Вижте как акад. Иван Буреш и малките Симеон и Мария Луиза събират насекоми в планината

Рядка снимка показва как ученият обучавал 11-годишния Борис да лови пеперуди

Цар Фердинанд харесвал компанията на акад. Иван Буреш и една от мечтите на бившия монарх била наследникът му Борис III да е също така вещ в естествените науки. Монархът бил истински учен по днешните стандарти, канен на почти всички международни конгреси по орнитология и естествени науки. Още с пристигането си в България, той с лични средства основава Природонаучните царски институти, чиито наследници днес са Природонаучния музей при БАН, Зоологическата градина, Ботаническата градина и др.

„Дядо и 11-годишният Борис са заснети как на Витоша събират насекоми, растения - разказва пред "24 часа-168 истории" внукът на Буреш доц. д-р Алекси Попов. - По-късно, през 1910 г., когато Борис е на 16 г., с брат си Кирил се отправят в Мала Азия, за да събират пеперуди, които не се срещат в Европа. Известно е, че са били в азиатската част на Турция, пътували са из Гърция, с тях е бил и ентомологът Делчо Илчев.“

Не случайно първият указ на цар Борис III бил да назначи любимия си учител Буреш за директор на Царските природонаучни институти. Очевидно двамата са били достатъчно близки, защото през 1919 г., няколко месеца след коронацията, Борис и Иван Буреш решават да направят и първото зимно изкачване на връх Мусала.

„Само заради това комунистите обявяват, че не това, а следващото зимно изкачване е първото - обясни Попов. - През 80-те години обаче един алпинист писа, че в Самоков все още се пазят архиви по този повод. Както и че там е споменато, че първото зимно изкачване е дело на цар Борис III.“

Царят сякаш с тези полезни за естествознанието експедиции се разтоварвал от напрежението, свързано с управлението. „Той редовно правел изкачвания с научна цел, вземайки дядо, понякога още 1 - 2 академици, като ботаниците Николай Стоянов, Борис Стефанов, Делчо Илчев - разказва Попов. - Избирали са маршрути, където няма пътеки, по билата. Примерно, колата ги откарва и царят казва приблизително къде да ги чака от другата страна. Споделял, че за него това е отмора и че държавните ангажименти често са неприятни.“

Обратното, при разговорите за наука, за природа монархът се отпускал и се отдавал на любимите си теми. „Имали кола „Щайер“ - била по-проходима, имало възможност при необходимост да се закачи и да се изтегли с лебедка - обяснява Алекси Попов. - Интересно е да се отбележи, че царят е ходел без охрана, с изключение на последната година, когато вече в планините е имало партизани. По същия начин и Фердинанд обикалял горите и върховете, изкачил най-високите върхове на всички български планини без гардове през първите си две години в България.“

Според Попов не е случайно, че след Буреш и Петър Берон най-много животни, растения и насекоми носят имената на цар Фердинанд и цар Борис III.

По същия начин Иван Буреш се занимавал с малкия престолонаследник Симеон и сестра му Мария Луиза. „Дядо ги е водил по Родопите, Рила, през 1942 г. По това време Симеон вече имал кутия с пеперуди, уловени лично от него и препарирани от дядо ми. Днес те са част от царската колекция - разказва Алекси Попов. - Княгиня Мария Луиза и досега се интересува от тази тема и описва какви птици има в Ню Джърси, какво може да се види. Всяка година носеше по някой подарък за колекциите на музея по наше предложение, например вилорога антилопа, койот, гризача бурундук, забележителна цикада.“