Шестима комунисти, спасени от него, му предлагат да го изведат от затвора, той отказва

Учителят Петър Дънов ми каза, че за да изкупя кармата си, трябва да жертвам този живот, бил отговорът на бойния пилот с паранормални способности

Кой е българският Распун

“168 часа” наскоро писа за живата връзка между цар Борис III и Петър Дънов – Любомир Лулчев. Офицерът с паранормални способности, който неведнъж спасява живота на монарха с предупрежденията си.

Любомир Лулчев е боен пилот, офицер от българската армия и герой от войните в периода между 1912 и 1918 г. Малко по-късно става последовател на Петър Дънов и почти две предава съветите му и тълкува сънищата на царя. Проявява се като медиум, предсказва бъдещи събития и неслучайно го наричат "българския Распутин".

Мнозина приписват на Лулчев ролята на придворен астролог, оракул и таен съветник на монарха. Не се колебаят дори да го обвиняват за провала на българската политика през Втората световна война. Противоречиво възприемат неговата дворцова авантюра и съидейниците му от Бялото братство. Едни го приемат за отцепник и враг на Учителя, за други той е силен медиум, специалист по физиогномика и френология, графология, радиестезия, астрология, херметизъм, метапсихика и хиромантия.

По характер Лулчев е честен, праволинеен и крайно изпълнителен. Има силна мисъл, владее окултни сили и лесно се справя с онези, които му пречат или са му противници. Затова мнозина от Братството го избягват и не смеят да произнесат името му дори и след неговата смърт.

Лулчев започва редовните си срещи с царя през 1923 г., когато Дънов му поръчва да бъде негов "говорител" в двореца. Той приема това като начин да "служи", но до Учителя пише, че "политиката ни е отвратителна, а тая работа ми е гнусна".

Струва си да се отбележи, че Петър Дънов не е проявявал интерес към директни контакти с царя, но го е смятал за "духовно издигнат човек". Вероятно затова той изпраща при него офицера Лулчев, за да му повлияе в името на новата култура на любов, братство и хармония.

Цар Борис III невинаги споделя своите намерения с Лулчев. Съветва се с него цели 20 години, макар и не постоянно, по-скоро за да получи потвърждение за плановете си. Той повече се интересува от медиумните и окултните препоръки на своя приятел и не толкова, за да съобрази своята политика с неговите съвети. Лулчев прави хороскопи, открива подземни руди и води.

Използван е и от германците, за да бъде открито местоположението на Мусолини след падането му от власт в Италия на 25 юли 1943 г. Тайно е отведен в Германия и на 13 август, петък, всички са събрани в огромна заседателна зала. Пред 200 ясновидци, гадатели, магове Химлер обявява: "Търсим изключително важна личност! Трябва да установите контакт с нея и да откриете къде е". Настъпва тишина. След 5-6 минути Любомир Лулчев прошепва едва чуто, но райхсфюрерът чува ясно:

"Мусолини... Вие търсите Мусолини... Влизам в контакт с него... Бои се..." Химлер е впечатлен.

"Можете ли да установите местонахождението му?" - пита германецът. Лулчев иска да остане сам, райхсфюрерът го отвежда в светая светих на духовния център - олтара си. Пред картата на Европа Лулчев затваря очи и поставя ръка на нея - движи я. По едно време спира. "Тук!" - отсича той. Пръстът му сочи планинска местност в Италия.

Надареният с паранормални способности авиатор неколкократно спасява живота на цар Борис III с предупрежденията си. През пролетта на 1925 г. той подсказва на царя, че се готви атентат срещу него. По време на взрива в църквата "Света Неделя" на 16 април 1925 г. по настояване на своя съветник Борис отива на погребението на двама загинали пилоти и това спасява живота му.

Връзката с царя се усилва още повече след като ясно виждащият го предупреждава за покушението, което се готви срещу него в Искърското дефиле през 1936 г. Царят оцелява благодарение на факта, че сам кара колата си, а шофьорът му седи до него. Похитителите стрелят по предполагаемото място на монарха и убиват шофьора. Благодарение на подобни случки авиаторът става постоянният съветник на цар Борис. Отношенията им се подобряват след този случай, срещите стават периодични и зачестяват.

