Гледам снимки на това красиво момиче Лорина Камбурова и ме обхваща безсилие.

В такива моменти ми иде да се кача при бог, да му покажа снимката на това момиче, после да му покажа 20 снимки на дебеловрати тъпанари, които са си живи и здрави и добруват. И да го питам “Защо?”.

Но бог не съществува. Аз не вярвам нито в бог, нито в апостолите му, нито в реинкарнациите му.

А ние съществуваме за кратко. И се превръщаме в тор, от която после ще понкнат цветя. Или плевели.

И светът е такъв - несправедлив...

Да запомним усмивката на Лорина Камбурова. И да се опитаме да живеем с тази усмивка.

Егати. Тя е дете бе. Защо бе...

От фейсбук