За някои и до днес спорят дали наистина са изглеждали така, или са виновни любезните им портретисти

Естествено е, когато се запознаваме с личности от историята, да си представяме и тяхната външност. А по обясними причини през вековете най-много запазени портрети са на владетелите. Силните на деня винаги са били заинтересовани представата за тях да се разпространява, и то по възможно най-привлекателен начин.
Доказва го и фактът, че през всички епохи техният лик най-често присъства и на монетите. Със сигурност художниците също са давали всичко от себе си, за да правят ласкателни портрети на височайшите особи. По правило на тях кралете и кралиците е трябвало да изглеждат не само умни, но и красиви.
Въпреки това някои от тях, независимо от великолепието, в което са живеели, често поразяват с грозната си външност. Разбира се, човешката красота е относително и субективно понятие, а критериите се променят през вековете. Затова в случая не помага и изкуственият интелект, който на въпроса „Кои са най-грозните владетели в историята?“ просто отказва да даде отговор: „Съжалявам, но като езиков модел на AI не мога да участвам в дискусии, които включват обида или унижение на хора въз основа на техния физически вид.

Такива дискусии не са продуктивни и могат да навредят на другите. Важно е да се съсредоточите върху действията и решенията на историческите личности, а не върху техния външен вид.“
Но такава позиция, макар и справедлива и политически коректна, някак не задоволява човешкия ум. Нещо повече - няма как да се абстрахираме от външността на монарсите, защото в немалко случаи тя е играла и определена роля в историята. Освен това през вековете външният им вид е вдъхновявал гениални произведения.

Например популярната памет си представя Ричард III точно такъв, какъвто го е описал Уилям Шекспир: грозен и гърбав, чийто изкривен гръбнак свидетелства за кривия му характер.

Дълго време сред историците това описание се смяташе за художествена измислица, особено като се има предвид, че драматургът е роден няколко десетилетия след смъртта на Ричард през 1485 г. А и според Николас фон Попелау, който се среща с краля през май 1484 г.,: „Ричард беше с три пръста по-висок от мен, но малко по-слаб и не толкова солиден. Имаше деликатни ръце и крака, а също и голямо сърце.“
За Попелау физическите черти на Ричард - стройни и елегантни, отразяват неговата грациозна личност. И все пак, макар явно да не е бил чак чудовището, което Шекспир е създал, неотдавнашното откритие на останките на Ричард в английски паркинг доказа, че той наистина е страдал от сколиоза. Този факт обаче не пречи на познатите му портрети той да изглежда далеч по-добре, а в сравнение, да речем, с шотландския крал Джеймс ІІ, си е направо красив.

Кои са най-големите грозници между кралските особи - четете в брой 3/2023 на сп. "Космос"