В школата за летци във Великобритания учудва всички, прогнозирайки катастрофата на премиера

Любомир Лулчев е боен пилот, офицер от българската армия и герой от войните в периода между 1912 и 1918 г. Малко по-късно става последовател на Петър Дънов и почти две десетилетия е живата връзка между Учителя и цар Борис III. Той предава съветите на първия и тълкува сънищата на втория. Проявява се като медиум, предсказва бъдещи събития и неслучайно го наричат "българския Распутин".

Животът на Лулчев е под влиянието на Слънцето в знак Скорпион

и е изпъстрен с много перипетии. Роден е на 1 ноември (стар стил) 1886 г. в Кнежа. Потомък е на възрожденски копривщенски род, дядо му по майчина линия е лечител и ясновидец. Завършва гимназия в Русе, след което учи шест семестъра медицина в Букурещ. Постъпва във Военното училище в София и го завършва с отличие. След конкурс на военното министерство заминава да следва авиация в Лондон, а по-късно като летец участва в бомбардировките над Одрин.

Още в школата за летци във Великобритания проявява дарбата си да предсказва бъдещето, като

предрича автомобилна катастрофа с британския премиер

Той трябва да присъства на тържеството за връчване на дипломите на младите авиатори. Всички го чакат, но той не идва. Когато преподаватели и курсанти започват да се чудят какво става, Лулчев им съобщава, че с него се е случило нещастие. Никой не му вярва. Скоро обаче пристига новината, че министър-председателят е катастрофирал и си е счупил крака.

През свободното си време в школата бъдещият летец изучава езотерични науки, йогийското свещено знание, развива силна мисъл и интуиция. При завършването си Лулчев се отбива в Атина, където се провежда световна конференция по левитация и телекинеза. Сяда на последния ред в салона. Наблюдава как председателят на дружеството по телекинеза прави сеанси, като мести една ваза от единия край на масата до другия.

Втори участник в конференцията излиза и демонстрира способностите си с подобни опити. След като те приключват, Лулчев застава отпред до сцената и

премества председателя

в задната

част на салона,

а после го връща отново на мястото му. Повтаря няколко пъти опита и с други присъстващи и съвсем естествено приковава вниманието на залата. Впечатлени от способностите му, мнозина му искат автограф.

Като военен летец Лулчев участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Много пъти е раняван тежко, но оживява. До края на живота си носи два куршума в стомаха си. След завършване на войната е пенсиониран с чин майор и работи като началник на техническата служба в инженерна работилница.

През 1919 г.

колега на Лулчев го завежда на беседа

на Петър Дънов

Облечен във военната си униформа, застава най-отзад и слуша внимателно. "Много добър лектор, но няма ред и порядък в сказката му. Говори за едно, после за друго", си мисли той. В това време Учителя спира беседата, обръща се към него, поглежда го в очите и казва: "Някой ще каже, че няма логика в това, което говоря.

Понеже беседите ми се изграждат на базата на мислените въпроси, които присъстващите ми задават, аз отговарям на първия. После говоря по втория, в това време задават трети, и аз говоря малко по него, връщам се и довършвам първия и втория. Затова в лекцията ми няма такъв ред и порядък, на какъвто военните са свикнали."

Младият авиатор е шокиран от това, че Учителя прочита мисълта му и му отговаря, и го посещава в дома му, очаквайки още сензации. Учителя разговаря скромно с него и не демонстрира нищо особено. Когато Лулчев си тръгва, си казва: "Че аз стоя по-високо от него".

Но силната му интуиция веднага му подсказва да се върне при него. Отива при Учителя и му казва:

“Искам да видя миналите си прераждания

и пътя, по който съм вървял". Учителя му казва, че това може да се случи, след като остане една седмица само на хляб и вода. Лулчев козирува , казвайки "Слушам“ като войник, и си отива. Той е изпълнителен и след седмица се връща доста смирен.

"Готов ли си," пита го Дънов. "Готов съм." "Влизай в стаята!" Учителя заключва вратата, сядат на два стола и "отиват" да разглеждат миналите му животи. Той вижда своето развитие в предишни животи през цар Соломон, Пилат Понтийски до последното си прераждане. Когато се връщат в телата си, Лулчев целува ръка на Учителя.

След този случай той започва често да го посещава, като винаги се събува още на входната врата и задължително му се покланя. В края на продължителните разговори, на тръгване Учителя винаги го пита по кой път ще си отиде. Лулчев му отговаря, а Учителя му препоръчва съвсем друг маршрут.

Това се повтаря много пъти и накрая офицерът научава, че

постоянно е бил застрашен от атентати

Хората, които искат да го ликвидират, докладват на началниците си, че той е неуловим и никога не се появява там, където го очакват, а умело заобикаля засадите. Благодарение на това всъщност преследването му е преустановено. Когато научава за всичко това, той отива при Учителя, целува му ръка и горещо му благодари, че многократно е спасявал живота му. Залавя се усърдно да изучава учението на Дънов, става вегетарианец, спира да яде дори сирене, яйца, масло.

Изнася сказки в София във Военния клуб и градското казино върху новите течения на науката, философията, теорията на познанието, психичния принцип и регенерацията в новата биология. Започва да издава вестник "Алфа", а по-късно и "Живот", в които популяризира окултните науки за обществото, като навсякъде прокарва идеите и мислите на Учителя.

В книгата си "Светъл лъч към човешките души" Светозар Няголов (верен последовател на Учителя) споменава, че

Лулчев умее да се “излъчва” чрез своя астрален двойник

и да посещава различни места. Така веднъж, когато Учителя пребивава в с. Мърчаево, той се "излъчва", отива да го търси там, за да му се покаже, но никъде не го намира. Известно е, че Лулчев е германофил, обича германците и отива да им помага във войната, като се "излъчва“ нощем. Една нощ вижда срещу себе си Духа на Учителя, който пък помага на руснаците. Тогава разбира, че всъщност се бори срещу Учителя. Веднага отива в Мърчаево да му иска прошка. Дълго време Учителя не го приема и няколко пъти той остава дълго пред вратата на стаята му, плачейки. След известно време Учителя все пак го приема и му казва: "Понеже ти се свързваш с германците, ще имаш тяхната участ и ще понесеш част от тяхната карма". Лулчев излиза от стаята му изпотен и изживява тежко казаното от Учителя. Това е единственият случай, когато Учителя го осъжда и окончателно определя съдбата му.

Връзките на Лулчев с цар Борис III са тълкувани доста противоречиво. Мнозина

приписват на Лулчев ролята на придворен астролог, оракул и таен съветник

на монарха. Не се колебаят дори да го обвиняват за провала на българската политика през Втората световна война. Противоречиво възприемат неговата дворцова авантюра и съидейниците му от Бялото братство. Едни го приемат за отцепник и враг на Учителя, за други той е силен медиум, специалист по физиогномика и френология, графология, радиестезия, астрология, херметизъм, метапсихика и хиромантия.

По характер Лулчев е честен, праволинеен и крайно изпълнителен. Има силна мисъл, владее окултни сили и лесно се справя с онези, които му пречат или са му противници. Затова мнозина от Братството го избягват и не смеят да произнесат името му дори и след неговата смърт. Учителя обяснява на приятелите, че преди 2000 години той е бил Пилат Понтийски. Според ясновидско предсказание съдията Пилат в предишен живот е мъдрият еврейски цар Соломон, който завършва живота си с падение. Той предизвиква неизброими страдания и нещастия на евреите след своето изпълнено с удоволствия, лакомия и похот, царуване.