Другото му име е КРИЗА - дори когато обективно криза липсваше, я създаваше сам, за да се види как със силната ръка на силния човек може да бъде преодоляна

Защо е прекалено рано да се пише THE END

3605 дни, или 9 години и почти 11 месеца, ще е продължило управлението на Бойко Борисов във вторник, когато трябва да застъпи вторият служебен кабинет на Румен Радев. За това време в България израсна поколение млади, което не познава друг министър-председател, и се появи второ поколение деца, чийто живот дотук е минал само под знака на Борисов.

За своите близо 10 г. начело на България Борисов управлява с три правителства. Бе в опозиция за около година. А на финала политически противници и политолози говорят за края на “ерата Борисов” и “изчегъртване на авторитарния режим".

Две са общите линии, преминаващи през управленията на Борисов, които описват най-добре ерата му. Първото е фигурата на “силния човек”, който може да спаси всеки и да изведе страната от всяка ситуация. Образ, който Борисов съзнателно градеше от годините си като главен секретар на МВР през управлението на София от кабината на снегорин до последните си дни в Министерския съвет. Образ, който създаде страховете, че инсталира свой режим на мястото на демократичната система.

Още по-характерни за Борисов обаче са кризите. Всъщност той не се казва Бойко, а Криза. Дори когато обективна криза липсва, Борисов я създава сам. Защото нуждата от силна ръка чувствително намалява, ако няма опасност, срещу която да бъде пратена да се бори.

Още с влизането си в Министерския съвет като премиер през 2009 г. Борисов трябваше да ръководи в условията на най-голямата финансова и икономическа криза в света. Съчетана с натрупаното недоверие към управляващия елит в лицето на тройната коалиция и усещането за задушаваща корупция. Перфектна Криза за Борисов. С която той обаче реши да се бори с вносните рецепти на финансовия си министър Симеон Дянков и политиките на гуруто си Ангела Меркел за “остеритет”.

Приоритет бяха магистралите, защото пътната инфраструктура по това време бе в окаяно състояние. А и единственият начин да се помогне на изнемогващото строителство бяха големите обекти, финансирани с европейски средства.

Постните пици, съчетани с очевидната невъзможност на Борисов да постави стратегически цели, които да обединяват нацията, обаче предизвикаха нова криза. В началото на 2013 г. спестовността на Дянков и Борисов доведе до социални протести, от които не успяха да се възползват външни играчи. Ако се вярва на самия Борисов, през 2013 г. той е бил свален от руснаците, които стояли зад вълната от протести и самозапалвания. От друга страна обаче, именно финансовата стабилност, от която Борисов се поотказа едва в края на третия мандат, положи основите за единствената постигната от него стратегическа цел - България е в чакалнята на еврозоната и ако не правим откровени глупости, би трябвало през 2024 г. вече да ползваме еврото като национална валута.

Парадоксално, но дори след такова слизане от власт, което на по-възрастните напомняше падането на Жан Виденов, Борисов отново бе с най-голямата парламентарна група. И макар и в опозиция, до голяма степен имаше възможност да менажира кризата, която да го върне бързо на власт.

Още през лятото на 2013 г. увлечените от реваншизма БСП и ДПС направиха стратегическата си грешка с издигането на депутата Делян Пеевски за шеф на ДАНС, което изкара десетки хиляди на жълтите павета в столицата още същата вечер. И голяма част от тези хора продължиха да излизат на протести близо година, докато накрая не убедиха ДПС, че е по-добре да свалят БСП от власт. А Борисов ключово ту изкарваше, ту дърпаше симпатизантите на ГЕРБ от протестите срещу Орешарски в зависимост от това как искаше да се развие кризата.

Възстановяването на европейските фондове и кризата с доверието в правосъдието и правовата държава бяха основата за завръщането на Борисов на власт през 2014 г. Не успя обаче да спечели достатъчно подкрепа за самостоятелно правителство и му се наложи да състави сложна управленска формула 3 плюс 1. Официално в управлението бяха ГЕРБ, Реформаторският блок и АБВ, а в парламента подкрепяха срещу услуги патриотите на Красимир Каракачанов и Валери Симеонов.

