Първият британски монарх, наречен така, е обезглавен, а при втория чума и пожар опустошават Лондон

Новият монарх на Великобритания е наречен крал Чарлз III, но изборът на това име не беше предопределен.

Третият крал Чарлз е на 73 години и е най-възрастният британски владетел, възкачил се на трона, в хилядолетната му история. За тези повече от седем десетилетия като принц на Уелс престолонаследникът имаше много време да реши какво име да вземе, когато тронът стане негов.

Всъщност покойната кралица Елизабет II и принц Филип са кръстили първородния си син Чарлз Филип Артър Джордж. В това отношение британските кралски особи имат пълна свобода. Например, докато кралицата използваше първото си име, нейният баща, крал Джордж VI, по рождение е Албърт Фредерик Артър Джордж и е наричан Бърти от приятелите и семейството си. А чичото Дейвид избира

да управлява

за кратко

като Едуард VIII.

Но историческият заряд, свързан с двамата предишни британски монарси, наречени Чарлз, е доста тягостно наследство. Точно затова още преди години някои наблюдатели бяха убедени, че той ще предпочете различно име при възкачването си на трона. Така съвсем основателно се приемаше, че новият крал може да се казва Джордж VII.

И все пак има ли проблем с името на краля?

Една от най-неприятните асоциации е с крал Чарлз I - единствения британски суверен, чието управление води до революция и даже временно премахване на монархията. Той заема трона през 1625 г. и 49-годишното му управление се характеризира с нарастваща борба за власт между короната и парламента, който се опитва да ограничи правомощията на краля. От своя страна монархът бил толкова

убеден в своята непогрешимост,

че написал трактати, които възхваляват "божественото право на кралете да управляват".

Но чашата преляла, след като кралят се опитал да арестува депутати в Камарата на общините през 1642 г. В резултат избухват военните действия в Английската гражданска война, която завършва с победа на парламентарните сили, водени от Оливър Кромуел. В крайна сметка кралят е заловен, съден за предателство и обезглавен. По пътя към екзекуцията си в един мразовит януарски ден през 1649 г. той поискал допълнителна риза. Историкът Чарлз Карлтън разказва, че той не е искал да се тресе от студ, защото тълпата можела да си помисли, че трепери от страх.

Според съда, назначен от парламента и наречен "тирания", първият Чарлз вярвал до такава степен в божественото право на монарсите да правят каквото си пожелаят, че смятал да управлява без парламент или да събере такъв само когато има нужда от пари. Той също бил заподозрян в симпатии към католицизма във време, когато страната е с ревностен протестантски дух и е оживена от нови реформаторски религиозни движения като тези на пуританите и квакерите, които след Реставрацията на монархията бягат в Америка.

На всичкото отгоре имал и неблагоразумието да се ожени за католичка.

От друга страна страна, след като Чарлз I е заловен и убит, много кавалери

също бягат

зад океана,

често в Каролините, наречени така на техния крал.

След това обаче, когато прочистеният от депутати, лоялни към краля, парламент му дава титлата "лорд-протектор", самият Кромуел е обвиняван, че се е превърнал в тиранин. Под негово управление от 1654 г. в страната настъпва истинска военна диктатура. Верен на строгите си

пуритански

принципи,

лорд-протекторът не само воюва с шотландци и ирландци и разпуска парламента, но и забранява всякакви прояви на жизнерадост и веселие, в това число празнуването на Коледа и дори пиесите на Шекспир.

След смъртта му през 1654 г. го наследява синът му Ричард, но бързо осъзнал, че не става за лидер, той подава оставка след шест месеца. Тогава един набързо възстановен парламент гласува да се саморазпусне и да свика избори. В резултат около половината от местата в новата Камара са заети от роялисти и те гласуват спешно да се възстанови монархията, а впоследствие и да се короняса Чарлз II - синът на убития владетел и съпругата му Хенриета Мария Бурбонска, сестра на френския крал Луи XIII. По-голямата част от 11-годишното управление на Великобритания от Кромуел принцът принудително прекарва в изгнание - във Франция, Нидерландската република и Испанска Нидерландия. А когато през 1650 г. е провъзгласен за крал на Шотландия, този акт моментално води до англо-шотландската война. В нея, макар и с по-малка армия, победител е Кромуел, а нещастният наследник на трона е принуден отново да бяга - този път в Нормандия. На 20-годишна възраст той бил

победен на

бойното поле от Кромуел,

дегизирал се и се скрил в дъб, за да спаси живота си.

