Аз мисля, че си оставам нормален човек. Най-важното след наградата е човек да си остане нормален и на следващия ден всъщност нещата, които му се случват, да не са много различни. Това каза Георги Господинов по време на събитието „От „Естествен роман" до „Градинарят и смъртта" на Софийския панаир на книгата в НДК.

Събитието се провежда в рамките на на Софийския международен литературен фестивал. Мраморното фоайе на НДК се оказа тясно за всички желаещи да присъстват на срещата, съобщи БТА. „Георги Господинов успя да направи четенето модерно и да запали поколения млади читатели, които живеят с книгите му", каза проф. Амелия Личева, програмен директор на фестивала.

За наградите

Георги Господинов получи наградата „Златен лъв" за романа си „Градинарят и смъртта". Наскоро той бе сред дванадесет световни автори, поканени за международни членове на британското Кралско литературно дружество.

Губиш от анонимността си – това е едно от най-трудните неща след наградите. Тази загуба на анонимност, защото за писателя е важно да може да се крие някъде и да си пише. И понякога просто да стои и да гледа на улицата. Това е малко по-трудно, каза писателят.

Носителят на „Букър" отбеляза, че наградите го радват, защото е минал през доста номинации или неноминации. „Физика на тъгата" бе номинирана седем пъти за големи награди, седем пъти стигаше до финала и накрая обикновено печелеше писател от голям език. Тогава човек се учи да губи с респект към този, който е спечелил. Отиваш и поздравяваш човека, който е спечелил. И се чудиш дали ако пишеш на български език и книгата е добра, тя не трябва ли все пак да получи признание, казва Господинов.

Когато започнал да получава награди, си казах „Това е заради всички неполучени, неоценени и невидяни книги не само от мен", обясни той.

Автобиографичното в книгите му

Господинов показа първото издание на „Естествен роман", написана през 90-те години, и първия превод на френски език.

„Когато издадох този роман, веднага върху него беше сложен етикета „постмодерен", каза Господинов. И допълни, че често е питан каква част от книгата е автобиографична, а той обикновена показвал процент, който му хрумва в конкретния момент.

Автобиографичното в книгата свършва там, където свършват и читателите, които те познават. Ако някой читател в Исландия не ме познава, не го интересува аз развел ли съм се или не. Всичко, което пишем, е важно да е лично, но не е задължително да бъде автобиографично, посочи той.

„Градинарят и смъртта" и „Естествен роман" са двете книги, в които съм най-уязвим. Всеки може да прочете тази книга и да ме разпердушини. И да каже: Аз знам всичко за тебе - ти си този и този, ти тогава си се развел, баща ти е умрял. Това е рискът, каза още Господинов.

Науката в романите му

„Всеки от тези романи е свързан с някаква наука", каза Господинов и отбеляза, че много се подготвял преди написването на всеки от тях. По думите му „Естествен роман" е свързан с естествената история и ботаниката, но също и със стари философии за началото на света, за елементарните частици. „Физика на тъгата" е свързан с квантовата физика, с физиката на елементарните частици, „Времеубежище" - с медицината и науките за паметта. „Градинарят и смъртта" говори латински - езика на епикризите, обясни писателят.

Той каза, че има връзка между „Физиката на тъгата" и „Градинарят и смъртта". Във „Физика на тъгата" има един луд градинар, който се опитва да спаси равновесието в света. И този градинар изведнъж отново се появява точно в края на равновесието на света и този градинар си отива в „Градинарят и смъртта". И си отива от един свят, който също си отива, каза Господинов.

По думите му тъгата не минава, след като напишеш книга - книгата придава форма на нещо, което е безформено.