Така се стига и до спасяването на българските евреи. Историята започва, когато д-р Методи Константинов (1902-1979) - един от най-образованите последователи на Дънов, директор на дирекция "Пропаганда", през 1943 г. научава за плана за депортиране на 50 000 български евреи до лагерите на смъртта. Разтреперан, Константинов носи заповедта на Учителя, а той го праща да намери Лулчев. Когато двамата се връщат, Дънов казва на Лулчев: "Иди и намери царя и му кажи, че ако изпрати дори един евреин в концлагерите, от него и династията му и помен няма да остане!" Лулчев казва "Слушам" и в продължение на три дни търси Борис. Накрая отчаян се връща при Дънов, който се затваря в стаята си и след минута се появява и казва: "Кричим!"

Лулчев го открива и му предава посланието на Учителя. Царят поискал указа за евреите и го скъсал.

Лулчев се жени за голямата си любов – красивата Ангелина, но още преди сватбата предрича, че ако му стане съпруга, тя ще бъде убита.

След смъртта на съпругата му Ангелина Любомир Лулчев отива да живее в дъсчена барака 3 на 4 м в квартала на дъновистите Изгрева. Отказва се от имуществото си и връща три от най-хубавите къщи в София (зестрата на Ангелина) на нейните близки.

Той предпазва комунистите, които се намират в Изгрева, от постоянните блокади, организирани от правителството. Близките на 42 осъдени на смърт видни комунисти отиват при него и го молят да съдейства за тяхното помилване. Той посещава царя, измолва смекчаване на присъдата и те остават на доживотен затвор.

Видната комунистка Цола Драгойчева също е заловена от полицията и осъдена на смърт. Близките й намират Лулчев и искат помощ. Той отива в затвора,

кара я да напише писмо до цар Борис III

и да иска помилване, понеже е бременна, което тя още не знае. Лулчев го взима, занася го на царя, смекчава присъдата и я оставят на доживотен затвор. Там тя ражда сина си Чавдар Драгойчев. Пребивава в една килия с убийците Тимеви.

След идването на власт на комунистите Любомир Лулчев, като съветник на царя, е арестуван на 6 октомври 1944 г. и съден доста скоростно, заедно с другите обвиняеми. Затворен е в мазето на Съдебната палата заедно с министри, княз Кирил и много други. Тогава Учителя казва на разтревожената сестра Невенка Неделчева

да му занесе едно одеяло

При съдебното дирене и след разглеждане на двата дневника на Лулчев съдиите не намират никаква вина у него и искат да го оправдаят. За него се застъпва Еврейският синод и иска освобождаването му. Георги Томалевски и Никола Гръблев също пишат прошение до съда.

Оставят го свободно в една стая в Съдебната палата. Йордан Бобев го намира в стаята и Лулчев иска от него да му купи моливи и тетрадки. По това време в съдебния процес се намесва Цола Драгойчева, първа приятелка на Тимеви, и от “благодарност”, че той й спасява живота, извиква руския посланик в Съдебната палата и заедно с него заявява, че щом Лулчев е бил съветник на царя, трябва да бъде осъден на смърт.

Царският съветник всъщност не е получавал заплата от двореца, при царя е отивал само когато е бил повикван, застъпвал се е пред него за осъдени на смърт земеделци и комунисти, за което не е вземал никакви пари и не е правил кариера в дворцовите служби, говорил е за мир.

В речта си пред Народния съд

не иска милост, а говори за хуманните идеи на Учителя

Присъдата е произнесена на 1 февруари 1945 г. в 16 часа, без право на обжалване, съгласно чл. 10 на Наредбата-закон. На смърт са осъдени 8 царски съветници, 22-ма министри от правителствата след 1941 г., 67 народни представители и 47 генерали и висши офицери. Заедно с Лулчев са осъдени на смърт още седем от царските съветници – архитект Йордан Севов, Светослав Помянов, Павел Груев, д-р Георги Ханджиев, генерал Рафаил Жечев, Димитър Генчев и д-р Петър Костов, а Станислав Балан и Петър Морфов са осъдени на доживотен строг тъмничен затвор.

