Гладът принуждава каналджия без гражданство

да проговори пред Валентина Маджарова

В 8 сутринта на 3 ноември 2018 г., навръх Архангелова задушница, 18-годишен младеж, получил книжката си 19 дни по-рано, шофира с 90 км/ч вместо с разрешените 50 по улиците на Карнобат. По една от тях губи контрол върху мощния мерцедес и се качва на тротоара. Там в онзи момент са две възрастни жени, запътили се към гробищата, за да почетат покойните си близки. Едната умира на място, другата в болницата.

Карнобат настръхва. Хората искат справедливо и тежко наказание за младия Алекс Димов.

Наблюдаващият прокурор Валентина Маджарова настоява съдът да наложи на младежа мярка за неотклонение задържане под стража. До преди години постоянен арест за причиняване на смърт по непредпазливост при катастрофа, когато няма употреба на наркотици и алкохол, се смята за екзотика.

“Беше много драматично. Но нито една друга мярка нямаше да бъде приета от хората, а и да допринесе в онзи ранен момент за временно урегулиране на накърнените обществени отношения”, спомня си днес прокурор Маджарова.

В съдебната зала тя вижда, че младежът искрено се разкайва за случилото се, той признава и вината си, но за съжаление, не може да върне времето. “Но успя да преподреди мислите си”, казва прокурор Маджарова, която е убедена, че отново би постъпила по същия начин.

Две години и половина по-късно Алекс Димов е вече с влязла в сила ефективна присъда. А прокурор Маджарова оглавява Специализираната прокуратура.

На 23 юни прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) единодушно я избра за поста в момент, когато над специализираното правосъдие са надвиснали тъмни облаци, а политици се канят да го закриват.

“Уважаеми прокурори от Специализираната прокуратура, уважаеми следователи, уважаеми съдебни служители, днес съм в тази зала, в тази процедура единствено и само заради вас. Уважаеми магистрати, благодаря за смелостта и стоицизма, които неминуемо проявявате през последните дни. Времената са трудни, особено за нас. Гордея се с всеки един от вас”, заяви тя преди избора.

За себе си казва, че е екипен играч, убеден, че не може да се справи без колегите си. Когато говори за тях, става особено емоционална. “Много са добри, работят денонощно”, казва тя.

Те пък я посрещат с огромни букети след избирането ѝ на поста.

Всъщност оглавяването на Специализираната прокуратура съвсем не е единственото предизвикателство за прокурор Маджарова.

Десетки са делата, някои от които наистина много трудни, по които е работила и писала обвинителни актове. В продължение на 8 години от 2010 до 2018 г. тя е начело на пограничната районна прокуратур в Средец, когато стотици мигранти прекосяват незаконно границата ни с Турция.

Заради работата си там, и то във време, когато в РП - Средец има само още един прокурор въпреки огромната натовареност, през 2015 г. тя е отличена с приза “Прокурор на годината”.

“Опознах хиляди съдби. И до днес

помня очите на

децата - големи,

уплашени,

неразбиращи, питащи”, казва тя

“В началото бяха цели семейства, всяко с неговата си лична драма. Те бяха от различни прослойки, но най-вече интелигенция - лекари, инженери, учители. Премръзнали, болни хора, бягащи от войната, тръгнали към неизвестността, взели само най-ценното - децата си”, казва тя.

Най-важното, преди още да започнат тристепенните беседи с бежанците, било да им се осигури храна, вода и топло или прохладно помещение според сезона. На прокурорите и полицаите им се налагало да купуват със свои средства храната, която да дадат на мигрантите, защото нямало предвиден бюджет за подобни разходи.

“Бяхме постоянно болни от нещо, което е като грип, но не беше. Но оставете ни нас, ние имаме лични лекари, към които да се обърнем. Хората, които залавяхме, не само бяха болни, но и не можеха да обяснят какво им е, къде ги боли, как се чувстват”, разказва тя. След първата грижа започвали беседите, в които често се включвал и прокурор.

След семействата дошла втората вълна от мигранти - групи от по 20-30 млади мъже между 18 и 25 години от Сирия, Афганистан, Ирак, които логично привлекли интереса на службите.

Немалка част от бежанците били въвеждани в страхотно заблуждение от каналджиите, сред които имало и техни сънародници. Само за да им вземат парите, им обещавали, че всичко ще мине безпроблемно, никой не им казвал с какви трудности - географски и метеорологични, ще се сблъскат.

