Анализатори: Отмяната на концесията за "Росенец" премахва последното ни препятствие към Шенген

Училището и лагерът в Камчия затварят врати,
към момента цената на терена е 30 пъти по-висока

Малко изненадващо в последните дни рязко се намери политическа воля за разваляне на концесията за пристанище “Росенец”. На 21 юли съответният законопроект беше приет окончателно от парламента с гласовете на 144 депутати.

Неизбежни са и съдебните дела. “Лукойл Нефтохим Бургас” АД възнамерява да се обърне към съда за защита на своята делова репутация, посочва компанията в публична позиция.

“Проруските привърженици начело с президента

вече стартираха

с плашенето

как България няма да изкара без руския петрол. Същото обясняваха преди време и за руския газ, и за руското ядрено гориво. Сега не взимаме газ от Русия, а цената е ниска”, заяви по този повод депутатът от ДБ Ивайло Мирчев. По всичко личи, че България бавно се измъква от руската енергийна примка, макар в момента да е единствен европейски пазар на Русия за суров петрол.

И макар в случая терминологията да не е много точна и да не можем да кажем, че въпросните български територии са руски анклави, тъй като все пак говорим за частна компания. Затова тези участъци земя може да се разглеждат по-скоро като

територии с особен статут

и мерки за сигурност

Но в условията на руската агресия срещу Украйна подобни прецеденти придобиха далеч по-зловещ оттенък.

Едва ли случайно на фона на тези събития дойде и поредната провокация от Москва. “Първо трябва да приключим с Украйна. С Турция ние няма да воюваме. Що се отнася до България и Румъния, тези държави са само бази на НАТО. Специално в България цялото Черноморско крайбрежие е наше. Там няма да имаме никакви проблеми”, каза в предаване по руската телевизия Пьотър Толстой, зам.-председател на долната камара на руския парламент - Държавната дума.

Проблемът с

чуждия контрол

върху наша територия, колкото и малка да е тя, отдавна притесняваше и европейските ни партньори. Това личи и от поредица публикации и репортажи на някои от най-известните европейски медии.

“Нефтеният терминал в Росенец

служи на Русия

като врата

към Европейския съюз, но почти никой не го контролира” - това гласи заглавието на репортаж на ARD от България през 2021 г. - Нефтеното пристанище край Бургас според географските карти е част от България. На практика то отдавна е вече чужда територия, където българската конституция е отменена. Русия си има в България още две свои територии, които са се вклинили и географски, и политически в страната. Едната е нефтената рафинерия край Бургас, охранявана като истинска чужда държава. Втората се намира пак в Бургаска област и е разположена в местността Росенец. Ширнала се е в рамките на едноименното нефтопристанище.”

А под заглавие “Пристанище “Росенец” - странен руски анклав в Черно море”, френското списание L'Express още преди 10 години пише: “Намиращ се в Росенец, на брега на Черно море, този порт има всички признаци на руски анклав в Европейския съюз. Ситуацията е още по-скандална, доколкото “Лукойл” се ползва от

значително влияние

в страната,

благодарение на почти пълния си монопол върху пазара на горива. И ако властите не реагираха изобщо на нашата информация, широко отразена в пресата, то екип от експерти на Европейската комисия бързо е отишъл на място. Без голям резултат, изглежда...”

В същото време, дори и тези приказки да не се приемат сериозно, стана безпощадно ясно, че никой в Шенген няма да приеме в клуба на отворените граници страна, която доброволно е предала граничната си зона на Русия.

“Похвално е, че ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС се надпреварват за това кой първи е предложил да се вземе решение за

прекратяване на концесията

за пристанище “Росенец”, независимо че през годините те всички играха за “Лукойл” - коментира по този повод пред “24 часа - 168 истории” политикът Иван Сотиров. -

Но от думите на Кирил Петков, който избърза да обяви преди другите това общо решение, става ясно, че

то не е по собствена

инициатива,

а защото партньорите ни от ЕС са ни предупредили, че с руския анклав “Росенец” в Шенген трудно ще ни приемат.”

Засега все още остава открит въпросът със спрягания за втори руски анклав по нашето Черноморие - този в Камчия. Руските детски лагери “Радуга” и “Черноморски” в курортното ни селище от години не бяха плащали данъци и такси и дължат сериозни суми на българската държава, което наложи и двукратно запориране на имотите.

