Ситуацията с цените на горивата ще се нормализира през пролетта

Калоян Стайков е главен икономист в Института за енергиен мениджмънт

- Г-н Стайков, очаквате ли оставки в ЕС след тази енергийна криза? Зелената сделка е подложена на критики; България, Франция и още шест страни излязоха с позиция в защита на ядрената енергетика.

- Не бих казал, че общата политика е сбъркана, по-скоро има повече идеология, отколкото икономическа логика и това води до проблеми. Те не са оценени и няма защитни механизми както в случая с цената с природния газ. Надявам се да не се стигне до преосмисляне на цялата политика, защото ще са хвърлени пари в една посока, за да се тръгне в друга - това е глупаво, въпросът е да се намерят

защитни

механизми

в такива ситуации.

В България си имаме вътрешни проблеми, съчетани с липсата на стратегическа визия - всичко се случва в процеса на кохезията и догонването, ние трябва да имаме политики, които насърчават догонването да става по-бързо, а липсата на политики ни отдалечава от тази цел. Тогава политиката повече пречи на икономиката, отколкото да й помага.

- Т.е., кризата не е пряк резултат от европейската политика?

- Не, такъв проблем има в цял свят - в различна степен в различните страни. В САЩ е по-слабо изразен, защото имат огромен добив, в Азия е по-видим заради по-бързите темпове на растеж. Големият проблем е, че очакванията за възстановяването през тази година бяха скромни и заявките за енергийните ресурси отразяваха именно тази предпазливост. Ситуацията обаче се оказа по-добра и търсенето нарасна значително, в един момент се оказа, че доставките не могат да осигурят този ръст. И тъй като природният газ е суровина с голямо търсене в Азия, това се отрази на САЩ и Европа. Затова очаквам през пролетта ситуацията да се нормализира, но цените може би няма да се върнат на нивата от 2019 и 2020 г.

- Ще преживее ли своя ренесанс ядрената енергетика, сякаш започват настроения срещу Зелената сделка?

- Зелената сделка има много измерения. Тя засяга икономиката като цяло, но на практика ситуацията в ЕС е резултат от дългогодишната политика за намаляване на въглищните емисии, за инвестиции във ВЕИ, в собствено енергийно производство, използване на природен газ като междинно гориво - като

целта е енергийна независимост

Европа е избрала за междинно гориво природния газ (използва се при ВЕИ-та и въглищни централи, за да се произведе електроенергия - бел. ред.). Заедно с това пазарът е организиран по такъв начин, че разчита на спот пазара и в по-малка степен на

дългосрочните

договори

Заедно с насърчаването на инвестициите за собствен добив, това засилва енергийната зависимост от внос от Русия или внос от САЩ. И понеже природният газ е междинно гориво, при подобен шок на пазарите възниква подобна ситуация. Това не означава, че преходът в ЕС е глупав, а че е допусната грешка - в този контекст може да се говори за ролята на ядрената енергетика, но изграждането на една нова централа отнема около 10 г., а новите технологии все още не са навлезли на пазара, не е ясно каква ще е икономическата им рентабилност, но това е възможност, макар и под въпрос.

- Но и да се разчита предимно на природен газ от внос?

- Това определено е риск и трябва да се балансира със собствено производство. За съжаление енергията от ВЕИ не е надеждна, тя изцяло зависи от метеорологичните условия, а технологиите за съхранение на енергия не са достигнали своята зрялост и в тези условия ЕС трябва да разчита на междинно гориво. Тук всяко има своите плюсове и минуси

- ядрената енергия е нисковъглеродна, надеждна, управляема, но не е гъвкава. Това е базова мощност и експлоатацията й изисква да се ползва при максимално натоварване, тези централи не могат да се спират и да се пускат по желание. За разлика от тях газовите са много гъвкави - те помагат за балансиране на системата, но са свързани с доставки, те имат въглеродни емисии и трябва да се намери баланс. Затова е много важно в условията за намаляване на емисиите и постигането на енергийна независимост с предстоящото приемане на Зелената сделка тези рискове да се идентифицират и да се управляват, за да не се стига до ситуации като сегашната.

- А ако разчитаме на природния газ като междинно гориво?

- Тогава е добре да се погрижим да имаме дългосрочни доставки, за да няма големи флуктуации, което е свързано с допълнителни разходи. Вариант е да разчитаме частично на ядрени централи и частично на газ. Големият проблем е, че в тези политики има

повече

идеологии,

отколкото икономическа логика, защото дори да сме решили, че ще се трансформираме към нисковъглеродна енергетика, това трябва да е на базата на разчети. Дали ще е по-бързо или по-бавно, това си има своята цена, тя трябва да се определи и да се идентифицират рисковете, за да се управляват.

- Защо досега нямаше подобни проблеми?

- Доскоро имаше благоприятни цени - добра среда за инвестиции; добри метеорологични условия за ВЕИ, но в един момент видяхме студената зима от 2017 г., след това дойде кризата от 2020 г., започна възстановяването, което бе по-бързо от очакваното и търсенето скочи. Тези рискове бяха позабравени и ако не се управляват, се стига до сегашната ситуация. Вариант е и да се каже: цените скочиха! Но и това има своята цена - гражданите и бизнесът не искат сега да плащат по 100 евро за ток, а догодина 300 - 400 евро.