“Водила съм дела срещу каналджии от всякакъв произход - българи, турци, сирийци. Когато се запролетеше и снегът се разтопеше, в горите намирахме и човешки кости на хора, които не са преживели прехода”, разказва прокурор Маджарова.

В онзи период водела дело и срещу каналджия - изключително рядък персонаж. Мъжът бил от Ирак, но всъщност апатрид (лице без гражданство), защото живеел в затворена общност, обитаваща скалиста местност. Когато бил заловен, мълчал. Започнали да наблюдават навиците му. Човекът се оказал силно религиозен, като за молитвата се ориентирал по слънцето. Проговорил едва когато много изгладнял и то, за да обясни, че няма да вкуси свинско месо, ако му предложат.

Така започнали беседите с него, които се провеждали от трима преводачи едновременно на три афгански наречия, защото езикът му включвал и трите.

“Не само ние, и полицаите работиха изключително много, но трудът им остана незабелязан, не казвам неоценен, защото, който трябва, го е оценил”, смята тя.

Прокурор Маджарова

работи и по

смъртта на

бежанец,

причинена от

рикошет на

куршум,

изстрелян от граничен полицай. Трагедията от октомври 2015 г. става на няколко километра от границата с Турция. Трима граничари се опитвали да заловят 54 чужденци, всичките млади мъже, представящи се за бегълци от Афганистан. Нелегалните имигранти били засечени до “Аврамов мост” при разклона за с. Дюлево, в местността Рибарска среща, на няколко километра от Средец. Един от граничарите стрелял, куршумът рикоширал в колона на моста, под който били афганистанците, и се забил във врата на мъж.

“Мястото е изключително тъмно, непрогледно”, обяснява тя. И добавя, че нещата изглеждат съвсем различно, когато си на “граничната бразда, на терен”.

“И военните, когато си правят тактически учения, винаги в плана си залагат евентуално настъпване и на трагични събития, това е част от военното дело. Здравият разум го налага, науката военно дело го налага”, смята тя.

Пак като районен прокурор в Средец тя наблюдава и дело, което не само фокусира вниманието, но ѝ навлича гнева на местните хора.

“В този случай нямаше жертва и насилник, а две жертви”, спомня си шефката на спецпрокуратурата. Тогава си задавала много въпроси.

Става дума за история от 2014 г., при която 14-годишно момче насилва в училищна тоалетна 11-годишно дете със специални образователни потребности.

“Детето със специални потребности беше много обгрижвано от семейството си за разлика от другото. За своя 14-годишен живот детето насилник нямаше нито една своя вещ, никога не беше спало само в легло, а го делеше с братята си, вероятно е ставало и свидетел на сексуални сцени между родителите си”, разказва тя.

Спомня си, че невръстният извършител бил толкова недохранен и дребничък, че когато седял на стол, краката му не стигали пода, а висели във въздуха. Наложило се няколко пъти да проверяват дали наистина е на 14 години.

Прокурор Маджарова решава да изведе момчето от семейството и да прекрати делото. Признава, че решението не било прието с одобрение от местните хора, но е убедена, че е трябвало да му се даде шанс.

“Аз съм от прокурорите, които са имали голям професионален късмет”, убедена е тя.

Юрист става почти случайно, вслушвайки се в съвета на баща си да избере правото за своя професия, а не медицината.

Кариерата ѝ започва през 2002 г. като следовател и още в самото начало я спохожда

“късметът

на начинаещия”

Първият случай е на 19 декември 2002 г. - убийство, придружено с изнасилване и опит за палеж на възрастна жена.

Когато докладват за тежкото престъпление, полицаите, прокурорите и следователите в Средец са на коледно тържество, а 27-годишната следователка е дежурна: “Трябваше за минути да се организира екипът, за да се опази местопрестъплението “незамърсено”. Разкрихме извършителя за часове”.

“За мен е енигма как Валентина Маджарова се справя с прокурорската работа и отглеждането на синовете си. Тя е мъжка майка, има трима синът”, обяви Евгени Иванов от ВСС по време на изслушването. Така леко вдигна завесата върху личния живот.

“Синовете ми вече са големи”, лаконична е, когато говори за семейството си шефката на спецпрокуратурара. Иска за нея да се говори чрез делата , а не да се шуми около близките ѝ.