Притеснителното е, че не друг, а външният министър на Руската федерация Сергей Лавров навремето заяви, че руската държава иска да придобие комплекс “Камчия”, който е собственост на Москва, но не се управлява добре.

По думите на Лавров комплексът е идеален за разпръскване на руското влияние в Европа и

прилагането на “мека сила”

от страна на Русия

В тази връзка от националното ръководство на Консервативно обединение на десницата (КОД) изпратиха писмо, с което сезираха ЕС за неспазване на санкциите срещу Русия, съобщиха от партията за “24 часа - 168 истории”. С

поред тях в конкретния случай България продължава да не изпълнява решението за санкции срещу Русия след нахлуването й в Украйна. Точно преди година националното ръководство на КОД изпрати сигнал до прокуратурата и до правителството с настояване незабавно да предприемат необходимите правни и фактически действия, за да възстановят собствеността на българската държава върху земите, незаконно придобити от “СОК Камчия” ЕООД, както и

да бъде защитен

националният интерес Партията предостави документи, доказващи, че при предоставянето на тази територия на Русия е било заобиколено българското законодателство.

Един от най-скандалните факти е свързан със стойността на придобиването на апетитните парцели край морето ни. Според справка, изготвена от варненската областна администрация още през февруари 2010 г., 80-те декара, предназначени за Санаторно-оздравителният комплекс “Камчия” край Варна, който Русия може да превърне в “културно-хуманитарна площадка” за прокарване на интересите си в Европа, са придобити срещу 10 лв. за кв.м.

Справка в брокерски агенции показва, че цените на имотите в района са много високи. Така например урегулиран поземлен парцел на първа линия в к.к. “Камчия”, в непосредствено съседство с руския детско-оздравителен център “Радуга” и с размер от около 20 000 кв.м, в момента се предлага за 3 087 750 евро - или над 150 евро за кв.м земя, а стойността на жилищната площ в района надхвърля 650 евро кв.м. Така излиза, че държавата е ощетена с цени, които са няколко десетки пъти под пазарните за района.

Сделката с терена, който се намира в близо до устието на река Камчия, е осъществена през 2008 г.

при правителството

на Сергей Станишев

Последната новина от българския “Артек” е, че частното училище “Юрий Гагарин”, което е част от най-големият детски лагер извън пределите на Руската федерация и собственост на кметското на Москва, затваря врати. В инспекцията по труда във Варна вече е постъпило заявление за съкращаването на повече от 30 души - учители и служители.

Уведомлението за масовото съкращаване на учителите е по чл. 328, ал. 1 от КТ, която касае прекратяване на дейността. Неофициално от работещите в училището стана ясно, че

финансирането му

от руска страна

е било прекратено още след началото на войната в Украйна миналата година и ръководството не може да се справя с издръжката.

Към края на учебната 2022/2023 г. в училището в “Камчия” са учили около 110 деца от Варна и Бургас. При закриването му те ще бъдат разпределени в училища на територията на двете области.

Таксите за обучение започваха от 8560 лв. за подготвителната група и стигаха 10 400 лв. за обучаващите се в прогимназиалния курс. 9999 лв. струва на година да си ученик в гимназиалната степен на образование.

Освен планираното съкращение на учителите са прекратени и летните детски лагери, които СОК “Камчия” организираше от няколко години за деца от чужбина при цена 50 лв. на ден.

С цел улесняване на руската инвестиция кабинетът “Станишев” даде и над 7,5 млн. лева за

изграждането на

магистрален

водопровод

към комплекса с дължина 10,5 км.

В борда на директорите на СОК “Камчия” дълги години – между 2007 и 2018 - беше Станка Шопова - преди промените близък сътрудник на Тодор Живков и председател на ЦК на ДКМС.

Впоследствие в комплекса бяха изградени хотелски и учебни сгради, спортни съоръжения, многофункционални зали, вили и др. На

откриването му навръх

9 септември 2010 г.

присъства и тогавашният московски кмет Юрий Лужков.

Основното опасение, което пораждат подобни прецеденти, е, че те могат да се използват в ущърб на икономическите ни интереси. Но след като Кремъл ни обяви за “вражескадържава”, липсата на адекватен контрол върху българската територия може да се превърне и в източник на по-сериозна заплаха.