В мазето заедно с Лулчев има и много други арестувани, които не са участвали във властта. Той се обръща към Пиперкови, Паневи, Киндерови и им казва, че в скоро време те ще излязат на свобода, а той, Кирил, Филов и всички други министри са вече в духовния свят.

Арестуван и задържан при тях е и служителят от външно министерство Богомил Краснарев. Още преди идването на комунистическата власт Лулчев му предсказва, че животът му ще е дълъг, но изпълнен с големи страдания.

Вечерта след прочитането на присъдата Лулчев заявява пред Краснарев, че в 24 ч. ще има среща с Учителя в другия свят и каквото той му нареди, това ще изпълни

Срещата става посред нощ и Учителя му казва, че трябва да си “замине” с тези хора, за да ликвидира кармата си на Земята и да не идва повече тук. Главната му задача е да поддържа духа на задържаните, за да се пробудят за духовния свят. Ако остане още да живее на Земята, ще трябва дълго да се преражда, за да изплати кармата си.

В речта си пред Народния съд Лулчев не иска милост, а говори за хуманните идеи на Учителя. В своята последна дума той заявява: “Не е имало гонен, онеправдан или преследван човек, на който да съм отказал помощ, щом съм имал възможност. Бил съм съветник на царя, а живея в една барака 3 на 4 метра и тя ми е подарък от Учителя. Аз вярвам дълбоко в доброто, което живее в душата на всеки човек, включително и на най-падналия.”

Той е единственият от подсъдимите, който не иска милост от съда.

Отказва предложената му възможност да избяга

Срещу 1 февруари 1945 г. след полунощ извеждат осъдените. В коридора на съдебната палата шест от спасените от Лулчев видни комунисти го срещат и му казват: “Кръв за кръв, живот за живот. Ти ни спаси живота и ние ще спасим сега твоя. Имаме готови три коли, с които можем да те закараме, където пожелаеш.” Лулчев отговаря: “Моят Учител ми каза да си “замина” с тези хора и аз ще изпълня неговата воля”. Той непоколебимо отказва предложената му възможност да се спаси, като избяга.

Няма смърт, животът е вечен

Когато Лулчев пита Учителя за кармата си, той му казва: “Искаш ли да ликвидираш с кармата си този живот?” Лулчев отговаря: “искам”. “Тогаз този живот ще го жертваш”, съветва го Дънов.

И наистина, пред д-р Методи Константинов той казва: “Аз този живот ще го жертвам!”

До разстрела с картечница Лулчев смело говори на осъдените и повдига духа им до последния момент. Казват, че самият той преминал дългия път на развитие, изпълнен с борби, своенравие, но като офицер се отличава с голямо послушание и изпълнение.

“И Злото има своята мисия - казва Учителя. - И Злото работи за Доброто. То приготовлява пътя на Доброто. То тори почвата, за да се посадят семената на Доброто. Затова ние не трябва да имаме тази омраза към Злото. Трябва да имаме погледа на Мъдреца, за да си изясняваме нещата. Всичкото Зло, което се случва в живота, се преобръща в Добро.”

Лулчев смятал, че тази формула на космическото братство е много важна. Когато понякога мислим, че постъпките на известни хора към нас не са нищо друго, освен Зло,

накрая излиза, че те са за Добро

Един от свидетелите на последните минути на осъдените, пазач на гробището в Симеоново, казва с възхищение, че Лулчев говори до последния момент на наредените за разстрел умърлушени бивши министри, че няма смърт, а животът е вечен.

Разстрелян е на 1 февруари 1945 г.

Твърди се, че е

заровен заедно с другите осъдени няколко часа по-късно в една бомбена яма

на Софийските централни гробища, като следите след това са заличени.

Петдесет години по-късно - през 1994 г., присъдата на Народния съд е призната за невалидна, а осъдените - за невинни.