Впоследствие се заселва край Париж и живее с щедро отпуснатите му от Луи ХIV 600 ливри на месец, които обаче са крайно недостатъчни дори да мечтае за връщане на трона. Щастието му се усмихва най-после през 1660 г., когато монархията е възстановена. Но за разлика от баща си той има далеч по-малка власт. Монархът е лишен от правото да създава закони без съгласието на парламента.

Новият крал започнал успешно управлението си, като казва добри думи в парламента за

религиозната толерантност

и обявява обща амнистия за цялата гражданска война. В същото време лично се погрижил всеки, подписал смъртната присъда на баща му, да бъде екзекутиран.

Дори тялото на Кромуел е изровено, обезглавено и обесено.

Но 25-годишното царуване на Чарлз II постановява и завръщането на обществените забавления след суровите години при пуритана Кромуел. Затова още в началото той получил прозвището Веселия монарх - не само заради своя хедонизъм, а и заради склонността си към многобройни романтични връзки. За това говори и фактът, че вторият Чарлз макар да няма законни деца, признава цяла дузина от 7 свои любовници.

Царуването и на този Чарлз обаче в никакъв случай не може да се нарече щастливо. Най-малкото защото през 1665 г. започва Голямата чума в Лондон.Смъртоносната епидемия достига своя връх през септември с по 7000 смъртни случая на седмица. А още през юли кралят, семейството му и дворът уплашени бягат от Лондон в Солсбъри. Заразата отслабва през зимата и Чарлз се завръща в столицата чак през февруари 1666 г.

Но бедите не свършват. След дълъг период на горещо и сухо време на 2 септември 1666 г. в Лондон избухва Големият пожар. Раздухван от силни ветрове и подхранван от дърва и гориво, натрупани за зимата, огънят унищожава около 13 200 къщи и 87 църкви, включително катедралата "Свети Павел".

И въпреки че Чарлз II и брат му Джеймс ръководят пряко усилията за гасене на огнената стихия, те не се радват на достатъчно популярност сред народа. От своя страна обществеността обвинява католически заговорници за пожара. По този начин се оказва, че религиозната толерантност работи и в двете посоки - Чарлз ІІ прокарва

прокатолическа политика

и тайно обещава да приеме католицизма.

А когато се разбира, че брат му Джеймс тайно се е покръстил, това постави началото на конституционна криза и експлозия от конспиративни теории. Парламентът продължава да се опитва да приеме акт, който да изключи католиците от престола, но Чарлз отказва да го подпише. В крайна сметка той разпуска парламента и управлява сам като абсолютен монарх. Все пак, понеже е по-популярен и харизматичен от баща си, успява да се задържи на трона до самия си край, без да бъде обезглавен. Умира на 54 години от бъбречно заболяване, като официално се обръща към католицизма на смъртния си одър.

Сега новият крал просто реши да стане Чарлз III в замъка Балморал следобед на 8 септември 2022 г., но в. "Вашингтон пост" поставя въпроса какво щеше да бъде, ако беше избрал някоя от

другите три възможности?

Оказва се, че според американското издание и другите опции не са много по-добри. Например името Филип напомня за баща му - принц-консорта, но и за Филип II Испански, който технически управлява Англия заедно със съпругата си, кралица Кървавата Мери, през 16-и век. Този ревностен католик Филип не само изоставя Мери, но и се опитва да се върне след смъртта й, за да отнеме трона от сестра й Елизабет, като изпраща "Непобедимата" армада да завладее страната.

На пръв поглед добър избор би било името Артър. Нещо повече - то напомня за легендарния и любим крал Артур. За съжаление, на 73 г. Чарлз е твърде стар и твърде разумен, за да играе подобни митични роли.

Защо тогава да не е Джордж? Още повече че Джордж VI остава в Лондон по време на Втората световна война, когато дори Бъкингамският дворец е бомбардиран, сплотявайки хората и

превръщайки

се в национален герой

Той се преборва успешно и със заекването, както добре го е представил Колин Фърт в популярния филм "Речта на краля.

Но тук скептиците отново намират проблем - неприятна асоциация с Джордж I, посредствен германски принц, който дори не говорел английски. Също и с Джордж II, запомнен главно с бруталното отношение на армията си към шотландците. Да не говорим за Джордж III, който губи не само американските колонии, а и разума си. А Джордж IV, известен още като принц-регент по време на лудостта на баща си, е описван като "безмозъчен" и "прекалено разглезен" от съвременниците си. А и след това през ХХ век има още двама владетели със същото име, управлението на всеки от които носи световна война след себе си.