Наследник е на видни строители на България, чиито дела могат да се проследят три века назад

Hеслучайно проф. Тодор Кантарджиев е всенароден любимец. Неподправен, експресивен, интуитивен и абсолютен професионалист. Самият той е казвал, че бялата престилка трябва да се носи с достойнство, както апостолите са носили вярата и Христос - кръста.

Дългогодишният началник на НЦЗПБ безспорно е един от най-добрите лекари в България, като се издига в йерархията от клиничен лекар.

В семейството му медицината не е просто професия, а неизменна част от ежедневието. Синът му д-р Весел Кантарджиев като че ли е нямал голям избор относно кариерния си път, защото и майка му също е лекар, както и двамата му дядовци. Бащата на проф. Кантарджиев е бил бактериолог. За съжаление, почива млад и не успява да види сина си как се дипломира. И то с цели три специалности - микробиология, епидемиология на инфекциозните болести и клинична имунология. Професорът има магистърска степен по здравен мениджмънт и е специализирал в престижни институти в Германия и Англия.

Първият лекар в неговата фамилия всъщност е сестрата на дядо му - д-р Надя Кантарджиева-Кожухарова.

Професорът е наследник на видни строители на България, чиито дела могат да се проследят три века назад.

Родът е от Копривщица, а фамилното име е дошло от занаята на праотците - майсторене на кантари (изкусна технология за онова време). Продавали ги в Цариград.

Историята на кръвта на Кантарджиите следва историческия ход на възрожденското общество. По традиция всичко се наследявало от първородния син, за да не се разпилява. Затова другите братя трябва сами да изковат успеха и благополучието си - стават свещеници, учители, чиновници и офицери.

Стойко, прадядото на проф. Кантарджиев, пристига в София след Априлското въстание. След Освобождението с брат му Георги се записват във военното училище. По-късно Стойко се девоенизира и работи в геодезията, като прави едни от първите планове на София. Сдобива се с две дъщери и двама синове, като на всички осигурява висше образование. Момчетата се дипломират в Германия. Тодор, дядото на проф. Кантарджиев, става строителен инженер, а брат му Петър - архитект.

Днес на ул. “Аксаков” може да се види паметна плоча с името на Петър Кантарджиев, който някога е главен архитект на София и заместник главен архитект на България. Ръководител е на колективи за изработването на градоустройствените планове на Перник, Самоков и др.

Тодор Кантарджиев също участва във важни за родината проекти - строи Рилския водопровод и първия язовир в България “Златна Панега”.

По време на войната е инвеститорски контрол от страна на българската държава на немската фирма “Арге Росица”, която строи яз. “Росица”, сега “Ал. Стамболийски”, който е довършен след войната. Ръководи и строежа на яз. “Студена”, когато се решава в Перник да има металургия. Негов проект е и яз. “Копринка”.

С подгонването на Трайчо Костов в немилост изпадат и приближените му, сред които е инж. Секиларев - министър на строителството, разстрелян. Едно от обвиненията към него е защо се строят едновременно “Росица” и “Студена”. Това изтощавало младата държава.

По чудо Тодор Кантарджиев остава встрани от чистката и отказва повече да си играе с огъня. Зарича се: “Повече директор не ставам”.

Наследниците му избират да градят бъдеще не чрез строителство, а чрез грижа и борба за човешкия живот.

Проф. Тодор Кантарджиев е свикнал да консултира дори по телефона кого ли не по медицински въпроси. Роднини, съученици, познати от казармата, съседи. Търсят го за всякакви болежки. Знаят, че той няма да им откаже и няма да им иска нищо. Защото е безсребреник.

От неговия екип в НЦЗПБ винаги са го описвали като интересен събеседник с богата култура, почтен и справедлив. Всяка негова похвала хвърля в съмнения - дали няма ирония в думите му?

През годините ефективната работа на НЦЗПБ често е оставала незабелязана. Опитните специалисти от центъра са успявали да овладяват и предотвратяват навреме инфекции с капацитет да станат епидемии.

Точно така през 2015 г. от центъра попадат на пациент с висока температура и потене, който е лекуван от какво ли не.

Разбират, че е бруцелоза, и стигат до още 34 такива случая в град Рила и околните села. Също така установяват, че заразата е дошла от внесени евтини кочове от Македония. Веднага се организира лечението им, като се включват и ветеринари, които въвеждат мерки сред животните. Проблемът е ликвидиран светкавично, и то преди ключовата за региона дата 15 август - Голяма Богородица.

Именно тогава в Рилския манастир се даряват животни за курбан, а после продават, като това навярно щяло да запали цяла България. Иронията е, че бруцелозата се смята за изкоренена у нас още през 1941 г. Станалото се забравя много бързо, а малко след това в центъра дори са орязани над 60 щатни места.

Ето така при бързото справяне със ситуацията хората дори не разбират какво ги е грозяло и у тях остава убеждението, че по принцип няма заплахи. Не и че някой си е свършил работата както трябва.

Една от основните битки на проф. Кантарджиев във времето е с безхаберното използване на антибиотици. Нещо, което връща човечеството назад към убийствени бактериални болести. Патогени се усъвършенстват и побеждават антибиотика, който е бил оръжие срещу тях. Кантарджиев е призовавал неведнъж да се действа разумно, защото след 30 г. родените днес ще умират от банални инфекции.

С неговия екип въвеждат антибиотичната политика в държавата на научна основа според европейските изисквания.

Освен всичко още преди да избухне епидемията от COVID, проф. Кантарджиев предупреждава, че в днешния глобален свят е перманентна заплахата от внос на много опасни за живота инфекции. Всички разбират, че това не е шега, когато вирусът премина всякакви граници.

Естествено, проф. Кантарджиев беше призован в първите редици по време на борбата с пандемията като един от героите на Националния оперативен щаб. В първите дни на извънредното положение професорът успяваше да разведри мрачното настроение с характерното си присъствие в ежедневните брифинги. С експертизата си и с богатия набор от експресивни емоции той си спечели интереса и симпатиите на хората. Дори се оказа извор на вдъхновение за редица весели миймове и видеа, които повдигаха духа по време на трудната социална изолация.

Така без умисъл и съвсем естествено проф. Кантарджиев се превърна във всеобщ любимец.