Чехът се отказва от привилегиите си на чужденец, създава първия закон за училищата, мести Книжовното дружество, днес БАН, в София и съветва княз Батенберг да назначава “изказани индивидуалности”

22-годишният Константин Иречек си спечелва огромната признателност на просветените българи още през 1876 г. с издаването в отделна книга на своята дисертация по история в Карловия университет в Прага “История на българите”. Преведена е веднага на немски и руски и това е първият академичен труд за историята на нашия народ. Подробна рецензия за нея пише първият председател на Книжовното дружество Марин Дринов в същата година. По това време той преподава в Харковския, тогава руски, университет.

През 1878 г. Дринов вече е в България и при Временното руско управление завежда научния отдел. Като свой помощник иска да покани Иречек. Той поръчва на В. Палаузов, преводач на руски на “История на Българите”, да влезе във връзка с Иречек. Палаузов от своя страна се свързва с Константин Стоилов. Той по време на Освободителната война 1877-1878 г. учи в Прага и се сприятелява с Иречек. В научния архив на БАН са запазени десетина писма между двамата, в които Иречек неизменно се обръща към българина с “Уважаемий приятелю”.

На 14 юли, ден след Берлинския конгрес, Иречек отговаря на писмо-покана от Стоилов да посети България, че за съжаление, не може да дойде, защото учебни дела го задържат в Прага.

В писмо от 16 декември пак до Стоилов Иречек цитира дописка от чешки вестник, в която се казвало, че дописник чех от Одеса написал, че проф. Дринов, който е управител на просвещението в България, за свой помощник е предложил Константин Иречек, който се ползва с огромна популярност в България и Русия. След няколко месеца Иречек се съгласява да дойде в България и да помага в създаването на правила и закони, предимно в образованието и държавното устройство.

На 1 ноември 1879 г. вече първият министър на народното просвещение Георги Атанасович изготвя договор между Иречек, който трябва да стане главен секретар в министерството, и българското правителство. След пет дни министърът го уведомява, че по негово “ходатайство Негово Височество

Князът

благоволи да Ви назначи

главен секретар

в повереното ми министерство”. Същия ден Иречек тръгва и пристига в София на 7 ноември. След десет дни Атанасович препраща договора на Иречек, който го подписва и започва да изпълнява функциите си. В допълнение на чеха е предложена и декларация, в която “обявява тържествено и свободно, че се задължава да се подчинява безусловно на законите на Българското княжество във всичко, което има пряка или косвена связ със службата ми”. След това уточнява, че “се отказвам с настоящата си от всички права и привилегии, които принадлежат на чуждестранни поданици”.

Скоро след пристигането си в България влиза в кръга на доверените хора на княз Батенберг. На 27 септември 1880 г. е определен за член на комисията за разглеждане на законопроекти към Министерството на просвещението.

На 17 септември 1881 година заедно с Марин Дринов са инициатори на събрание, с което се възобновява дейността на Книжовното дружество, основано през 1869 г., в новоосвободена България и се

слага началото на Българската академия

на науките

Сред повторните му основатели са Марин Дринов, Васил Стоянов, Константин Иречек, Драган Цанков, Иван Гюзелев, директорът на Александровската болница Пантелей Минчович, Стоян Михайловски, писателят Васил Попович, Тодор Икономов, Петър Генчев, Христо Стоянов, Тодор Пеев и Тодор Бурмов.

Васил Стоянов прочита протокола от общо събрание на Книжовното дружество в Браила от 28 ноември 1878 г. дейността му да се премести в България и писмото на Марин Дринов, с което се дава пълномощие на Министерството на просвещението да възобнови работата му в България. Марин Дринов предлага избор на действителни членове. Сред първите избрани в България са Йоаким Груев, Христо Данов, Иван Евс. Гешов, 31-годишният Иван Вазов, Иван Салабашев, Михаил Сарафов, Васил Златарски, Марко Балабанов.

По време на режима на пълномощията и суспендиране на Търновската конституция Константин Иречек е министър на народното просвещение. Преди Второто велико народно събрание през 1882 г., на 28 май, той пише меморандум до княз Батенберг, в който в осем ръкописни страници излага вижданията си за рационално бъдещо управление. То ще се опира на основателни според него реформи, които трябва по думите му да заменят “сегашната администрация без план и без система”. Той е във фонд 271 на отдел “Български исторически архив” на Националната библиотека.

Като главна цел Иречек изтъква: “Населението да се научи да почита закона. Нито турското време с неговите своеволия, нито политическите колебания през първите две години на свободата можаха да приучат хората към законността и към едно непоколебимо съблюдаване законовите граници. Нищо не е по-опасно от възпитанието на един народ от едно законодателство, което се колебае и което

често се променява със закони, които само

са писани на хартия

или които в практиката се употребляват съвсем другояче, отколкото в теорията.”

По-нататък Иречек продължава: “Главно правило ще бъде отсега нататък да се взимат във внимание само познанията, способностите, опитът и талантът и да се тури край на всяко изкуствено възвишаване или покровителствуване на нули или на недоузрели младежи.”

Идеята на княз Батенберг е да се създаде Държавен съвет, в който да не членуват народни представители, а министри, лица, назначени от княза, и такива, избрани от народа, и задължително един архиерей. Иречек се спира и на техните задължения. Той предлага “някои от сенаторите да пътуват периодично из страната като един вид княжески комисари, да контролират със собствените си очи работата по всичките клонове на управлението”.

