и тази колизия под влиянето на един или друг фактор е била решена в последния момент”, каза тя. Затова е убедена, че никоя агенция не е приложила грешен подход на тези два вота, а става дума за специфика в поведението на част от избирателите, при която президентският вот е “дръпнал” парламентарния, но като лоялни привърженици на партиите си тези избиратели не са искали да афишират тази си двойнственост.

Желанието за промяна в част от хората също играе своята роля, убедена е Евелина Славкова от “Тренд”. “Кирил Петков и Асен Василев имаха по-дълга кампания, показвайки на хората какво искат да направят като министри в служебния кабинет”, обясни тя.

Според Добромир Живков желаещите промяна са открили политическо представителство през април и юли в ИТН, ДБ и ИБГНИ. “Разочарованието от ИТН и пренасочването на основната част от техните избиратели към ПП беше отчетено още веднага след нейното конституиране като нов политически играч. Към това можем да добавим и привличане на част от избирателите на ДБ и около половината от ресурса на ИБГНИ. Това формира подкрепа на новата партия в диапазона 14-18%”, коментира той.

Според него ПП са добавили още гласове от ДБ, най-вероятно отчасти и заради обвиненията от страна на Лозан Панов и заради откъсването на част от ядрото на БСП.

“На президентските избори по-скоро нямаше интрига и социологическите проучвания бяха много точни в тази част на изборите. Бяха точни и в подредбата не само на първите двама претенденти. Тук нямаше нещо, което да направи вълна в една или друга посока и да доведе до изненади”, отбеляза Евелина Славкова от “Тренд”.

По думите на Добромир Живков от “Маркет линкс” тъкмо обстоятелството, че ниската активност на президентския вот не попречи Радев да потвърди прогнозираното от социолозите съотношение 2:1 в подкрепата за него и тази за Герджиков, потвърждава, че няма методическа грешка в данните на агенциите.

“Не са грешни нито методиката, нито извадките - нека не търсим под вола теле, емоционално коментира Първан Симеонов от “Галъп”. Според него всички агенции работят за имиджа си накрая, за какво им е да изкривяват данните и да се компрометират?

Според него правилният въпрос е защо така постъпиха избирателите, а не защо “Продължаваме промяната” от втора-трета сила се оказа първа, а ГЕРБ се оказа 3,5 пункта под нея.