• Съперничеството между двамата дизайнери е във фокуса на сериала "Новият облик" с Жулиет Бинош и Бен Менделсон в техните роли
• "Вижте колко смешни са тези жени, носещи дрехи от мъж, който не познава жените, никога не е имал такава и мечтае да бъде такава", хапливо Коко напада съперника си Кристиан

Модната индустрия обича добрите съперничества - Ив Сен Лоран срещу Карл Лагерфелд, Джорджо Армани срещу Донатела Версаче и Коко Шанел - нетърпяща конкуренция и непризнаваща никого за заплаха, но дори за нея се намира достоен конкурент. Голяма е враждата на Шанел с Елза Скиапарели, която е една от най-известните фигури в модния бизнес между двете световни войни, но Коко дори отказва да я назове по име, пренебрежително наричайки я "италианската художничка, която прави дрехи". Шанел се приема за абсолютен властелин в модата и така до деня, в който не осъзнава, че дори над нея започва да се разпростира заплашителната сянка на внушителен титан - Кристиан Диор.

Историята на дизайнера, която кара хората да мечтаят, е вдъхновението на изпълнителния продуцент, сценарист и режисьор Тод Кеслър за сериала "Новият облик" на Apple TV+, чиято премиера е насрочена за 14 февруари 2024 г.

С участието на Бен Менделсон в ролята на Кристиан Диор, продукцията проследява кариерата на модния гигант през Втората световна война и се съсредоточава върху съперничеството му с Коко Шанел, в чиято роля влиза брилянтната Жулиет Бинош. Свободните силуети на французойката са диаметрално противоположни на подчертаните талии на Диор и драматичните, структурирани модели. Но двамата не са пълни противоположности само по отношение на бизнеса, а и в принципите и позициите си в сложния исторически план, в който живеят. Кеслър иска да хвърли светлина върху тези "необикновени времена" и тези "необикновени хора", които са ги преживели.

Отначало 23-годишният Диор преследва кариера като галерист в Париж, като се заобикаля с творческите пионери на времето - Салвадор Дали, Жан Кокто, Кристиан Берар. В крайна сметка, отдавайки се на авангарда и следвайки последиците от Голямата депресия, той открива своята страст към модата. Безспорно талантлив, Кристиан е нает от швейцарския дизайнер Робърт Пиге, а едно от първите му творения е носено от бразилската икона на стила и светска личност Еме дьо Херен на цирковия бал във Версай през 1939 г. На фриволно бляскавия спектакъл за парижкия елит присъстват и Коко Шанел, Елза Скиапарели и бъдещият му инвеститор Марсел Бусак. Само че възходът на Диор е прекъснат от избухването на войната. Дизайнерът е призован за военна служба. През 1942 г. напуска армията и се присъединява към модната къща на Люсиен Лелонг, където той и Пиер Балмен са основните дизайнери. Така той е принуден да проектира рокли за съпругите на нацистки офицери и френски колаборационисти. Сестра му Катрин, член на Френската съпротива, е заловена от Гестапо и изпратена в концентрационния лагер Равенсбрюк, където е затворена до освобождаването си през май 1945 г. През 1947 г. дизайнерът нарича своя дебютен аромат Miss Dior на нея в знак на почит.

Големият възход очаква Кристиан на Aвеню "Монтен" в следвоенен Париж. Зад фасадата в стила на XVIII век на къща номер 30 той създава една от най-влиятелните къщи за мода до момента, финансиран от френския предприемач Марсел Бусак. Първата колекция на Диор е абсолютен фурор на модната сцена през 1947 г.

"Това е истинска революция, скъпи Крисчън! Вашите рокли имат толкова нов вид!", възкликва Кармел Сноу, редактор на Harper's Bazaar.

Дебютът му, наречен Corolle (corolla – венче, венчелистче), е преименуван от Сноу на New Look ("Нов облик"). Така Диор е отговорен за връщането на френската столица на полагащото й се място като сърце на модната индустрия. Колекцията е майсторски клас по структурирани силуети, подплатени бедра, стегнати талии и слой след слой от тюл, тафта и копринена органза, всички вдъхновени от любовта на дизайнера към Belle Epoque. Това не са най-лесните дрехи за носене, тъй като някои от вечерните му рокли тежат цели 27 килограма, но колекцията е безсрамно упадъчна и отхвърля прагматизма в женското шивачество, достигнал своя връх по време на войната, когато всичко е оскъдно и трябва да се пести. Французинът Диор не се интересува от несгодите на делника, а от мечтите и блясъка.

Много хора се прескачат да се възхищават на дръзкия дизайнер. Само едно лице не трепва и не ахва дори за секунда от въодушевление. Нито се насилва да направи макар и нищожен комплимент на новоизгряващата звезда. Дори напротив.

Шанел гръмко заявява: "Вижте колко смешни са тези жени, носещи дрехи от мъж, който не познава жените, никога не е имал такава и мечтае да бъде такава." И не, Коко не се ограничава до едно захапване. На различни места е цитирана да казва: "Диор не облича жени. Той ги тапицира." Според нея дама, седнала в рокля на Диор, изглежда като "старо кресло". Шанел обвинява дизайнера, че дърпа обратно към идеалите на XIX век за женственост - че представителките на нежния пол са обекти, на които мъжете трябва да се възхищават.