И ето още нещо актуално от писмото на Иречек: “Числото на чиновниците в министерствата и по всичкото управление трябва да се намали и османският обичай да се пълнят канцелариите с хора, които нямат работа и се занимават само с приказки и с пушене на тютюн, трябва да се изкорени. България се нуждае от изказани индивидуалности, а не от колеги със слаби глави, които всички заедно извършват по-малко, отколкото по други места един човек сам.”

През 1883 година по негов проект е приет основен закон за училищата в Българското княжество. Иречек казва, че

училището е място присъствено и нарушителите

на реда и тишината се отстраняват принудително

Разделя училищата на обществени и частни. Предвижда в правителствените училища да се взема годишна такса от 20 лв. и събраната сума да се дава на бедни ученици. “На способните бедни ученици се дават годишни стипендии и помощи”, пише в закона.

Обществените училища разделя на първоначални, средни - трикласни, гимназии и реалки, специални и Висше училище - университет, какъвто по това време в България няма. Иречек предвижда в закона, докато такъв се създаде, правителството да издържа определен брой студенти в чужбина. Стипендии ще се дават на младежи в добро здраве, с добър успех и нямащи средства. Всеки правителствен стипендиант се задължава да изкара курса като редовен студент, да издържи всички изпити и

след като се дипломира, “да служи на отечеството

в длъжност, определена нему от правителството,

толкова време, колкото е ползувал стипендията”.

Той подготвя и закон за устройството на земеделското училище в Образцов чифлик, първото специализирано у нас. При приемане на закона се създава и това в Садово. В тях според Иречек задължително трябва да има чифлик, а директорът да е агроном.

От 11 януари 1884 г. е назначен за директор на Народната библиотека. Малко след това е приел (от 1 октомври) да стане редовен професор по всеобща история на Чешкия университет в Прага и договорът му с българското правителство е прекратен от 1 септември. Иречек отпътува от България.

Нему обаче принадлежат и няколко попадения за народопсихологията ни: “За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което имат тук хората - да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.” Продължава го в същия дух с: “Българин с българин не може да се разбере. Те все гръмогласят.” А актуално и до днес е: “България е с население 2 милиона души, което е разделено на три групи: бивши министри, настоящи министри и бъдещи министри.” 

Какво подписа

на 17 ноември 1879 г.?

“Контракт”

1. Българското правителство приглашава доктора Константин Йосиф Иречек за главен секретар на Министерството на просвещението, годишната заплата ще бъде десет хиляди франка.

2. Настоящият контракт е задължителен за пет години. Но ако господин доктор К. Иречек в горния срок по някакви лични, фамилиерни или други причини бъде принуден да се върне пак в отечеството си, ще му бъде това съвсем свободно след едно предварително оглашение един месец напреди. По изтичане на петгодишния срок този контракт може да се унищожи от всяка една от задължающите страни.

3. Когато той свърши една част от службата си и пожелае да се оттегли, Българското правителство ще му даде една годишна пенсия, сиреч откак г-н доктор Иречек прослужи пет години - 3000 франка, откак прослужи десет години - 5000 франка, в следующите двадесет години всяка една година 250 франка повече и след тридесетгодишна служба цялата годишна заплата от десет хиляди франка.

4. В случай че господин доктора преди изтичането на първите пет години си тръгне, Българското правителство ще му даде като обезщетение една сума от три хиляди франка.

5. Всяка година той ще има една отпуска от осем недели за едно пътешествие на Запад.

6. За трошковете (щетите - б. а.) при преселението си в България Българското правителство ще му даде едно обезщетение от хиляда франка.

7. Г-н доктора Иречек може да остане и в българските служби австрийски поданик.
Министър на Просвещението д-р Атанасович.

Първата разходка
на Иречек в столицата

Ето какво е написал на 10 ноември в своя “Български дневник”, когато току пристигнал, тръгва да я разглежда: “Първи впечатления от София: крива улица с дървета, отстрани отворени ориенталски дюкянчета, ужасен, неравен тротоар и страшна кал. Голямо село. Най-после открит площад. Наляво едноетажна къща с 16 прозореца на фасадата и стража пред входа. Това трябва да е дворецът.”

И по-надолу с впечатленията от същия ден: “По улиците огромни гьолища - българска Венеция. Влязох в една улица, в която наляво се издига голяма дървена сграда, каквито у нас строят за изложба на добитък, цяла с малки знамена. Това ще да е навярно Народното събрание (има предвид старата дървена сграда, изгоряла през 1881 г. - б. а.). Пред вратата млад, висок човек с козя брада, говореше с двама французи. Познах, че това е инженер Прошек, който е вече много години в България (с Хирш и напоследък с русите) - от гр. Бероун. Веднага му се обадих.

Влязохме в стенографската канцелария: там беше проф. А. Безеншек, стенограф от Загреб, млад словенец. Описаха ми какъв е парламентът. Преди една седмица, миналата неделя, след тронната реч, партиите веднага едва ли не, не се сбили. Народното събрание, множество полуобразовани простаци или селяни: всеки говори колкото си иска - цели заседания минават в празни приказки. Един стане и говори нещо, друг веднага се обажда и му възразява, и така се кара. Каравелов е председател, с бозаво палто, с ръка подпира главата си, невчесан. Единствени са министрите, които говорят умно; имат духовно надмощие над цялото Народно събрание. Тукашните условия, администрация, съобщения - хаос и примитивност.”