Задига скъпа черна огърлица от сарая на бей, която носи нещастие

Голямата любов на Лулчев е Ангелина Радойкова - красива и талантлива пианистка, родена в Мюнхен. Двамата се срещат в Германия, където младият летец Лулчев гостува на баща й - генерал Станчо Радойков. Майката на Гела, както я наричат близките й, е еврейка. Двамата се влюбват от пръв поглед. Още в началото на връзката им Лулчев й разказва за виденията си, като я предупреждава да не се омъжва за него, защото ще я убият.

Тя приема с усмивка страховете му и когато той за кратко се връща от фронта, тъй като е ранен, се венчават. Съвременниците на Гела разказват, че

тя е една от най-изисканите

дами в София

Дядо й по майчина линия е сараф и тя може да си позволи да носи скъпи бижута с диаманти, перли, тюркоази. Освен с красотата и богатството си, тя предизвиква завист у мнозина и заради щастливия си брак.

По време на Балканската война българите превземат Одрин и Лулчев влиза в сарая на някакъв бей, откъдето взима скъпа черна огърлица. Този факт не споделя с никого. При един разговор Учителя го предупреждава, че тази огърлица носи голямо нещастие и трябва незабавно да се освободи от нея. Но той я подарява на жена си. И наистина, тази огърлица става причина тя да бъде убита от своята прислужница Малина и майка й Станка Тимева на 18 май 1930 г.

Във фаталната нощ Лулчев е при Петър Дънов. По-късно разказва, че изведнъж започнал да усеща необяснима тревога. Сбогувал се набързо с Учителя и тръгнал към дома си на ул. "Мария Луиза" 197. Още по пътя знаел, че страшното му предсказание вече се е сбъднало. На всичко отгоре същия ден той предупредил жена си да заключи добре вратата, защото тази нощ се пада да бъде убита. Когато нахълтал в дома си, я видял на пода заклана, потънала в локва кръв.

Първият заподозрян е самият той. В пресата открито го наричат убиец. Лулчев е арестуван и

обвинен, че е извършил

убийството на 39-годишната си съпруга

Вестниците веднага подемат голяма кампания против братството и Дънов.

Преди погребението Лулчев успява да отиде при Учителя да го пита какво да прави. Учителя го съветва: "Ще се облечеш във военната си униформа и ще вървиш на погребението след ковчега на жена си."

Шествието минава Лъвов мост и продължава покрай Дирекцията на полицията, където на четвъртия етаж са затворени Малина и Станка Тимеви, които гледат през решетките на прозореца. Тогава Учителя пробужда съзнанието им, те започват да викат и си признават, че са извършили престъплението. Така отпада тежкото обвинение срещу Лулчев, братството и Учителя.

19-годишната Малина Тимева е домашна прислужница на семейството. В полицията тя признава, че тя и майка й Станка убиват г-жа Лулчева с една тесла, за да задигнат от дома й 32 000 лева и бижута. Месец след това, на 28 юни, е процесът. И двете получават смъртно наказание, но по-късно то е заменено с доживотен затвор заради сватбата на царя. Майката умира в затвора, а след 1944 г. Малина излиза на свобода.