"Какво би казала Нери" - 8 журналисти и президентът Петър Стоянов разказват за уроците, които тя щедро раздаваше, в проект на известната тв водеща

Телевизионната кариера на Екатерина Генова минава в БНТ, където тя става една от най-популярните журналистки с предаването си "Ах, тези муцуни" - най-модерното токшоу за времето си. Влиза в телевизията с репортерската рубрика "Актуална антена", след това е и в "По света и у нас". От 2005 до 2018 г. е директор на тв каналите "БНТ Свят" и БНТ 2.

Днес голяма част от проектите са в новите медии, където стартира и последният - "Какво би казала Нери".

- Какво би казала Нери Терзиева днес за времето, в което живеем, и за българската журналистика, която го описва? Питам ви, г-жо Генова, защото точно така е озаглавен новият ви проект.

- Тя не беше съгласна с много неща, включително и с тази нечовечност на медиите, несъобразяването с това, което очакват хората, честото разминаване между дневния ред на политиците и на новините с дневния ред на хората. Нейното верую, което няколко пъти е казвала в различни интервюта, беше, че най-важното е да бъдеш близо до хората, когато си журналист.

Сега - това вече е мое мнение, всичко, което хората искат да чуят и да научат от журналистите, е много далеч от това, което им се предлага. Има пропаст.

- Какво представлява проектът ви “Какво би казала Нери”?

- Откакто тя ни напусна, имам голямото желание да направя документален филм или поредица, които да показват и да напомнят нейните уроци по журналистика, които тя щедро ни раздаваше, докато работехме с нея. Днес те биха били много полезни, ако журналистите ги знаят, ако се замислят за това, което беше, което е сега и което трябва да бъде в нашата професия.

Споделих идеята си с други колеги и се оказа, че много често си задаваме въпроса “Какво би казала Нери”. Този въпрос стои като “страшен съд” за дейността, която всеки от нас извършва днес на попрището на журналистиката. Дали е страшен този съд, или напротив, е много полезен за всеки от нас, мисля, че отговорът е ясен. И понеже се оказа, че този въпрос не стои само пред мен, реших, че е най-подходящото наименование на проекта.

Завършихме вече 8 документални кратки филма, посветени конкретно на уроците по журналистика на Нери. Всеки епизод е през погледа на колега, работил в Екип 2 и в Ефир 2 с нея. Изборът кой да говори е мой. Поемам отговорността за всякакви забележки и критики защо този, а не онзи, защото смятам, че хората, които поканих и се отзоваха, дават пълнота и различни гледни точки към уроците на Нери. Така ни учеше и тя - винаги да търсим повече от една гледна точка към фактите.

Според всички, които завършват разказите си с отговор на въпроса “Какво би казала Нери”, тя не би била доволна от това, което се случва в нашата професия. Тя го и пишеше във фейсбук в рубриката си “Журналистико мио”. За съжаление, твърде малко са тези постове, но в края на всеки от 8-те епизода сме изписали по една от нейните поуки.

Освен тези 8 документални епизода подготвяме и 57-минутен документален филм, който ще бъде излъчен по БНТ. Освен на уроците ѝ, той е посветен и на нейната личност, на някои черти от характера ѝ и на моменти от биографията ѝ.

- Кои са поканените от вас да говорят за Нери?

- Асен Агов, Петко Георгиев, Татяна Ваксберг, Маринела Липчева, Диана Иванова, Ралица Василева онлайн от Америка, Георги Куртев и Николина Димитрова - двамата, които я последваха в пресцентъра на президента Петър Стоянов. Естествено, и нейният съпруг Евгени Тодоров и Деси Шишманова, ръководителят на Телевизионния центъра на БНТ в Пловдив, откъдето тръгва кариерата на Нери.

- Какви истории ви разказват те? Имаше ли нещо, което чувате за първи път?

- Всеки се беше подготвил със своята история, а се оказа, че доста от тях или съм забравила, или съм пропуснала, докато съм била по репортерските пътеки.

Асен Агов акцентира върху това добре ли е новините да започват със скандал или лоша новина. Той разказва примера за емисията, в която трябваше да съобщят, че Петър Берон ще подаде оставка като председател на СДС, след като се появиха информации за принадлежността му към Държавна сигурност. В този момент Петър Берон не е в България, а на посещение в Унгария, а репортери на Екип 2 го чакат на летището. Нери предлага и Асен се съгласява първо да се обадят на съпругата на Петър Берон, да я информират, че ще има такава новина на първо място в “По света и у нас”. Нери не може да си представи, че тя ще разбере от новините за нещо, което е драматично и което се случва на човек от семейството му.

Асен казва: “Ето това е човещината в новинарството на Нери”. Не знам дали днес това може да се прави, дали изобщо някой се сеща, но тогава телевизията беше една. Тя беше източник на истината и каквото се казваше “по телевизора”, беше закон. Тъй че нейната отговорност към новините и начина, по който да ги съобщи, е концентрирана в тази история.

- Разговаряте и с внука на Нери. Дори написахте как всички си спомняме за нея като за легенда, но за него това е баба му. Каква е тя за него?

