С тези редове няма да съобщя новина, няма да кажа нищо ново и кой знае колко необичайно - ще анализирам, от позицията на своя опит, факти и случки, които на всичкото отгоре не са нови и вероятно са добре познати на всички. Но не всички са направили разсъждения като моите, на основата на тези факти и случки. В това е евентуалната ценност на моя текст. А е хубаво и винаги да си напомняме, че ценността се определя не от този, който създава едно произведение на мисълта или таланта, а от този, който го поема в душата си и го "потребява" - ценността се определя от наблюдателя на картината, от читателя на текста и така нататък...И отново, за квадрилионен път ще повторя, че за папуасите-канибали в Нова Гвинея Мона Лиза - ако случайно им попадне - вероятно ще представлява идеална дъска за подпалки (защото тя действително е нарисувана върху тополова дъска). Ето такава ценност ще и придадат тези "потребители на изкуство".

И така.

Бяхме свикнали отдавна с факта, че американското кино, въобще - американското "масово изкуство" или "популярно изкуство" (но не откачения и доста интересен Попарт на словака от русински произход Анджей Вархола, известен на света като Анди Уорхол!)...се подиграва с европейското. С европейската култура, с европейските традиции, и най-вече - с европейската история.

Ще речете: "подиграва" е много силна дума: просто комерсиалното, масово изкуство (а можем ли да го наричаме "изкуство" въобще? - ето ви въпрос) се съобразява с вкусовете на "обикновения гражданин" или по точно - на "обикновения консуматор". Тук има един фин, извънредно коварен трик, който - ако не е част от конспиративен план - то поне чудесно може да се пригоди и да свърши работа на някой конспиративен план - произведенията на "масовото изкуство" не се съобразяват наистина със "средните вкусове на средния човек"...а, как да го кажем по-деликатно: съобразяват се с вкусовете на леко, малко, незабележимо по-"посредстеничките" представители на консуматорската маса! Тоест - неусетно Нивото се Занижава. Стадото не се води от средните, най-масовите овце, а от най-метилявите, най-анималистично и грубо казано. Много християнско, действително - Пастирът изоставя всички бели, посредствени, но що годе прилични овце, за да обърне внимание на загубилата се черна овца - нали така? Така и "масовото изкуство" не обръща внимание на вкусовете на лекарите и на инженерите, на образованите техници и четящите медицински сестри - а на идиотите и малоумниците, които едва сричат.

А ние си говорим за "медийно опростачване" (извънредно много мразя тоя израз, но тук е подходящ до немай къде!) Та то в Америка е Златен стандарт - ние тук просто едва едва се учим да го копираме!

Не че в Америка няма Сандънс фестивал на независимото кино, не че не се създават и велики произведения на независимото и "елитарното" или "авангардното" изкуството (все пак Йоко Оно винаги е живяла в САЩ) - но стигат ли те до "масовия потребител"? Като че ли - ха, категорично не!

И така - ако обичаме да опростяваме нещата (което не прави изводите ни съвсем погрешни, просто ги прави леко едностранчиви) можем да кажем: Ами те клетите американци си нямат история и затова им е много гот да направят филм за европейската история, или пък - основан на европейските велики легенди - да речем за Аргонавтите и Златното руно - и в него Орфей да е чернокож! Забавно. Пък и - триумф на политическата коректност и на тъй наречената Позитивна дискриминация (Обратна дискриминация) - да подтиснем тия, които са били подтисници преди - белите. Да им духнем под опашките. И може да продължим разсъжденията си така: Американците изпитват една дълбока и неосъзната завист към старата и мъдра Европа с огромното и историческо богатство и тази завист - защото е смътна и неосъзната - се превръща в безразличие, небрежно презрение и незачитане. Хоп - Тримата мускетари...и какво? - те скачат като Джеки Чан по сто метра с невидими въжета (същински Тарзани по бели гащи!), летят с летящи галеони окачени на балони с хелий, приличат на ковбойци от Дивия запад, Портос е пират (!) и тук там се появяват чернокожи положителни герои и жълтокожи нинджи - хем за джумбуш на "обикновения зрител", хем за малко повече "политическа коректност".

Да, в едни времена на горд изолационизъм, преди Теди Рузвелт да прокара своята политика на "голямата тояга", американците са имали основания да смятат Европа за едно надуто птиче лайно - с предвзетостта и, с мръсотията и, с ретроградността и, с чудовищната и жестокост (перверзна на фона на Моцартовите и Хайдновите изящества) - едно кърваво, украсено с дантели блато - кочина, в която войните и революциите не спират.

Но сега, все пак, Европа е нещо друго. Нейната женствена слабост и нежелание да се превърне в независима, строго гледаща света, готова да се защити и икономически и военно Сила е наистина донякъде жалко. Нейната любов към инфантилно-алчната игра наречена "Бюрокрация" също я дискредитира в очите на света. Но все пак Европа е истинската люлка на световната култура, на това, което наричаме Световна цивилизация, на етичните и естетически ценности - такива, каквито ги познаваме и живеем с тях сега.

Така че подиграването на Европа и особено на нейното културно наследство е всъщност начин да се преустрои света на ценностно и на ниво на нагласите - да се извадят стожерите му и да се заменят с нови - пластмасови или даже - виртуални.

Но ето че...

Аз гледам европейски, френски филм. С големи актьори - поне един от тях - световен актьор - Венсан Касел. Масово изкуство. Но когато е френско - аз, по навик - имам едно наум. Френското никога не може да бъде "масово" в смисъла, който влагат американците в тия думи. Френското, вярвам все още аз, е някак си по-изискано, "по-бутиково", то е винаги отзвук на музиката, идваща от думите и идеите на Монтен, Декарт, Русо, Волтер, Юго, Моне, Бретон, Сартр, Камю и още хиляди...

Гледам и не вярвам на ушите си. Д'Артанян е безличен позастарял младеж с неандерталоидни черти, Портос е представител на ЛГБТ! - гей или бисексуален (в краен случай), Венсан Касел - Атос е старец над шейсет, въпреки, че в романа на Дюма ясно се казва, че е на трийсет. Сюжетът няма нищо общо с Дюма - прилича на нещо средно между американски екшън и От местопрестъплението. Костюмите и декорът са откровено американо-ковбойски. Чудя се защо французите не са кръстили филма Стари стрелци или нещо подобно - помиарско-холивудско.

Естествено - не доглеждам филма. Просто си мисля (не че един филм може да послужи за генерални изводи) - но къде ли ще стигне Европа, след като сама, с такава лековата, курвенска готовност се подиграва с огромното си литературно и историческо наследство? До китайско-американски доминион?! Де да видим...