САЩ и Западна Европа настояха за правителство на компромиса

Не се дебнехме, а пробвахме да контролираме раждащата се  червена буржоазия

- Как се роди идеята за коалиционното правителство, което беше избрано в края на 1990 г., г-н Луджев?

- Идеята за такова правителство беше на САЩ и на някои водещи европейски държави. Тогава Западът настояваше не само в България, а в целия източен лагер да се търси разбирателство и съгласие, да има компромис между основните политически сили, включително и с бившите комунисти.

Западните страни си даваха сметка, че реформите са толкова тежки и драматични, че никоя партия не е в състояние да ги направи сама. Както и че всяка форма на конфронтация само ще попречи на икономическата и политическата промяна. През септември 1990 г. започнахме да пишем програмата на бъдещия коалиционен кабинет.

- А кога се роди тази идея?

- В края на юли и началото на август

след оставката

на Петър Младенов

като президент

Тогава се състоя среща между д-р Желю Желев и мен от СДС и Андрей Луканов и Александър Лилов от БСП. На нея Луканов формулира тройната формула за решаване на политическия въпрос: БСП взима председателското място в НС, СДС - президентството и се създава програмен кабинет, който Луканов мислеше, че ще оглави. 

Той го наричаше “Златния кабинет”, който щял да бъде най-добрият в Югоизточна Европа. Водеща роля в него трябваше да играят икономистите, свързани с екипа на СДС - Рубен Аврамов, Венци Димитров, Венци Антонов, моя милост и т.н.

Последвалите събития обаче - напрежението след оставката на президента Младенов, палежът на Партийния дом, палатковият лагер, стачките и др., отложиха решаването на формулата “Луканов”.

- Кой написа програмата на правителството?

- Практически в средата на септември започна работата по програмата, която написахме с моя екип. После я съгласувахме с Георги Пирински, който се опита да нанесе корекции. С него отидохме при премиера Луканов.

По пътя Пирински ми казва: “Митко, тази програма трудно ще мине през БСП. Особено исканията партията да се извини за миналото, да се откаже от имуществото си, да закрие партийните фирми, да се назоват виновниците за възродителния процес...”

Заварихме Луканов да обядва на бюрото си с кренвирши и айрян. Дадох му папката, той чете и пита - това с имуществото не може ли да го отложим? Няма как, отговарям. Зададе още два-три такива въпроса и аз все отказвах. Той заяви, че ще докладва документа пред Висшия партиен съвет, но се съмнявал дали ще получи подкрепа.

- А в СДС как беше приета програмата ви?

- В СДС проблеми с одобряването на програмата нямахме. Тя беше доста радикална. Но някои от лидерите на партиите в СДС не даваха и дума да се издума за програмен коалиционен кабинет с комунистите. На една среща с тях им казах: “Абсолютно сигурен съм, че БСП няма да приеме програмата. Съгласете се на коалиционен кабинет и ще получим авантаж и у нас, и в чужбина, че сме за национално съгласие, а те отказват.” Така получих съгласието им.

- Луканов ли беше главното действащо лице от БСП?

- Да. С президента Желев се срещнахме с Александър Лилов и Андрей Луканов. На нея Луканов обяви, че БСП отхвърля програмата.

А Лилов каза: “Андрей, Луджев иска да се качим на столчето, да сложим въжето на шията и сами да си ритнем столчето...” Отвърнах, че след два месеца ще ни молят за тази програма, но ще бъде късно.

После с втория си кабинет Луканов се опита да изимитира национално съгласие. Той изигра много хитър политически ход. Събра представители на всички партии и на синдикатите в резиденция “Лозенец”.

Посрещна ни с отрупани с пиене и хапване маси. И когато настроението се повиши, взе думата и каза, че не иска на всяка цена подкрепа за правителството си. Но тъй като все пак държавата се нуждае от бюджет, опозицията да го гласува в пленарната зала.

Може би е имало предварителна подработка, защото някои от лидерите на партиите в СДС се изказаха за тази подкрепа. Уж в името на народното добруване, уж за благото на България. Когато дойде моят ред казах, че това е уловка на Луканов.

Хубав капан

е измислил,

обаче няма да стане. Защото цял свят знае, че който подкрепя бюджета, всъщност подкрепя и самото правителство. СДС взе решение да не подкрепи бюджета.

- Как беше избран министър-председателят на коалиционния кабинет?

- В кабинета на д-р Желев имаше две срещи за избор на премиер.

Първата идея беше

за Гиньо Ганев,

но той отказа,

не бил готов за такъв пост. Предложи мен, имах подкрепата и на СДС, и на БЗНС. Тогава Чавдар Кюранов от БСП каза: “Много уважавам г-н Луджев, но в нашата партия ще ни обесят, ако той стане министър-председател.” Дертлиев вика: “Ама той ще напусне СДС, не се притеснявайте!”

Обсъждани бяха още Тодор Вълчев, Любен Беров, но и те отказаха. Споменах името на Димитър Попов. Отначалото Желю беше доста резервиран, но после размисли. Покани го на среща и Попов прие.

