Бившият член на Политбюро Георги Йорданов за първи път пред "168 часа" разкрива как през 1985 г. са предупредили Горбачов, че социализмът ще катастрофира

Справка на ЦРУ от 1985 г.: СССР източват соцлагера, искат стоки, но не ги плащат

Преходът, започнал на 10 ноември, е могъл да бъде различен – без ужасяващото екстремно обедняване и без пълно унищожение на икономиката и селското стопанство. Това заяви пред “168 часа” бившият член на Политбюро Георги Йорданов.

Според него определените от Горбачов хора не са разбирали нищо от икономика. “Той им се доверяваше, те смятаха, че всичко трябва бъде оставено на самотек – че така ще е по-добре”, добавя бившият член на Политбюро. Йорданов е категоричен, че

планът на Ричард Ран и Роналд Ът също е допринесъл за разрухата след 10 ноември.

“Макар че Ран и Ът признаха, че 80% от българската индустрия е на съвременно равнище, както и селското стопанство, предписаха, че трябва да се ликвидират”, заяви още Йорданов. Според него е имало по-плавен вариант, но

в Москва никой

не му е обърнал внимание.

"Още през 1985 г. изпратихме доклад на Михаил Горбачов за вътрешните пороци на социализма и защо системата губи състезанието, но той се направи на разсеян и не отговори“, посочи Йорданов и допълни, че всички тези факти ги е описал с доказателства в своите книги. Една справка на ЦРУ от 1985 г. е много показателна в това отношение. В нея се твърди, че Горбачов упражнява безпрецедентен натиск върху соцлагера да осигуряват всякакви стоки за СССР - най-вече от първа необходимост. С една особеност - Москва не плаща за нищо. Соцлидерите са силно обезпокоени, защото не могат открито да се противопоставят на съветския лидер. В същото време си дават сметка, че соцлагерът бързо и сигурно върви към фалит, благодарение на Кремъл.

Горбачов прави още една промяна, която буквално

взривява финансите на социалистическите страни. Той променя практиката те да получават нефт на ниски цени и налага в търговията цените, по които той се котира на световните борси.

Соцлидерите са обезпокоени, започват да търсят контакти на Запад в опит да се спасят.

"168 часа" вече писа, че Горбачов проваля срещи на Живков и Ерих Хонекер с Хелмут Кол. Съветският лидер държи той да е лидер на соцблока и всички преговори да се водят с него. Живков е на път да договори огромен заем от Германия, да стартира приватизация, пита премиера на Бавария Франц Йозеф Щраус как България може да се присъедини към Европейската икономическа общност.

Протоколите на Политбюро от 1989 г. показват, че Живков е възнамерявал да въведе

акционерна форма на управление

Всичко това е могло да доведе до един по-плавен преход, без тоталната разруха, на която бяхме свидетели няколко месеца по-късно.

Дали Горбачов си е давал сметка какво ще причини на социалистическите страни, че ще обрече населението им буквално на глад в първите години с идването на демокрацията, днес никой не може да каже.

Зад съзнателното водене на соцлагера към фалит година преди 10 ноември в българското Политбюро се развива друга интрига. Живков подава оставка като генерален секретар през есента на 1988 г. Той знае, че Горбачов не го понася, но се надява да остане поне председател на Държавния съвет.

Пет месеца преди 10 ноември 1989 г. Андрей

Луканов заминава

за среща на Съвета за икономическа взаимопомощ в Москва. Там се вижда с Горбачов. След него със съветския лидер се вижда и външният министър Петър Младенов. На последната среща на социалистическите лидери в Букурещ Горбачов отказва да се види с Живков, но знаково се среща с Луканов.

За опозицията на Живков в Политбюро това е сигнал, че преходът ще стане, както е решил Горбачов, а неговите избраници у нас са Луканов и Петър Младенов.

Всъщност още в Букурещ всички са наясно, че Живков няма как да остане още дълго на власт. Той е с червен картон и трябва да изчака присъдата на Москва.

Именно тогава Младенов набира смелост да прочете прочутото си отворено писмо с призив Живков да се оттегли.

Месец преди 10 ноември генерал от КГБ информира Живков, че трябва "да си стяга багажа".

Първият знае,

че няма шанс,

но се надява да остане поне на поста председател на Държавния съвет. Приятелите му от отряда "Чавдар", сред които и Добри Джуров, го уверяват, че е най-добре да се оттегли, че те ще го пазят и нищо няма да му се случи.

Самият пленум също е инфарктен, защото много хора не приемат плана на Горбачов -

те си дават

сметка за фалита,

а някои просто не приемат, че Луканов и Младенов могат да бъдат новите лидери.

Младенов нервно обикаля из редиците и предупреждава, че пленумът не трябва да бъде провален.

"Да не вдигнете хората да гласуват "против" решението за освобождаването на Живков? Пленумът се охранява от ДС, тук е вътрешният министър Димитър Стоянов..."

Истината е, че тогава Луканов и Младенов са се притеснявали, че привържениците на Живков могат

да наредят ареста им Всъщност пленумът е истинска Игра на тронове - единият лагер срещу другия.

За целта Живков трябва да бъде отстранен. На него му се удължава физиономията, защото той знае, че си отива, но разчита на приятелите си, че ще го оставят поне председател на Държавния съвет.

Големият излъган е Живков. Опозицията му тържествува, но не задълго. Малко след 10 ноември ще започне

една от

най-свирепите кризи

България е във фактически фалит, СССР отказва да плаща, Луканов не може да се наслади на победата, принуден да обяви мораториум върху плащанията по външния дълг.

За съжаление, всичко е могло да бъде по-мъдро, по-интелигентно и с мисъл за хората.