Подборът на произведения, които уж отварят прозорец към „българското“, каквото и да значи това, създава един образ на българина като зависим от чужди сили и външни събития човек, беден, обругаван, винаги жертва. Има лоши на този свят и те са другите. Има и герои, разбира се, и това сме ние. Няма да се разпрострирам и върху далеч не финия национализъм, който бе в основата на идеологията на БКП (по-хубава страна от България няма, по-умни, добри и работливи хора от българите не съществуват, неволите са ни причинени от външния враг и ние не отговаряме за тях, всъщност в основата им са турците/богатите). Но този начин на образование, на създаване на представа за българите и света, е в основата на манифестирания краен национализъм, който е проблем за обществото ни днес.