Първият го бойкотира с Ботевите тържества, нейният отговор е “Знаме на мира”

Тя издирва малки таланти, той в ината си се сблъсква с "атентатор"

След преврата през 1944 година честванията за Деня на детето са подновени три години по-късно, когато Москва обявява, че 1 юни се приема за Международен ден за защита на децата. Започват организирани манифестации във всички социалистически държави.

При всяко честване се придава силна политическа окраска. Спуснати са директиви колко е важно в речите да се набляга на “щастливото социалистическо дете”.

Успешният модел за просперитет на нацията е задружното семейство, а детето е носител на идеите на новото време.

Традиционно се организират чествания в цялата страна. В манифестациите са впрегнати учениците от всички класове под строй. Те преминават през площадите на градовете, облечени в униформи и носещи лозунги за защита на правата на децата. Традиционно на шествията присъства и представител на ЦК на БКП. Тодор Живков също приветства младежта, макар в архиви да е записано, че предпочита манифестациите на 1 и на 24 май. Тези на 1 юни предпочитал да пропуска.

Няколко пъти на този ден той нарочно участвал в организирани Ботеви чествания във Враца, а в София на тържествата се включвали други членове на партията.

В пленум на БКП е записано, че грижата за децата е от национално значение, а тържествата за 1 юни ще бъдат ежегодни във всеки голям град и в селата по преценка на кметовете. За децата се предвиждат и почерпки с лакомства в сладкарниците. В статии от миналото, разказващи за провеждането на празника, изрично е записано, че основна задача на Деня на детето е да се стимулират изявите на даровити деца.

С течение на времето функцията по организиране на тържествата в чест на децата поема дъщерята на Тодор Живков - Людмила.

Всеизвестна е дейността й в областта на културата и образованието на децата през годините. По нейна инициатива започва организирането на изложби с детски рисунки, които се показват в читалищата на Деня на детето. Изявени деца получават поощрения. През годините Живкова присъства на тържества в много училища в цялата страна. При всяко свое посещение тя се интересувала кои са най-даровитите деца в класа.

В историята остава основаната от нея през 1970 г. Международна детска асамблея “Знаме на мира”.

В България пристигат много деца от цял свят и присъстват на честванията под мотото “Единство, творчество, красота”. Повод за създаването на асамблеята е фактът, че ООН обявява 1979 г. за Международна година на детето. Решението на Людмила е да реализира идеите си за разгръщане на творческите сили на младото поколение, а България да се превърне в домакин на международната проява.

“Тук трябва да бъде и международен парк с цветя, които децата от цял свят ще донесат. Мисля, че след 10-20 години това място ще бъде духовният център на София. Ще има и традиционни чествания на всеки 1 юни” - това са думите на Живкова, отнасящи се до бъдещата асамблея, изречени пред писателя Богомил Райнов. Крайната цел Людмила е хармонично и всестранно развитие на личността.

Ето защо по-голяма част от културната й политика е в тази посока. Според Живкова изграждането на такава личност трябва да започне от най-ранна детска възраст и да се развива във времето.

Всички международни представители отбелязват колко необичайни за времето си са този фестивал и основните му принципи – никакви конкурси, никаква борба за призови места.

“Десет дни, в които пропагандата отсъства или поне не се натрапва, в които действително ставаш част от едно общество – живо, креативно, свободно, толерантно”, пишат кореспонденти.

Макар “Знаме на мира” да няма пряка връзка с отбелязването на Деня на детето у нас, асамблеята е своеобразно продължение именно на идеите за развитие на потенциала на децата, реализирани най-вече от Людмила Живкова.

Наред с инициативите прави впечатление как се оформят идейните отправни точки в програмните речи, произнасяни на 1 юни. Използва се думата “грижа”, но не просто като майчина, а като “партийна грижа”.

Датата 1 юни по време на социализма ще се запомни и с “атентат” срещу Тодор Живков.

На 1 юни 1980 г. във Враца младеж изскача от тълпата, дошла да посрещне Първия. Той изрично посочва, че на тази дата няма да участва на тържества за Деня на детето, защото му предстои да се включи и в програма за традиционните Ботеви чествания. Човекът, който “напада” Живков, е 20-годишният Цветан Килограмски, родом от Кнежа, както вече разказа историята “168 часа”. Младежът разбрал, че Живков ще присъства на Ботевите тържества, и отишъл, за да му разкаже за болния си баща, който, след като бил трудоустроен, не можел да си намери работа. Килограмски видял пролука в тълпата и хукнал към Живков.

Хванал го за ръката, но уплашеният генсек пада на ръце и колене. Едва тогава охраната от УБО реагира. Цветан Килограмски е задържан и откаран с кола, а тоталитарната власт налага пълно информационно затъмнение по случая.