Колкото и завръщането на Борисов да бе посрещнато с високи очаквания и обещания, че този път партньорите му ще го “цивилизоват”, самият премиер създаде нова криза. Балансирането на ангажиментите към различните партньори се изплъзна от ръцете му. Още повече че той демонстрираше, че е силен лидер, и откровено неглижираше вече както парламента, така и част от партньорите си. Борисов дори не позволи реформаторите и тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров да договорят сами реформите в прокуратурата и правосъдната система и така изправи срещу себе си коалиционните партньори от Реформаторския блок и си създаде (тогава) скромен конкурент за властта в лицето на правосъдния си министър Христо Иванов, който бързо стана бивш член на кабинета.

Оттам нататък разпадът на управленската коалиция бе предначертан, а конкурентите му започнаха да повтарят нещо, за което липсваха доказателства, причислявайки го към отбора на корумпираните.

Именно с т.нар. исторически компромис Борисов положи и създаването на силните реваншистки настроения сред многобройните опозиционери, които виждаме през 2021 г.

Освен загубата на реформаторите Борисов допусна през втория си мандат още две ключови грешки. Първоначално реши да използва тогавашния командир на ВВС ген. Румен Радев като противовес на прекалено проамерикански настроения министър на отбраната Николай Ненчев. А впоследствие пропусна момента на еманципация на Радев и като че ли умишлено загуби президентските избори, издигайки неизбираемата Цецка Цачева.

В тази буря обаче всъщност подготви третото си завръщане като министър-председател. Този път - лишен от несигурната и трудна откъм претенции подкрепа на “умните и красивите”.

Но в коалиция с “Обединени патриоти”, чиито откровени популизми повече му вредяха на образа, отколкото да му помагат да остане на власт.

Уроците от първия мандат, загубен преждевременно, най-сетне дадоха ефект. От самото начало бе заложено на увеличаване на доходите - на учители, на военни и полицаи, на администрацията. А в тези първи две години от управлението си Борисов се къпеше в международна любов, понесен на крилете от председателството на ЕС и важните мисии, с които го товареха европейските партньори - да спира бежанците от Турция и да говори с руснаците.

Реално обаче, докато доходите се вдигаха до голяма степен с натиск от страна на правителството, малкият и средният бизнес бяха недоволни от администрацията, което засили усещането за натиск. А закъснялата и неочаквана война с Васил Божков породи нови въпроси за отношенията с едрия бизнес.

И в третия си мандат премиерът не пожела да излезе от образа си на човека, който решава всичко в държавата.

Така дори за скандалното и безсмислено нахлуване на прокурори в президентството бе търсена отговорност от Борисов. А после започнаха протестите с вдигнатия юмрук на Радев.

В момента обаче България е обхваната от поредната криза. Враговете на Борисов са много, но не си говорят един с друг, даже откровено се мразят. Което пък води до политическата нестабилност.

Да бъдат изчегъртани ГЕРБ и Борисов, засега е само заклинание. Макар да е тъжно да се произнася по адрес на човека, управлявал най-дълго в годините на прехода. Другото име на Борисов обаче е Криза. И на нейните криле той много трудно си тръгва, а винаги лесно се връща. И затова е прекалено рано да се пише THE END!

Кабинет I: Трудното начало

Силни страни

- Започна усилено усвояване на европейските фондове

- Строителството на магистрали съживи страдащия бизнес

- Успя да пребори вълната от отвличания на известни и богати хора

- Успя да преодолее европейската изолация, наложена на България заради корупционни скандали в края на тройната коалиция

- Създаде екип от силни и можещи хора около себе си - Дянков, Кристалина Георгиева, Росен Плевнелиев

Възможности

- Влезе във властта с огромен кредит на доверие с подкрепата на над 1,6 млн. души

- Ползваше се все още от образа си на “спасител”, който е преборил престъпността и въведе ред в София

- Бързо бе приет от европейските лидери като равен

- Икономическата криза даваше възможност за модернизация на икономиката

- Отворени бяха еврофондовете, което даде на България нужната ѝ финансова инжекция

Слабости

- Централизира властта в своите ръце

- Пренебрегна социалните ефекти от икономическата криза и заложи изцяло на политиката на “спестовност”

