Иван Стайков с месеци убеждавал изпълнителката на "Една българска роза" да напусне работата си като чертожник

Наричат го човека, поставил основите на професията аранжор в България. За музикантите от зората на естрадата у нас името Иван Стайков е синоним на голям композитор, но и на начало, защото именно той ги води към сцената. Вижда дарбата у тях, а с неговите аранжименти имена като Паша Христова и Мими Николова оставят ярки отпечатъци в популярната музика.

Иван Стайков издъхна на 88-годишна възраст

но творчеството му е история, която дълго ще се изучава в Консерваторията. Той композира за "Джазът на оптимистите", оркестър "София" и Естрадния оркестър на Българското радио и телевизия. Сред филмите с негова музика се откроява мюзикълът "Бягство в Ропотамо", от творчеството му са докоснати "Двойникът", "Господин за един ден" и "Да обичаш на инат".

Музикантите от хора на националното радио, с които той работи до последно, знаят, че за Стайков годината 1964-та е една от най-ярките в живота му и до последно помни всеки детайл от първата си среща с голямата Паша Христова. По това време тя е чертожничка в институт за мотокари. Стайков заедно с Милчо Левиев, Ангел Заберски и Вили Казасян току-що са приключили първата студия, или школа, за естрадни певци към Концертна дирекция "Балкантон".

В първия клас успешно преминават Йорданка Христова, Борис Гуджунов, Стефка Берова, Емилия Маркова. Големите музиканти подбират ученици за втория си випуск. Случайно чула за прослушването, Паша Христова решава да опита. Пръв гласа й чува Стайков. От този момент той знае, че пред него стои една невероятна певица. Предлага й място в своя клас, обещава й участия и концерти, но Паша не е сигурна дали иска да е певица. Минават месеци, докато Стайков я убеди да напусне работата си като чертожник и да се съсредоточи изцяло върху музиката. Големите промени идват в повече за едва 19-годишното тогава момиче. В музикалните среди се носи една легенда - че именно композиторът съветва Христова

да промени зъбната си конструкция,

като си постави изкуствени фасети.

"Вярно е, да, той го направи, за да може по-добре да произнася думите", спомня си друга легенда от миналото - певицата Мими Николова. Всъщност именно носителката на "Златният Орфей" е и негова първа съпруга.

Стайков и Мими са заедно няколко години, като през това време той пише голяма част от песните й.

"Имаме много общи спомени, цяла книга няма да ми стигне да ги опиша - разказва Мими Николова. - Най-добрата и хубава българска музика се пишеше през 60-те години. Тогава и Иван, и Милчо Левиев влагаха сърце и душа в това, което правят." Любовта си с Иван тя описва като младежка и бурна. Карали се, той я ревнувал, дори спирал нейни участия. Затова решават, че този брак няма да го бъде. Въпреки това остават приятели. И заедно страдат с години за голямата трагедия, която сполетява Паша.

"По препоръка на Иван музикантът Томи Димчев я покани в ръководения от него естраден ансамбъл към Строителни войски - спомня си Николова. - Там Паша направи първите си професионални стъпки и доказа качествата си, след това отиде и в оркестър "София" и успехите й започнаха. Тя работеше неспирно. Трудеше се,

искаше да бъде наистина добра

и да не разочарова своите учители и хората, които са повярвали в нея."

Уви, на 21 декември 1971 година 25-годишната тогава Паша заедно с оркестър "София" трябва да пътуват за Алжир, където има Дни на българската култура. Самолетът, който извършва полета, току-що е излязъл от ремонт. На летището в София машината набира скорост и излита. Появата на силен страничен вятър я накланя на една страна. Крилото се удря в пистата, единият двигател се откъсва и секунди след това пламъците изпепеляват самолета. От 73-мата пътници 28 загиват, сред тях е и Паша.

"Помня момента, в който чух какво е станало - казва в едно от малкото си интервюта, дадено преди години, Стайков. - Стоях пред транзистора с часове като хипнотизиран. Години след това сънувах погребението на Паша на Централните софийски гробища. Само че си представях концертна зала и как тя идва с думите: "Всичко ще бъде наред".

В последните десетилетия той продължава да твори,

но страни от популярната музика. Според негови близки една от причините за това е смъртта на Паша. Отдава цялата си любов на джаз музиката.

"По мое скромно мнение това е най-добрият български аранжор – описва таланта му преди време доайенът на българския джаз Димитър Симеонов. - Всичките хубави мелодии с аранжименти имаха голям успех. Той е първият аранжор. Прави следното:

взема една партитура на Куинси Джоунс

– най-добрия аранжор в Америка, вади инструментите и изучава всичко много добре. След това започва да твори. И неговите аранжименти бяха най-хубави."

Стайков е ученик на един от новаторите в българската музика в началото на миналия век – Димитър Ненов. Именно Ненов е човекът, който премахва задължителните за времето народни елементи от песните и им придава ново звучене. Стайков до последно пази писмо от своя учител Ненов, което го наставлява през целия му живот: "Наскоро след получаването на това писмо ти ще привършиш изпитите си. И тогава ще заловиш пианото. И внимавай само за едно – ще изхвърлиш понятието "амбиция" – с цялото й съдържание, разбира се - от употреба и прилагане. Амбицията е нещо, което носи недоволство, огорчение, трови, прави да завиждаш. В един момент, когато смяташ да се устремяваш нагоре, ще замениш това понятие с думата "любов" т.е.

ще обикнеш всичко – и пианото, и клавишите му,

и звука му, и работата с него."

Стайков цял живот спазва завета му и сега е при своето обичано небесно пиано.