„Това е история на ужасите...”

Не, не става дума за заседание на Министерски съвет, посветено на трансплантациите в болница „Лозенец”. Иде реч за последния роман на Стивън Кинг – „Later”. Издание на „Бард” – както обиковено и чудесно преведен от Елена Кодинова. Както обикновено.

Героят Джейми прави често уточнението „това е история на ужасите...”, защото е лесно да го забравите и да се потопите в един малко познат Свитън Кинг. Със страхотно чувство за хумор, невероятна лекота на езика и сюжета, и безхитростно водене право в дъното на коридора... Там, където е килера с чудовищата. Както обикновено.

Много неща са както обикновено и същевременно не са. Дали защото аз-разказът се движи от 9-13 годишно хлапе, което – пораствайки – сякаш се подиграва с класическия „билдунгс-роман”? Дали пък Стивън Кинг просто не се вдетинява с възрастта? Причините оставям на по-придирчивите изследователи. Само ще ви кажа, че това е един чудесен нов Стивън Кинг, запазил всичко добро от стария, но махнал нуждата от смайване и надхитряне на читателя, заменяйки я с една въздушна(призрачна, разбира се) лекота. Е, за да е „модерен” е добавил и една лесбо-връзка, което ми се струва повече като ревернас към бъдещето филмиране на книгата. И с нея, и без нея – все същото. Абе... с две думи: голям кеф!

*Oт фейсбук!