Ще има ли бурни нощни заседания на парламента?

Задейства се парламентарната фаза на бюджетната процедура. Проектът за бюджет за 2025 г. беше публикуван малко след като новото Народно събрание заработи.

Реално остават само три седмици до края на годината, тоест календарът ще притиска законодателната власт. В същото време въобще не е ясно дали ще се стигне до редовно правителство, или вървим към нови избори. Което не е благоприятна среда за предприемане на трудни и непопулярни мерки.

Вероятно заради тази политическа несигурност

служебното правителство заплаши, че може да оттегли бюджета

по всяко време, ако парламентът увеличи разходите и вдигне дефицита над максималните 3% от БВП. При липса на управляващо мнозинство това е реален риск.

В последните години множество разходни мерки или данъчни облекчения бяха прокарани в последния момент - буквално по време на нощни заседания на парламента. Самият проектобюджет е изключително щедър във всички посоки – пенсиите и заплатите в бюджетната сфера се повишават доста над инфлацията, като драстичен скок се предвижда да има в отбраната и полицията. В същото време

се залагат и рекордни разходи

за здравеопазване, образование, пенсии, социални помощи, култура и т.н. Капиталовите разходи също се залагат на високо ниво.

От големите разходни групи като процент най-бързо растат разходите за отбрана и сигурност – с над 58% за една година. Следват общите държавни служби, с близо 27% е благоустройство и околна среда с близо 24%. Като абсолютна сума близо половината от увеличението на разходите отива в две функции – “социално осигуряване” и “отбрана и сигурност” (всяка расте с 4,5 милиарда лева). Но във всички останали сектори се отчита значително увеличение –

с около 2 милиарда лева за образование

и още толкова за здравеопазване, над милиард лева за общи държавни служби и т.н.

Въобще бюджетът ръси щедрост във всички посоки. Общите бюджетни разходи се планират с увеличение от 20 милиарда лева.

Не се залъгвайте – 20 млрд. лв. не е целият държавен бюджет, това е само увеличението на бюджета! Всъщност целият държавен бюджет се планира да достигне близо 99 милиарда лева. Тази щедрост вероятно означава, че политиците с радост ще я одобрят. Но

откъде ще дойдат тези средства?

Реално в последните години данъчните приходи растат с около 6 млрд. лв. на година. При заложеното ускорение на икономиката и дефицита на кадри заплатите ще растат, което означава, че и през следващата година могат да се съберат толкова допълнителни данъчни приходи, особено ако се поддържа висока събираемост. Ако добавим и малко неданъчни приходи, можем да докараме реалистично до 6,5 - 7 млрд. лв. С други думи, сигурни са около една трета от планираните 20 млрд. лв. А останалите?

Още близо 4 млрд. лв. могат да дойдат от еврофондовете. С приемането на няколко закона и реформи може да се отпуши вторият транш на плана за възстановяване, а с ускорена работа могат да се получат и средства от трети, четвърти, пети и т.н. траншове. Еврофондовете реално са заделени за България, но получаването на средства и тяхното инвестиране в икономиката изисква усилия. Така че тези средства са възможни, но зависят от нашите власти.

Допълнителни 1-2 млрд. лв. е възможно да се случат при заложената отмяна на някои данъчни привилегии и по-ускорено прилагане на графика за акциза на цигарите, ако въобще такива мерки могат да минат в парламента в перманентна предизборна обстановка. Служебното правителство е заложило такива мерки в проектобюджета, но всяка изисква гласуване в парламента.

Най-рискови са над 5 милиарда лева, които се очакват от амнистията за неплатени данъци и други държавни вземания. За да се получат толкова приходи в бюджета,

трябва да се легализират поне 30-40 млрд. лв.

Това е малко вероятно – не защото няма толкова укрити доходи. Напротив, има и повече. Но е малко вероятно изведнъж всички те да решат доброволно да си платят данъка по време на данъчна амнистия. Така че заложените приходи от данъчна амнистия са по-скоро мечта, отколкото реалност. Те няма да се случат, освен ако няма тежки мерки срещу укриването на доходи и обороти – а такива мерки парламентът упорито отказва да приеме години наред.

С други думи, реалистично бюджетът може да очаква само една трета от заложените 20 милиарда, а ако се положат сериозни усилия за отпушване на еврофондовете и премахване на данъчни преференции, могат да дойдат още 5-6 милиарда. Но остава една дупка от поне 6-7 милиарда лева, които на този етап са мечта. За попълване на тази дупка е необходим план Б.

Това не е толкова невъзможно, колкото изглежда, тъй като бюджетът има много възможности и в приходната, и в разходната част. Например щедрите увеличения на заплатите могат да не се случат от 1 януари, а например от 1 юли.

От друга страна, редица антикризисни мерки от предходни кризи все още тежат на бюджета и могат да се отменят или поне да се насочат към най-засегнатите – например парламентът може да остави плащането на енергийни или земеделски субсидии само за малкия и средния бизнес и някои по-засегнати сектори. Въобще възможности има и в приходната, и в разходната част на бюджета и е добре те да се разгледат задълбочено.