- Как стана това сглобяване?

- Основният разговор по уточняването на новия кабинет стана в Дипломатическия клуб в “Горна баня”. От БСП бяха Веселин Павлов, Пирински, Драгомир Драганов и др. От СДС - аз, Иван Пушкаров от БСДП, Виктор Вълков от БЗНС и др.

На тази среща бяха нахвърлени структурата и съставът на кабинета. СДС поемаше икономическият блок, но с участието и на Атанас Папаризов от БСП като министър на външноикономическите връзки. Георги Пирински трябваше да е вицепремиер, Иван Костов - на финансите, Иван Пушкаров - на икономиката. Имах почти двучасов разговор с Иван Костов в дома на Пушкаров, докато го убедя.

Придумах го благодарение една мисъл на Луканов. Той казваше, че който се качи на влака на МВФ, ще направи реформите и ще пожъне успехите. Костов бая се замисли и в края на разговора си даде съгласието. На една от срещите при президента

възникна голям спор

между Луканов

и Иван Костов

Костов още тогава започна да играе някаква своя игра. Внезапно заяви , че той и подкрепящите го РДП и Зелената партия не искали Пирински и Папаризов в новото правителство, тъй като били големи номенклатурчици. Луканов се подразни и му каза: “Целият проблем е, че ти не искаш в кабинета да има хора, които знаят и могат повече от теб.” Костов напусна заседанието.

- Как беше избран окончателният състав на правителството?

- Окончателният състав стана в деня, в който беше гласуван в парламентаа. Сутринта имаше заседание в кабинета на акад. Николай Тодоров, председател на НС. Изведнъж представителите на БСП извадиха предложение, според което те да имат 9 министри, а СДС - 6. И съвсем друга конструкция на кабинета. След кратка, но бурна дискусия станах и напуснах заседанието. С Виктор Вълков отидохме в дома му. Някъде към 11 часа се обадиха, че са готови за преговори отново. От БСП казаха, че приемат всички наши искания, но имат ново предложение - вицепремиер от тяхна страна да бъде Александър Томов, а не Пирински. Понеже реакцията ми не беше много ласкава,

Томов ме помоли

да влезем в

малката стаичка

зад кабинета на Тодоров. Започна да ме убеждава, че така е по-добре, че има подкрепата на парламентарната група, че е реформатор и т.н.

Проблеми при избора на министрите от СДС нямахме. Тогава нямаше много хора с икономическо образование в СДС. Друг е въпросът, че социалдемократите и земеделците от БЗНС “Никола Петков” не искаха да имат нищо общо с този кабинет. Те бяха дълбоко убедени, че той ще се провали, ще донесе само негативи на СДС. Същото мислеха и от РДП. И заради това нямаше особено много мераклии да влязат в кабинета. Помните, че нас ни наричаха камикадзета, жертвените агънца на СДС...

Но кабиненът “Попов” излезе успешен и успя да проведе най-радикалните реформи за стабилизация на икономиката в страната, което окончателно подкопа властта на комунистическата партия.

- Стефан Цанев обяснява защо кабинетът “Попов” не е обвиняван в корупция. Защото червени и сини взаимно се дебнели да не крадат, а останалите пък дебнели сините и червените... Съгласен ли сте с него?

- Има такова нещо, но то не е във взаимното дебнене. Когато правехме кабинета, един от аргументите, който изложих пред ръководството на СДС, беше, че ако ние не влезем във властта, губим всякакви възможности и лостове да контролираме прехвърлянето на капитали, богатства и имущество в ръцете на зараждащата се червена буржоазия. Няма да имаме никакви възможности не само да контролираме тези процеси, но и да ги спрем. Няма да можем да контролираме службите за сигурност, които бяха на дъното на този процес за декапитализация на държавата.

И когато създадохме правителството, ние получихме възможност да създадем правителствена комисия за външнотърговските дружества и износа на нашите капитали. Направихме и комисия за разследване на ДС, взехме решение за закриване на партийните фирми.

Направихме банковата реформа и спряхме създаването на изкуствени и измислени червени банки, чрез които се източваха парите. Не бих казал, че въобще нямаше корупция, напротив. Старата система все още съществуваше чрез една полулегална мрежа от новоизлюпени бизнесмени и банкери, които използваха връзките си за всевъзможни начини да прехвърлят държавни капитали.

Не можахме да спрем напълно този процес, но успяхме в голяма степен да го ограничим. А и структурите на СДС нямаха никаква реална възможност да извършват корупция. Имаше опити от различни задкулисни кръгове да корумпират наши депутати, политически и синдикални представители. Имам предвид някои афери от рода на “Сапио”, в която беше замесен Иван Костов. Или аферата със заема от Световната банка за купуването на петрол.

Дадохме възможност на Марк Рич добре да припечели. Но това бяха в по-голяма степен управленски грешки, отколкото някакви форми на организирана корупция.