- Замрази доходите

- Допусна разрастване на картелите и създаване на нови

- Не формулира следваща стратегическа цел за България след влизането в ЕС. На няколко пъти отказваше повече усилия по пътя към Шенген или еврозоната

- Липсваше политика за модернизация и реформи въпреки огромното обществено доверие

Заплахи

- Липсваше му опит в политиката на толкова високо ниво

- Трудно балансираше зараждащите се крила в ГЕРБ и допусна два лагера

- Липсваше му пълно мнозинство в парламента и това създаде зависимости и доведе до “купуване” на депутати

- Силната личност и откровено грубото му поведение спрямо всякакви политически опоненти положиха основите за реваншизъм

- Подценените социални проблеми доведоха до лесно предизвикване на конфликти в началото на 2013 г. и падане на първото правителство на Бойко Борисов

Кабинет II: Пропуснати шансове

Силни страни

- Поредното отпушване на еврофондовете след управлението “Орешарски”

- Прояви последователност, като продължи инфраструктурните проекти

- Показа умения да балансира различни интереси в сложната управленска структура с РБ, АБВ и Патриотичния фронт

- Възползва се донякъде от желанието на партньорите си да реформират, но без той лично да плаща цената

- Започна преоценка на социалната си политика

- Повиши международния си авторитет и започна да се превръща в човека на Меркел за Балканите и Източна Европа

Възможности

- Дойде на власт след вълна от протести и отново с кредит на доверие

- Получи възможност за предсказуеми коалиционни партньори

- Имаше международен гръб и ноу-хау за значими реформи

- Разполагаше с Цветан Цветанов в парламента и партията и имаше възможността да се съсредоточи само върху управлението на държавата

- ГЕРБ имаше цялата власт в държавата - местна, изпълнителна, законодателна, президентска

Слабости

- Прояви политическа недалновидност в отношенията с коалиционните си партньори

- Допусна ДПС да подкрепя управлението му в парламента вместо да търси решения в коалицията

- Ликвидира партньорите си един по един и те постепенно се обезличиха

- Маркираше битка с корупцията и промени в съдебната система, но без реални реформи.

- Допусна допълнително съсредоточаване на икономически лостове на част от бизнеса

- Допусна разрастване на властта на чиновниците

Заплахи

- Управлението бе коалиционно и изложено на зависимости от прищевки на партньорите

- Подцени Румен Радев и помогна за израстването му

- Допусна поведение, което даде основа да се говори за авторитарен режим

- Липсата на национална цел не даде възможност за обединение, а доведе до борба на интереси

- Създаде чувство за застой с пристрастеността си към запазване на стабилност

Кабинет III: Десетката на мишената

Силни страни

- Започна драстично увеличение на доходите

- Финансовата стабилност доведе до покана за чакалнята на еврозоната

- Продължи инфраструктурни проекти като предпоставка за развитие на бизнеса

- Превърна се в регионален играч и фактор в международната политика

- След 12 години прекъсване бе завършен пълен управленски мандат

Възможности

- Започна мандата с препотвърден кредит на доверие и двойна вместо коалиция 3 плюс 1, с каквато управляваше втория си мандат

- Европейското председателство даде шансове за повишаване на престижа както на страната, така и лично на Борисов

- Стегнатата данъчна и митническа администрация позволи насочването на повече средства за образование и социални придобивки

- В Брюксел имаше отявлени поддръжници, които можеха да му осигурят и Шенген

Слабости

- Постави се в прекалена зависимост от коалиционните си партньори

- Неглижира парламента като място за правене на политика и така засили страха от авторитарен режим

- Не обърна внимание на малкия и средния бизнес, които страдат заради разрастването на едрия бизнес

- Пенсионната реформа, направена от предното му правителство, бе заличена и провалена

- По-рядко започна да чува “по-умните и знаещи” от него експерти и съветници

Заплахи

- С поведението си предизвика настроения на реваншизъм както сред президента Радев, така и сред партиите

- Създаденият умишлено образ на силния човек направи впечатлението, че влияе на процеси и хора, върху които реално няма влияние

- Липсващите “големи” реформи предизвикаха натиск, включително от площадите

- Пандемията от коронавирус и мерките срещу нея доведоха до напрежение

- Натискът върху едни икономически играчи за сметка на други даде основа за атаки срещу Борисов