- Внукът Тодор Бургов даде първото си интервю за документалния филм. Освен с дъщеря си Нери много обичаше и се гордееше с внуците си. Тодор има шанс да наследи професията на баба си и дядо си в по-различна посока - той се занимава с видеозаснемане, монтаж, видеоклипове, учи кино в Нов български университет.

Разказа, че доста късно е осъзнал значимостта за обществото и за развитието на журналистиката на своята баба. Беше приятно откровен с това изречение, че за него тя просто си е неговата баба. Разказа ми колко взискателна е била към него и към сестра му и как и двамата са се насочили към книгите и четенето, към доброто отношение към хората, благодарение на възпитанието на Нери. Даже призна, че сестра му е по-книжен червей от него.

Историята, която Евгени Тодоров разказа, е как Нери е водела Тото - така наричат внука си, в домове за сираци. Правела го е целенасочено, за да види каква съдба имат други деца, каква несправедливост има по отношение на други деца и по този начин вероятно е искала да му покаже как да цени това, което има. Евгени казва в интервюто: “Много малко баби биха направили това като част от възпитанието”. Т.е. Нери и към внуците си, както и към нас, репортерите, е била взискателна, но на базата на личния пример и на действия заедно се е опитвала да възпитава, но не дидактично и назидателно.

- Вие откога се познавате с Нери, как се работеше с нея?

- Може би от "Актуална антена" - култово предаване преди 10 ноември, едно от първите като знак за промяна в журналистиката. Беше 10-минутна репортерска рубрика след "По света и у нас", аналитично-критична за теми и проблеми, свързани с обществения живот и най-вече с икономиката. Нери беше репортер, мен също ме поканиха да се явя на пробни снимки, на които успях.

Запомнила съм, че тя много добре знаеше моето име, макар тогава да бях доста млада, и беше следила какво съм писала във вестниците, знаеше в каква посока се развивам. Тя никога не загуби това отношение към хората. Познаваше всеки, с когото работи, знаеше името му още преди да са се срещнали и беше изключително информирана за хората, с които общуваше и работеше.

Същото разказват и колегите Николина Димитрова и Георги Куртев за работата с журналистите, акредитирани към пресцентъра на президента Стоянов - как е познавала всеки един от тях и е знаела какво точно ще искат в неговата редакция, за да му даде тази информация.

А може и отпреди "Актуална антена" да се познаваме с Нери. Спомням си, че веднъж бях поканена да присъствам на легендарното предаване "За един милиард" на пловдивския тв център, в което Нери беше ко-водеща, а преди това е била репортер. Това предаване наистина беше събитие, излъчваше се на живо от една изложбена зала в Пловдив, където имаше толкова много хора, колкото не бях виждала за телевизионно студио. В моите очи тогава тя вече беше звезда от екрана, без да преувеличавам.

Това, че познаваше всички и беше компетентна по всички теми, е качество на човек, който е роден да бъде лидер, да управлява екипи, да върви начело. Не всеки го може.

- Записвате и Петър Стоянов, питайки го какво би казала Нери. Как ви отговори?

- Неговото голямо интервю ще бъде основно за филма, тъй като все пак не върви президентът да дава уроци по журналистика, които е научил от Нери.

Той също предлага интересен ракурс към това, което Нери правеше. Беше известна с това, че всеки ден си пътуваше за Пловдив след “По света и у нас” и се връщаше на другата сутрин рано-рано в 6 ч. Както Татяна Ваксберг казва, вече прочела всички вестници, идваше на първата сбирка на екипа. И ако случайно някой предложеше тема, прочетена от вестника за репортаж, нямаше как да мине. Правилото беше, че “По света и у нас” диктува темите, които да бъдат във вестниците на другия ден, а не обратното.

По повод на нейната енергия да пътува до Пловдив всеки ден - поне първата една година беше така, Петър Стоянов с чувство за хумор разказва как я е питал: “Защо пътуваш непрекъснато”. Тя му отговаряла: “Трябва да сготвя на Евгени и на семейството”. Коментарът на Петър Стоянов е: “По дяволите, Евгени може да си намаже една филия с масло и сирене и нищо няма да му стане от това”.

Ние сме я канонизирали като икона от екрана, но се оказва, че тя си има много човешки слабости и качества, за които малко знаехме.

- С тези 8 филма ли приключва проектът ви? Темата предполага той да продължи и с други хора.

- Да, има много хора, както и такива, които не поискаха или не можах да се свържа с тях. Проектът е плод на ходене и чукане по различни врати с идеята да бъде подкрепен, защото нищо в днешно време не е безплатно. След като доста врати останаха затворени, той беше подкрепен от фондация "Америка за България". В рамките на тази подкрепа създадохме поредица от 8 епизода. Ако срещна разбиране за продължаването му, бих се радвала.

- Само във фейсбук ли ще останат интервютата?

- Те ще останат в социалните мрежи. Ще ги презентираме пред факултетите по журналистика в различните университети, както и в гимназиите, където има кръжоци по журналистика.

В Пловдив също ще представим поредицата и едноименния документален филм, защото, както казват и Петър Стоянов, и Евгени, Нери е записана със златни букви, и това не е клише, като голям патриот на своя град - човек, който държи на Пловдив и на факта, че е пловдивчанка.