Или – защо точно Наталия Киселова?

Г-жа Наталия Киселова като че ли нарочно бе приобщена в парламента за да му стане председател – вътре няма други такива поливалентни личности. Тя е пълен антипод на човека от партийната листа – равноотдалечена както е модно да се казва сега, добронамерена и с благ характер. То политическият ни елит и в миналото не бе съставен от ангели небесни, но напоследък така се настърви, че няма как вътре да оцелее джентълмен като Гиньо Ганев, Петър Дертлиев, Йосиф Петров и други сговорчиви фигури от началото на прехода.

А точно такива сега са много по-нужни от всякога, тъй като парламентът ни е повече от всякога изпокаран и фрагментиран. Всяка фракция принципно не може да се коалира с поне 3 други фракции, а тези, с които може, трябва първо да целунат по-долу. И ако все пак чудото на сглобката стане, за

спорния пост трябва да се намери някой равнобедрен добряк, който да е напълно девствен политически,

та да направи спойката. Такива кадри тепърва ще се търсят и за премиери, и за шефове на МВР и ДАНС, прокурори, регулатори... та чак до портиерите на парламента.

Без надпартиен добряк вече няма да има сглобка, а без сглобка няма държава.

За да се спаси държавата, ще е нужен цял батальон компромисни надпартийни добряци, като в песента „Ако до всяко добро същество/застане поне още едно, / ех, ще започне такъв живот, /че само си викам "Дано"..." Дано, дано, дано, ама ги няма в радиус от 10 километра около площад „Народно събрание". В този радиус дъни само хеви метъл, подобен на култовото парче „Данъкът на екзекутора (замахни с брадвата)" на групата Пауър Трип. (https://www.youtube.com/watch?v=FOWf8uqGf8A)

Чуйте го и помислете – не ви ли напомня някоя реч на Тошко Йорданов или Костадин Костадинов от трибуната? Или на Кирил Петков , Пеевски, Делян Добрев? Днешният депутат е като боен петел, той прави противника на дреб, на пух и перушина, на мат и маскара и после си сяда с облекчение. Така е по-весело, но от екшъна няма изход.

Любопитното е, че в различните бойни групи се обособяват профилирани психотипове. Например в ИТН Станислав Балабанов като че ли е двойник на Слави Трифонов, а депутатът от „Меч" Радостин Василев е събрал в себе си борческия дух на всички партии, през които е минал. Той е швейцарското ножче на инструментите за чегъртане, само че не го виждам за манекен на някоя сглобка. Там ще се търси някой невинен парашутист.

Аз не им се възмущавам, а напротив – наслаждавам се като едно време на филма „Първа кръв" с младия Силвестър Сталоун. Но добрата политика би трябвало да е скучна, а тази е безкраен купон.

Тези хеви метъл политици сигурно тръгват като лъчезарни младежи,

но щом попаднат в партийната листа, те влизат в роля. А с времето ролята превзема човека и го преформатира. Например много психолози смятат, че хомосексуализмът се придобива от социалната среда. Тогава защо и параноята да не се придобива социално? Или щръклицата? И няма ли очевидна закономерност в това, че колкото по-малка е партията, толкова по-люта е щръклицата на нейните оратори? Това е нормално и правилно, защото така се оцелява. Имаше една малка парламентарна партия, която се опита да се държи джентълменски – и какво стана с нея? Струва ми се, че се казваше „Български възход"...

Но като става дума за малки парламентарни партии, дайте да мислим логически. Могат ли десетина ентусиаста с 10-20 бона бюджет да намерят наблюдатели и активисти за всичките близо 14 000 секции в страната? Абсурд. Не могат нито за 140, нито за 14. Как тогава някои нови гастрольори все пак успяват да се промушат?

Отговорът е в естествените потребности на големите, „системи" партии. Представете си, че сте шеф една такава, да речем „Победа". И имате свои хранени хора във всяко селце и паланка. Но електоратът ви е с таван, да речем 20 процента. Как да разширите своя потенциал? Много просто – създавате своя антипод, малка партия на диаметрално противоположни позиции по всичко. Да речем, че се казва „Възмездие". Ще вземе ли тя от вашия електорат? Не, но ще отреже парче от вота за вашия противник. За целта „Възмездие" трябва с всички сили да крещи какъв октопод е вашата партия „Победа" и как ще се разправи с нея.

Колкото повече шум вдига, толкова повече събужда вашия заспал електорат.

Разменяте си хули, закани, дори удари. И само когато се решава кой кого, „Възмездие" натиска кантара в полза на „Победа" със златния си пръст. Помните ли например кога Волен даде властта омразната си ДПС плюс БСП като ремарке?

Където има партийнолистов вот, там

една малка и псевдовраждебна партия е най-добрата инвестиция.

В резултат парламентът става все по-фрагментиран, все по-скаран, политиците все по-люти, а коалициите отиват при коалите в червената книга.

Вярно, отделни депутати нарушават калъпа. Например чисто новата парламентаристка Йорданка Фандъкова притежава още по-добродушен и добронамерен имидж дори от г-жа Киселова. Но тя е такава, защото 4 пъти спечели мажоритарни избори за кмет на София. Когато се бориш да вземеш 51 на сто от вота в даден район, трябва да се стараеш да си симпатичен на всичките 100 процента население. Да няма нито едно бездомно коте обидено.

Песента на мажоритарния кандидат е старият шлагер на Бинг Крозби: "Ти трябва да наблягаш на позитивното, да елиминираш негативното, хвани се за утвърдителното, не се забърквай с мистър Средно положение." (https://www.youtube.com/watch?v=5Qk9o_ZeR7s) Де е тази песен в днешния парламент?

Не знам дали г-жа Фандъкова си е била такава хардуерно или е станала такава в битката за кмет, но фактът си е факт. Мажоритарният политик прави коалицията още на ниво избирател и затова после в парламента тя се случва бързо, гладко и безшевно. И обратното, партийно-листовият политик влиза в парламента с кървав меч в ръката и блокира всичко. Ако става за листата, не става за коалиция. Ако става и за листа, и за коалиция, значи има шизоидно личностно разстройство.

Приемете го като фейлетон.