Самият Диор има доста по-различни виждания: "Мисля за работата си като за ефимерна архитектура, посветена на красотата на женското тяло."

Освен това въпреки подигравките на Шанел, че не познава жените, Диор всъщност е силно повлиян именно от дамите около себе си. Той публично призна влиянието на три по-специално, които описва като негови "майки".

Първата е мадам Реймонд Зенакер, директор на неговото дизайнерско студио, която той описва в книгата си от 1951 г. Je Suis Couturier: "Моето второ аз. Или по-точно, другата ми половина. Тя е точното ми допълнение: тя играе разум за моята фантазия, ред за моето въображение, дисциплина за моята свобода, прозорливост за моето безразсъдство и тя знае как да въведе мир в атмосфера на раздори."

След това е Маргьорит Каре, жена, която за дизайнера е "технически гений", превръщайки неговите скици в реалност: "С течение на годините тя стана част от мен самия - от моето шивашко аз, ако мога така да го нарека."

Третата влиятелна жена е Мица Брикар, ръководител на модното производство и муза на Диор. За нея той пише: "Мадам Брикар е един от онези хора, все по-редки, които превръщат елегантността в своя единствена причина за съществуване".

И не може да се отрече, че много жени обожават Диор и неговите творения, включително балерината Марго Фонтейн, писателката Нанси Митфорд и младата принцеса Маргарет, която посещава парижкото му ателие на първото си европейско турне на 18 години. Три години по-късно Сесил Бийтън снима Маргарет на 21-ия си рожден ден, облечена в кремава модна рокля с едно рамо на Диор, с необикновена пола от тюл, украсена със злато. Роклята е само едно от многото невероятни парчета, изложени в шоуто на V&A, и се казва, че Маргарет я нарекла "любимата си рокля от всички".

Не е изненадващо, че Шанел така гори в неприязънта си към естетиката на Диор. Двамата са твърде различни и по отношение на житейските си избори.

Докато Кристиан не спира да твори въпреки перипетиите по време на войната, още с първите изстрели Шанел затваря магазините си, запазвайки апартамента си, разположен над модната къща на улица "Камбон" 31. Тя казва, че не е време за мода, като така оставя без работа на улицата 4000 служители. Дизайнерката изпитва неприязън към евреите, които според нея са заплаха за Европа заради болшевишкото правителство в Съветския съюз.

По време на германската окупация Шанел живее в хотел "Риц" - предпочитано място за пребиваване на германския военен персонал от висшия ешелон. През това време тя има романтична връзка с барон Ханс Гюнтер фон Динклаг, немски аристократ и член на благородническата фамилия Динклаг. Той е бил обигран шпионин и работел директно под надзора на министъра на пропагандата Йозеф Гьобелс. Баронът улеснява нейните договорености с "Риц".

Твърди се, че Шанел се е посветила на шпионажа и е работила за генерал Валтер Шеленберг, началник на 6-о управление (външнополитическо разузнаване) в Главното управление за имперска сигурност (РСХА) на Третия райх. Той е сред най-запознатите личности с "голямата игра" в хода на Втората световна война.

Хал Вон, който е бивш шпионин, пише, че в архивите на Франция, Германия и САЩ намерил достатъчно доказателства за дейността на Коко Шанел в полза на нацистките окупатори.

Като едно мъжко момиче, неслучайно по отношение на дизайна Коко обича да добавя мъжествени детайли, зарязва корсетите и заимства много от мъжкото и спортното облекло. Тя има око за небрежната елегантност. Шанел направи революция с малката черна рокля, но може би най-емблематичната визия на нейната марка си остава костюмът от две части, изработен от туид, обичан от всички - от Брижит Бардо до принцеса Даяна, и завинаги вкоренен в културната памет. Именно с такъв розов костюм на Шанел е облечена Джаки Кенеди в деня, когато нейният съпруг и президент на САЩ Джон Кенеди е убит през ноември 1963 г.

Преди всичко, дрехите на Шанел изглеждат демократични - достъпни за жени от всички слоеве на обществото, и най-важното - удобни за носене.

Следейки новите тенденции, тя изобщо не е доволна от царуването на мъже в модата след войната.

Коко смята, че и Кристиан Диор, и Кристобал Баленсиага са "нелогични дизайнери".

Тя е толкова разочарована и предизвикана от пищния, изискан външен вид на своя съперник Диор, че през 1954 г., на 71-годишна възраст, тя се завръща от пенсия. Работи до смъртта си през януари 1971 г., когато нанася финалните щрихи върху това, което ще стане нейната колекция.

Естетиката на Шанел и Диор може да се е различавала. Като личности те може да са били пълни противоположности, но създадените от тях марки продължават да диктуват правилата в индустрията. Върхът нямаше да е толкова високо, ако най-дръзките не искаха да са по-нагоре от съперниците си, и със сигурност нямаше да има моден Еверест без тези двама дизайнери и наследството, което оставиха.