Минути преди церемонията той я изненадва, че ще се жени, и тя неволно изгаря костюма му

Докато облече нов, Дора се чуди дали младоженецът изобщо ще дойде в съвета

Като гаджета си обещават да не се разделят и да не се женят

Людмила Живкова помага на двойката да купи жилището срещу Докторската градина, а художничката се прощава с мечтата си да има ателие

Известната художничка Дора Бонева, която си отиде на 22 април малко след като навърши 85 г., не успя да види последната си ретроспективна изложба.

Тя бе открита на 15 април в галерия “Райко Алексиев” в София, но влошеното здравословно състояние на съпругата на поета Любомир Левчев не й позволи да присъства на събитието. Вернисажът бе впечатляващ. В него бяха включени картини, рисувани през последните месеци. Между тях бяха и 11 портрета на Левчев, които Дора представи през 2020 г. по повод една година от смъртта му. Изложбата тогава бе под надслов “Цветя за Любо”, който си отиде на 25 септември 2019 г.

Новината за кончината на голямата художничка съкруши гилдията. Със своите портрети, пейзажи и живописни композиции през последните шест десетилетия Бонева се утвърди като

един от най-ярките творци на своето поколение

“Смъртта на художничката Дора Бонева е голяма загуба за изкуството и още повече за приятелите й - сподели Вежди Рашидов по повод кончината й. - В живота нямаше кой да ги раздели с Любо Левчев, дано и на небето да са заедно. Поклон пред светлата й памет!”

Дора Бонева е родена в Габрово и завършва живопис в Художествената академия при проф. Дечко Узунов. От 1961 г. тя участва във всички общи художествени изложби в България и в различни представяния на българското изобразително изкуство зад граница. Твори в областта на пейзажа, композицията, натюрморта и портрета, рисувала е портрети на Дечко Узунов, Георги Димитров, Апостол Карамитев, Григор Вачков, Атанас Кръстев, Владимир Висоцки, Евгений Евтушенко. Стилът й днес е определян като “експресивен реализъм”. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и литература в Париж. През 1989, 1990 и 1993 г.

участва в престижния Есенен салон

във френската столица. Избрана е като гостуващ художник за 1994 - 1995 г. от “Грифис арт център” в Ню Лондон, Кънектикът. Нейни картини красят стените на сградата на ЮНЕСКО в Париж и са в различни галерии и частни колекции в България, Англия, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Въпреки международното признание и забележителните си успехи Дора Бонева не обичала да говори за себе си. Казват, че се усмихвала загадъчно, когато била доволна от работата си. Често се връщала към спомените си за любовта, децата, приятелите и пътуванията.

Красивата любов между нея и Любомир Левчев пламва от пръв поглед. Достойна е за романтичен филм, защото двамата са заедно 63 години. Разделя ги смъртта на поета, но само година и половина по-късно те отново се събраха, там, горе.

Двамата се запознават в Своге

на среща на студенти от различни университети, организирана от списание “Младеж”. Изданието публикува негови стихове с нейни илюстрации и така Бонева разбира, че Левчев е поет. По това време той бил изключен за отсъствия от философско-историческия факултет.

Първата им среща е забавна и трогателна и някак подсказва, че те са белязани да прекарат живота си заедно. Левчев я описва типично в свой стил: “Беше онова магическо лято, което се готви да стане на есен. Най-сетне Дора се появи на Орловия мост. Моето смущение и възхищение се опитваха да се направят на важни. Дора ми се усмихна иронично: “Никога не съм закъснявала толкова малко”. Седнахме в изящната сладкарница “Савоя”. Подарих й бележник и я помолих да нарисува нещо. Тя каза: “Да не мислиш, че е толкова лесно. Напиши ти нещо”. И аз написах: “Обичам те”. Тя се разсърди. А аз отговорих: “Щом смяташ, че е толкова лесно, ти напиши стихотворение”. И тя написа: “Това не ти отива. Не влизай в този тон. Поетите не бива да пишат по шаблон”.”

След този случай срещите им стават всекидневни. Дават си дума никога да не се разделят, но и никога да не се женят. Два месеца по-късно и точно половин година след запознанството си

нарушават второто обещание

“Предполагам, че рядко се случва първата любов да е завинаги - може би това е тайната на дълголетния ни брак - споделя Дора Бонева приживе. - Никога не сме имали причини да се ревнуваме.”

