В рамките само на 2 часа режисьорът Иван Ничев научава, че спират два негови филма

Наскоро голямата актриса Мария Статулова чества 70-годишен юбилей и по този случай кино “Одеон” подари на нейните почитатели прожекция на филма “Балът на самотните”. В него тя играе тъкачката Янка, която си търси “другар в живота”, но животът й завършва трагично.

“Балът на самотните” е най-криминално заснетият български игрален филм. Одобрен е от съответния художествен съвет, но е строго забранен без право на обжалване от цензорите. Така филмът на младия режисьор Иван Ничев е сполетян от съдбата на други знакови филми като “А животът си тече тихо”, “Понеделник сутрин”, “Смърт няма”, “Кит” и др.

Иван Ничев, завършил кинорежисура в Лодз, Полша, вече е заснел няколко филма - “Спомен”, “Звезди в косите, сълзи в очите”,“Бумеранг”, и др. - но иска да направи филм на съвременна тема, филм метафора, на времето,в което живяхме. Доколкото това беше възможно в ония времена.

Негова студентка му споделя, че иска да направи документален филм за самотните хора. Попадат на клуб за запознанства, където, за да отчита по-голяма дейност, шефът му записва фалшиви имена, манипулира броя на членовете.

 “Реших, че това, което се случва с нас, българите, е един огромен бал на самотници, където всички сме безмилостно манипулирани...”, обяснява раждането на идеята за филма  Иван Ничев. Той поканва за това сътрудничество приятеля си сценариста Владимир Ганев и оператора Виктор Чичов. И се започва...

Някъде по това време по БНТ е излъчена новелата на режисьора Иван Ничев “Театрална вечер” с Леда Тасева и Лора Керанова. А той получава задача да заснеме още една и да направи игрален филм от две новели. С него СИФ “Бояна” трябвало да запуши някаква дупка в производствения си план. Така се ражда

“Мелодия, изсвирена през

зъби”, в която трябвало

да играе Камелия Тодорова  

Ах, защо ли българският гений е измислил поговорката “Много хубаво не е на хубаво”?! Един ден на Ничев се обажда Михаил Кирков от ръководството на СИФ “Бояна” и му съобщава, че “Балът на самотните” е спрян от производство. След около 2 часа Кирков се обажда пак и прочита смъртната присъда и на “Мелодия, изсвирена през зъби”. Без никакви обяснения. 

След време в личен разговор с Ничев Кирков обяснява, че  ръководството не харесало третирането на съвременната тема, че във филма няма положителни герои и други идеологически клишета. Основното е, че в социалистическа България не може да има самотни хора.

“Беше страхотен двоен удар. Ние вече имахме екип, програма, направих сериозен кастинг, защото исках да участват предимно натуршчици. Всичко това отиваше по дяволите, връща спомените режисьорът.

“Аз вече достатъчно дълго бях живял в това общество и имах цялата толерантност към всичко, което ме заобикаля - чувството, че те са работодателите, те дават парите, аз просто трябва да намеря начин как да работя. Как да лавирам, че да мога да реализирам проектите си„ -обяснява своето житейско и професионално верую Иван Ничев.

Въпросът пред екипа тогава е: какво трябва да се направи?

На помощ се явява Маргарит Николов, колега режисьор и приятел, който е ръководител на Студията за експериментални филми, създаден към СБФД. Идеята е да се дава път на млади режисьори и на по-нестандартни филм.

Той предлага на Иван Ничев да реализира там новела по спрения сценарий, поне трудът им да не отиде съвсем напразно. Ничев и Владимир Ганев започват преработка на сценария, без да кажат на никого. Ремонтират го с надеждата, че все пак по него ще направят пълнометражен игрален филм. Дават му работното заглавие “Интимни срещи”.

Снимките стартират при възможната конспирация, но информацията бързо стига до властите и започват борби за спирането на филма. Страхотна положителна роля в полза на “Балът на самотниците” изиграват Захари Жандов и Христо Христов. Жандов откровено заявява: “Иване, не ме карай да правя неща, които не съм в състояние да направя. Нека Христо да реши проблема, той е с друго положение в държавата по много причини. Аз съм зад тебе, но разбираш, че някои неща не мога да ги реша.”

Христо Христов по това време е председател на СБФД. И подписва документите, без да се замисля. На Иван Ничев му се налага често да ходи при него притеснен, че например свършват парите. Или пък ги дават на час по лъжичка.

В един момент спират доставките на лента. “Сутрин бяхме готови за снимки, но нямаше лента. Чакаме час-два и пристига някакво парче. Операторът Чичов си скубеше косите - как ще изравнявам после тези парчета”, спомня си Ничев.

Един ден спират и лабораторията. Ничев успява да се срещне с Иван Славков, тогава генерален директор на БНТ. Той харесва историята в бъдещия филм и обещава да го излъчи и по телевизията. Ничев запознава този факт с всички шефове в киното, включително и директора на Кинемотографията Никола Ненов.

Но издевателствата продъжват. Не дават зала за монтаж на филма. Тук помага режисьорът Христо Ковачев, на когото в една сграда целият първи етаж му е даден, за да монтира филма “Човек от народа”, посветен на 70-годишнината на Тодор Живков. Ковачев отстъпва една от стаите със съответната техника на своя приятел Иван Ничев.

И идва денят, в който художественият съвет на Студията за експериментални филми трябва да произнесе тежката си последна дума. Всички казват своите критики и бележки, но и всички дават положителна оценка на филма, който връща старото си име. 14 души влизат в този съвет, председател е старият лъв Захари Жандов.

Кинокритичката Маргит Саръиванова нарича “Балът на самотните” “много сериозен и граждански смел филм”. За Андрей Алтъпармаков филмът е сериозен успех не само на експерименталната студия, но и на съвременната тема в българското кино. Маргарит Николов е уверен, че филмът ще направи жив контакт с младото поколение. Той се докосвал до важни проблеми.

При закриването на съвета Жандов казва: “В заключение искам да кажа следното.

Художественият съвет показа

силна симпатия към филма

“Балът на самотните”.

Ние приемаме единодушно този филм. Всички знаем, че той имаше трудна съдба, че проблеми около него още ще има. Не бива да се създава излишна психоза около този филм. Това е един филм, по който можем да се посмеем, да поплачем, това е според мен ключът на възприемане на филма.”

Иван Ничев прави няколко опити да организира пускането  филма по екраните. Според тогавашните правила, за да бъде разпространен един филм, произведен в СИФ, той трябвало да бъде откупен от Българската кинематография. Това не става. Един ден казват на режисьора: просто забрави!

За първи път “Балът на самотниците” е прожектиран по националната телевизия след 1989 г. Прожекция има и в кино “Дружба”, сега “Одеон”. И още една пак в “Одеон” през 1990 г.

В София пристига малък киноразпространител от Париж, собственик на бившето кино на Франсоа Трюфо до Сорбоната. Той много харесва филма. Взима го с обещанието да го покаже на директора на кинофестивала в Кан. 

Сега от филма има три филмови копия - едно в Париж, второто - в БНТ, и третото - в българската филмотека. Но негативът, който трябва да се съхранява във филмотеката, е изчезнал. По всяка вероятност е ликвидиран.

Унищожен завинаги.