По-силна е имунната система на постигналия целите си човек, отколкото на този, който изпитва само удоволствие

Субективното усещане при хедонично или евдемонично щастие е еднакво

Емоциите ни днес влияят върху случващото се в клетките в продължение на 80 дни

Нищожно е значението на гените за усещането ни за долче вита

Ла долче вита или непосилната лекота на битието - да се наслаждаваме на макс или умерено на удоволствията, или да имаме цел и постигнати мечти. Векове наред философи и мислители са търсели формулата на щастието.

Мнозина са опитвали да намерят работеща рецепта за постигане на блаженството и безгрижието, към което се стреми всеки човек. Може би затова изобщо не се замисляме, когато го пожелаваме за рождения ден на близък или приятел. Възприемаме го като висша ценност, подобно на здравето. Но никой не е могъл да измери субективното ни усещане в скала - то си остава загадка.

Нов подход към този вечен въпрос предлага Стив Коул,

професор по медицина, психиатрия и биоповеденчески науки от Университета на Калифорния в Лос Анджелис. Ученият има отговор как безгрижието се отразява на молекулярно ниво. За целта провежда изследвания и се позовава на теорията на Аристотел, който още през IV в. пр.Хр. си задава фундаменталния въпрос - как изглежда щастливият човек, Завещава ни теорията си, че това е крайната цел на човешкото съществуване и най-висшето благо.

Древногръцкият мислител разграничава два вида щастие, които са обект на експеримента на проф. Коул. Единият е чистото удоволствие и липсата на болка, а другият е вследствие на постигнати цели и усещане за смисъл на това, което правиш.

Първият модел за долче вита е познат в Елада като хедонизъм. Основател на тази школа е ученикът на Сократ Аристип (435 - 355 г. пр. Хр.). Според него има само две състояния на душата - болка и удоволствие, а щастието е сума от всички удоволствия в живота. По-късно хедонизмът е допълнен от философията на епикурейството, което проповядва умереност в търсенето на наслада.

Вторият вид щастие според Аристотел е евдемонизмът, който за бащата на науката не е просто чувство или емоция, а по-скоро състояние и живот в синхрон с разума и добродетелта. Не може да дойде от външни фактори като богатство, власт или слава.

Обуславя се от вътрешното удовлетворение и намирането на смисъл, убеден е Аристотел.

Едва ли преди 2400 години древногръцкият мислител си е задавал въпроса какво означава това на клетъчно ниво и защо за организма влинието му е почти същото, каквото е и просто добрата физическа форма. Това, което открива проф. Коул днес.

Какви са изводите му и как здравето и щастието са свързани, четете в брой 3/2023 на сп. "Космос".