Множествената склероза я събаря преди 10 г., но борбеното момиче  "намигва" с думи

Животът често се състои от малките преживявания, а не от големите неща, които правим.

Афоризма откриваме в малка книжа с голяма мисия - събрала надеждите, че животът, този пъзел от преживявания, ще продължи и за нея. Авторката Моника Георгиева набира средства за лечението си с продажбата на книгата. От 10 години тя се бори с множествена склероза.

В началото чаровната студентка изобщо не подозира, че нещо се случва с тялото и мозъка ѝ - както милиони хора по света, чули МС. Някои имат късмета и контролират болестта, при Мони след куп премеждия в момента тя управлява живота ѝ. И този на близките ѝ. Остават думите като

тънка нишка, която я държи за света

Всъщност книжките са две и с помощта на добрите хора, които си ги купуват, правят големи неща от малките преживявания. Писането приема за вид разговор - “диалог с мозъка ми”.

“Дефектен и невалиден е моят мозък според буквалния превод на онази дума инвалид...”, анализира се Моника. И на фона на всичките изпитания се гордее, че точно “с помощта” на диагнозата пише и се осмелява да издава.

Първата ѝ книга събира преживяването Португалия, където учи по европейската програма за обмен на студенти “Еразъм”. Нарича я “издишване на натрупаното досега”. За да напише втората, опитва да остави болестта на заден фон. “Помня от уроците по рисуване, че се обръщаше внимание на фона”, вметва по страниците ѝ Мони. Винаги е държала да вижда голямата картина.

Рисуването е част от живота ѝ преди диагнозата. Отличничката от Севлиево има талант и оставя красива следа в своето училище - тя е един от художниците на стенописа в кабинета по философия. През 2015 г. завършва маркетинг в Икономическия университет във Варна, а докато следва, е

заместник- председател за България на Международната студентска организация AIESEC

Откроява се като лидер, участва в куп международни проекти, има смели мечти и планове за бъдещето. Диагнозата обаче разделя живота ѝ на “преди” и “след” и вместо да гледа напред, през следващите години често казва: “Аз съм човек, който живее с миналото”.

През първите 3 години е проведено лечение с различни медикаменти в две болници в София, но състоянието на Моника рязко се влошава. Следват няколко месеца в Индия, където много други намират отговорите за тялото и душата си. Но при Мони и това не дава особен резултат.

Първо гледа на рехабилитациите като на зареждане със знания за болестта:

“Сякаш съм пак на училище, а аз обичам да уча”

Но няма късмета това многолико заболяване, което при някои тече почти незабележимо, да я пощади. Тя е от тези, при които постепенно води до тежки дефицити.

От близо 7 години е в инвалидна количка, вече и с тежки двигателни и говорни нарушения и невъзможност за самообслужване.

Малко преди това да се случи, Мони е от смелите хора с МС, които излизат

на червения килим пред Народния театър

в едно уникално ревю на неВидимата красота - студентите от Художестlената академия в класа на дизайнера Мариела Гемишева създават тоалети за момичета и момчета в колички. С неимоверни усилия Моника, която закрива ревюто, се изправя от своята и

изминава последните метри на краката си, подкрепяна от актрисата Теодора Духовникова

и младата дизейнерка, създала нейната дреха. Днес това борбено момиче е напълно зависимо от чужда помощ. Но може да се усмихва. И го прави!

На 5 ноември Моника навърши 32 г., една трета от които живот с диагнозата. Близките ѝ я окуражават, че за Скорпион като нея няма невъзможни неща. През последните 3 г. с известни прекъсвания провежда роботизирана рехабилитация в столичен медицински център с иновативна апаратура, едновременно с това и конвенционална рехабилитация с кинезитерапевт. Целта е да се предотврати пълна атрофия на мускулите и да се коригират настъпили усложнения. От няколко месеца има положителни промени в състоянието ѝ, но лечението е скъпо. А пребиваването в София включва и разходи за две болногледачки, храна и консумативи, наем за квартирата.

Рехабилитацията и кинезитерапията за Моника

са животоподдържащи и трябва да продължат,

средствата обаче вече са напълно непосилни за семейството. До момента част от процедурите тя финансира с парите от продажбата на двете книжки, едната от които излезе и на английски (който момичето владее отлично). Надниквайки в тях, човек се убеждава, че мъдростта не идва непременно с годините. Страданието е накарало Моника да помъдрее твърде рано. Умните “издишани” думи тя публикува и в личния си блог. Убедена е, че има ли желание, има и начин. А любимата ѝ дума е “благодаря”.

ЛИЧНА БАНКОВА СМЕТКА

BG54STSA93000019432292

Моника Николаева Георгиева

Банка ДСК

Повече информация за Моника може да откриете в нейния блог и ФБ профил (www.paypal.com/paypalme/monikangeorgieva)

Моника може да бъде посетена и в квартира в София на адрес: жк "Люлин-3". Предварително е нужно да се обадите на телефона на една от болногледачките: 0894985232 - Рени.