Сватбата е повече от забавна,

не липсват както критични, така и комични моменти.

Тя била на 20, а той на 21 г. Годината е 1956-а. Бракосъчетанието трябвало да се осъществи в съвета, тогава нямало официални зали. Левчев обаче не отишъл да я вземе в уречения час от дома й. Закъснявал. Причината била, че той казал на майка си малко преди церемонията, че ще се жени. Чутото накарало жената да се разплаче, а междувременно гладела костюма му. От вълнение изгорила празничната дреха и се наложило да търсят друга. Междувременно Бонева вероятно се притеснявала, но уплътнявала времето си, като играела карти със семейството си. Накрая почти се били отказали да отидат до съвета.

Младоженецът обаче се появил в последния момент. Кумове били сестрата на Дора и преподавателят по английски на Любомир - Владимир Филипов. Те били по-официално облечени и в първия момент длъжностното лице решило, че кумовете ще се женят. Бонева и Левчев не се сдържали и започнали да се смеят. Чиновничката обаче прекъснала четенето си и се заканила, че ако “това не им се струва сериозно, е по-добре да си ходят”.

Левчев бил искрено учуден,

че Бонева категорично настояла да запази фамилията си и да не я заменя с неговата. Причината била, че тя вече печатала илюстрации, имала участия в изложби и била популярна със своето име. Левчев приел решението й без нищо да й каже.

За първи път той позира на Бонева малко след сватбата им. След което той също я рисува няколко пъти. През онези години те се превръщат в една от най-колоритните арт двойки в столицата.

Младото семейство първоначално заживяло до Орлов мост на квартира. От любовта им се раждат синът им Владимир и дъщеря им Марта. И двете деца поемат по пътя на родителите си.

Когато поотраснали, се наложило да намерят подходящо жилище за четиримата. Точно тогава Дора била на крачка да сбъдне най-съкровената си мечта - да има собствено ателие. Взела заем от Съюза на художниците и платила 5000 лв. за стаята. Междувременно двамата разбират, че за да купят апартамента в луксозния блок срещу Докторската градинка, в който живееха до последно, незабавно трябва да внесат част от сумата. Така Дора взема парите, предназначени за ателието,

продават жигулата си

и с една от наградите на Левчев успяват да капарират новия си дом.

Всъщност основната заслуга, за да се доберат до това жилище, е на Людмила Живкова, която е близка приятелка на семейството. Те имали изключителни отношения с нея, а Дора започва да я рисува още преди дъщерята на Живков да стъпи на политическата сцена. Двете се запознали на сватбата й с Иван Славков и това поставило началото на приятелството им. Всъщност именно благодарение на него

Левчеви успяват да купят жилището

в престижния район и го изплащат в продължение на 30 години. Много се радвали на един от прозорците, през който се виждала пътеката, водеща към паметника.

Приятелите на семейството споделят, че в този дом винаги царяла хармония между поета и художничката и във въздуха вероятно все още се носи вдъхновението на легендарните творци.

Двамата обожавали домашните любимци и винаги имали я котка, я куче, а понякога и двете. На един от скриновете в хола поставяли различни чаши -

колекционерската страст на Дора и Любомир

За това споделят приятелите им, които били чести гости в дома им. Според тях поетът бил истински бохем, който умело създавал неповторима атмосфера на купоните. В жилището се събирали интелектуалци и артисти от цял свят. Сред гостите са били класикът на американската литература Гор Видал, Джон Чийвър и Уилям Сароян, Уилям Мередит и Ърскин Колдуел, Артур Лундквист, Евгений Евтушенко и Андрей Вознесенски, Петър Увалиев. Чест посетител бил и Владимир Висоцки. Той дори имал ключ от жилището на Левчеви през 1979 г., когато театър “Таганка” е на турне в България.

Всичките им приятели били убедени в едно - Дора и Любомир били кармично свързани. Изглежда са били прави, защото само година и половина след смъртта на Левчев тя отиде при него, в новия им небесен дом, където отново ще творят заедно.