След като не можеше да мръдне от вкъщи Левчев проходи!
Съпругата му Дора Бонева: Добре е, посвети ми стих за 80-ата годишнина!
Големият поет и писател Любомир Левчев ходи сам, без придружител и е изключително старателен в упражненията, с които се занимава с помощта на физиотерапевта си.
Това видяха изненадващо топпапараците на "България Днес", които хванаха автора на "Роман от спомени" да се разхожда пред блока си в спортно облекло и бейзболна шапка. Съвсем доскоро се знаеше, че поетът е зле с краката и не може да мръдне сам от вкъщи. Сега за щастие положението се е подобрило.
"Така е. Мъжът ми е добре, движи се. Много е усърден в тренировките, както ги нарича, тъй като мускулите на краката му трябва да заякнат." Това сподели съпругата на Левчев - художничката Дора Бонева, която следва стриктно режима на мъжа си дори в храненето. Двамата са се подложили на диета, която в жегите им се отразява изключително благотворно.
"У нас идва доктор, който раздвижва Любо, и много точно спазваме насоките му", обясни Бонева.
Популярният ни поет бе опериран за четвърти път през септември миналата година във Военна болница. Тогава претърпя операция на тазобедрената става. Половин година преди тази интервенция в "Пирогов" оперираха и другия му крак.
"Нямам болки, но имам дух да се боря", каза тогава майсторът на перото пред "България Днес".
Лирикът, който не е загубил нито силата на ръкостискането си, нито свежия външен вид и оптимизма си, отново е станал и се разхожда сам.
"Дора е боец, не знам как бих издържал на всички изпитания без нея, много силна се оказа и връзката ми с Владо, а Марта ми дава невероятен кураж", каза преди последната си интервенция Любо.
Само преди дни на 80-годишнината на съпругата си писателят я изненадал със стихотворение, което прочете на "Шипка" 6.
"Изненада ме, не очаквах. Празникът мина прекрасно. Събрах артгилдията, за да покажа ретроспективната си изложба от портрети, натюрморти и пейзажи от България", каза още талантливата възпитаничка на проф. Дечко Узунов. Картините й стояха в изложбената зала до 18 юни.
"Щастливи сме с Любо. Благодарна съм на Господ, че ни събра преди толкова много години. Той продължава да е галантен кавалер и макар да му е трудно да се движи понякога, успява винаги да ме зарадва с добра дума или жест", доволна е Бонева.
Стих за бежанците
!!! стихотворението в италик, увода в болд!!!
Един от най-гениалните ни живи творци, преди да напише стих за жена си, сътвори стихотворение за бежанците.
Невръстни тишини. Невръстна вечност.
И само аз съм краен до безкрайност.
Забравям да се боря,
но не забравям теб.
На тази малка уличка живееше една малка любов.
Толкова, толкова малка -
почти невидима,
но твоя за вечна времена.
Убиват ме грешки без грехове.
Колко времена има? Колко посрещнах?
А колко изпратих?
С вечността бяхме приятели. А сега...
Нечие време умира.
Може би моето. Всичко е вътрешен страх.
А външно светът си отива.
Лили АНГЕЛОВА
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега
-
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук, щеше да има много статуси, които гласят: „По турско време бяхме по-добре. Имаше сигурност, хлябът струваше само 2 гроша, децата ни се изучиха