Отказът от диалог и затварянето в собствени балони на Борисов, Трифонов, Христо Иванов и сие ще доведе до яростно противопоставяне на фенове, което да се изроди в сблъсъци

Владимир Путин трябва да е най-големият глупак на света, ако наистина Русия плаща за интернет тролове, които да обработват общественото мнение в България. А го прави, поне ако се вярва на българските служби, както и на тези от останалите държави в НАТО.

Инвестицията в интернет тролове в България обаче е напълно безмислена. Защото водещите български политици идеално изпълняват тази задача, при това май доброволно в повечето случаи.

От години водещите политици в България отказват да застават пред журналисти и да отговарят на въпроси. Вместо това предпочитат удобството на фейсбук и туитър, откъдето да изсипят агитация колко са готини, или хейт срещу политическия си враг. Напоследък с все повече омраза и откровени фалшиви новини.

За първопроходник на фейсбук като място за правене на политика мнозина сочат премиера (все още) Бойко Борисов. Факт е, че е

един от първите,

открили

социалната

мрежа сред

лидерите

на политически партии у нас, а още от 2019 г. пък се пренесе изцяло там. Стартиралите като контрамярка при изгонването на Цветан Цветанов обиколки с джипката, които се излъчваха пряко, като че ли наистина свършиха работа в кампанията за местните избори. А на Борисов му хареса и просто изчезна от всякакъв публичен живот. Защото подаряването на сако на активист на ГЕРБ и дирижираните посещения в села и паланки, където му ръкопляскат умилително, са всичко друго, но не и реален сблъсък с живия живот.

И изведнъж човекът, за когото мнозина политолози твърдят, че е медиен продукт, реши, че вече няма защо да се занимава с журналисти. Провъзгласи ги за мисирки, защото от въпросите им не можел да чуе мисълта си. А епидемията му даде възможността да закрие напълно за медиите дори заседанията на Министерския съвет. Решенията на правителството се обявяват в кратки клипчета, в които премиерът нарича колко добре са се справили.

Откъсването от реалността на Борисов започна особено рязко да личи по време на летните протести през 2020 г. За да достигне своя връх след парламентарните избори на 4 април, когато

Борисов направо

създаде свое

собствено

сутрешно шоу

Между 9 и 10 часа всяка заран в последните две седмици той вика някакви хора в премиерската вила в Бояна и започва назидателно слово. Някои от тези излъчвания продължават над час, а често пъти в думите на Борисов се промъква изопачаване на фактите и дори фалшиви новини.

Като един от най-крещящите примери бе обвинението му към новите депутати, че са си направили заплатите по 10 000 лева, докато всъщност бе прието ограничение на допълнителните бонуси, които един депутат може да получава. Вчера обяви, че доставчикът на машините за гласуване е дарител на ДБ, което също бе опровергано.

Всъщност сутрешният фейсбук монолог на Борисов не е нов жанр. Той много ясно копира вечерите на сценаристите, които от години прави лидерът на “Има такъв народ” Слави Трифонов. Първоначално по bTV, а впоследствие и в собствената си телевизия Трифонов ползва този формат като Борисов - главно да изгражда политически тези, базиран ако не на фалшиви новини, то на, меко казано, спорни факти. Независимо дали темата е осиновявания на деца в чужбина, социалните привилегии на родителите на деца с увреждания или избирателната система, Трифонов мрази да чува мнение, което е различно от неговото. И докато това бе донякъде обяснимо за теливизионния шоумен, то

за политик вече е

вредно и опасно

Но реално лидерът на т.нар. промяна засега продължава тролските практики на своя архивраг Бойко Борисов. Нито по време на предизборната кампания, нито след това Трифонов излезе “в живия живот” да отговаря на въпроси.

С две изключения - интервю за собствената му телевизия с предварително събрани по фейсбук и след това редактирани въпроси, и кратичко интервю за сценариста и депутат от ИТН Филип Станев, за да покаже колко го боли гърбът и заради това няма да ходи в парламента.

Всъщност дори Делян Пеевски ходеше по-редовно в Народното събрание като депутат, отколкото Трифонов досега.
Очевидно обаче троленето се харесва. Защото лидерът на ИТН има над 600 хил. последователи във фейсбук, два пъти повече от Борисов.
Слави не е сам
в троленето,
което приема за
правене на
политика

Неговият “втори” Тошко Йорданов обаче очевидно е харесал за своя територия не фейсбук, а социалната мрежа туитър. Там залага както на типичните за ИТН антиваксърски послания, така и на разпространението на партийна пропаганда. За последно - как са въведени мажоритарни избори за народни представители. Спестявайки, че партията му не въведе нищо подобно, а успя да прокара нищо незначещ засега текст, че пропорционалната система ще бъде отменена.

Криенето на Борисов и Трифонов не е новина.
Напротив, това е и поводът за най-силното противопоставяне на техните политически противници. Които обаче също предпочитат да се укрият в своя фейсбук балон вместо да отговарят на въпроси.

Практиката бе развита и от лидера на ДБ Христо Иванов. Още от протестите миналата година насам неговите фейсбук акции се записват, режисират и сценографират от верния политически другар Ивайло Мирчев. Отново въпросите са само с цел
да помогнат на
партийния лидер
да доразвие
тезите си,
но без никаква връзка с реалните питания, на които Иванов би могъл да отговори. В интерес на истината той все пак позволява да бъде спиран и от репортери в парламентарниту кулоари.

По тази линия - излъчвайки протести, окупации на парламента и атаки срещу изборни комисии, работи и Мая Манолова. А коалиционните й партньори от “отровното трио” издигнаха социалните мрежи като единственото място за правене на политика.

Ползването на социалните медии не е само български феномен. Напротив, правят го дори много по-зрели европейски политици. Феноменалното на българските им колеги, което всъщност ги превръща в интернет тролове, е тоталният им отказ от диалог и фриволното боравене с фактите. На коментарите, които са критични към лидера, или не се обръща никакво внимание - като при Борисов, или направо се трият при Трифонов. Това напълно затваря политиката в балона на съответния лидер, а отказът от диалог реално я ликвидира.

Резултатът вече е налице - вместо разговарящи имаме воюващи групи от фенове и фенки. Засега онлайн, скоро и на живо.