Така че при Зелената сделка говорим за управление, а не за сбъркан преход. Така е било и при индустриалната революция и след това започва постепенно намаляване на ползването на въглища, но при всички случаи тези процеси трябва да се управляват.

- На фона на сложната ситуация в Европа, у нас тя е още по-неприятна?

- България е интегрирана към Общия пазар и всичко ни влияе - така е с икономическия растеж, при енергийните пазари и т.н. Всички тези рискове можем да ги управляваме в някаква степен, но енергийната политика през последните 10 - 20 г. е по-скоро инертна. Няма стратегическа визия. Сега е необходимо да се определи крайна дата за използване на въглищните централи, но този график може да е по-дълъг. Например Полша ще затвори последната си въглищна централа през 2049 г.,

имаме гъвкавост,

въпросът е да започнат преговорите и да има яснота и тогава ще може да се търси ефект върху икономиката и регионите, защото някои от тях като Перник, Стара Загора и други ще бъдат засегнати по-сериозно. Въпросът е да се направи първата стъпка - да се знае графикът и да се търсят варианти, преходът да е най-плавен и безболезнен, за да се гарантира стабилността на енергийната система и да се осигури икономическият и социален живот в най-засегнатите региони.

Преходът трябва да е на разумна цена - нашата икономика е силно енергоемка, много предприятия все още са в сектори, които гълтат много енергия, макар че се върви към високи технологии. Затова е необходим анализ - ако ще се внасят енергоизточници, това как ще се отрази на индустрията и домакинствата; ако ще имаме собствено производство - как ще се отрази. Този процес трябва да започне.

- Не са ли правени анализи?

- През последните 10 г. не - до последно се отричаше, че ще се затварят рудници и централи, а това не е вярно - поне докато не видим преосмисляне на европейската политика.

Съседни страни вече имат графици кога какви централи ще се затварят, ние не може да го отричаме и да се надяваме, че това ще ни подмине. В Румъния до края на тази година прекратяват мощности от 1700 мегавата в ТЕЦ-ове на въглища, до края на 2022 г. те ще нараснат на 2350 мегавата, след това до края на 2025 г. ще са затворили общо 3780 мегавата и през 2032 г. - 4590 мегавата.

- Ако затворим въглищните една четвърт от производството на ток ще изчезне?

- Ще изпаднем в криза, но ако знаем, че това ще се случи през следващите 10 г., че може да се затварят блок по блок, за да се компенсират липсващите мощности, дали ще се строят нови ВЕЦ, ВЕИ, дали ще се инвестира в промяна на горивната база -

като сменим котлите

за въглища с котли на газ, това е въпрос на сметки и планове, но това трябва да започне. Тук все се отлага, докато не опре ножът до кокала - сега служебното правителство казва, че няма да ни приемат Плана за възстановяване без крайна дата за затварянето на "Марица Изток 2", но това не е работа за служебно, а за нормално правителство, което да проведе широк дебат и да вземе най-доброто решение.

В тези условия няма как да си мислим, че ще използваме въглища, докато ги има до 2050 г. - няма как да стане, необходим е адекватен план с конкретни стъпки, с ясни последствия, с необходими действия. Може да се осигури финансиране по линия на Плана за възстановяване, чрез социалните фондове, чрез бюджета на ЕС, има много механизми за това, но няма как да се планират средства, ако не знаем какво ще се прави. Ако ще се ползват за закърпване на дупки, ефектът не е оптимален. Това е все едно да правите ремонт, нямате план, започвате на парче, оправяте кухнята, но вече нямате средства, за да оправите покрива, който тече.

- Вярно ли е, че допускането на хеджфондове в търговията с емисиите усложнява и без това трудната ситуация?

- Това е огромен проблем, спекулантите си играят с цената на емисиите, вместо тя да е необходимият инвестиционен сигнал към потребителите на тези квоти, а това е индустрията като цяло. Тя е задължена да ги купува, за да произвежда.

Вторият проблем

е, че заради разхлабената политика има много средства на финансовите пазари и инвеститорите се чудят къде да ги влагат - от тази гледна точка емисиите са много удобни, спекулантите търсят възвръщаемост, а компаниите, задължени да ги купуват, плащат все повече и повече, което изкривява цените и пазара. ЕК дава допълнителни сигнали докъде може да стигне цената - ако примерно е към 30 евро и Еврокомисията каже, че очаква да стане 60, хеджфондовете веднага се насочват. Това е административно създаден пазар, който се влияе от настроението на Комисията, защото има резерв с емисиите и ако ги изкара на пазара, цената пада, хеджфондовете ги изкупуват, за да ги препродадат на по-висока. Абсолютна грешка - това не е пазар за всички, а пазар, който да накара потребителите да инвестират в енергийна ефективност, за да се намалят емисиите на парникови газови.