Надявам се, че нелепата ситуация с отказа за минута мълчание в парламента е заради липсата на опит на госпожа Митева, казва депутатът от ГЕРБ-СДС пред Едуард Папазян в "24 часа"

- Какво провокира изказването ви в парламента за арменския геноцид?

- Това е тема, която лично мен, а и движение “Гергьовден” ни занимава повече от 20 години. Внасяли сме законопроекти за признаването му, чели сме декларации… В крайна сметка нищо да не се получи от усилията ни, длъжни сме поне да почетем тези събития. Не го ли направим, това не е

оскърбление само към паметта на

милионите мъченици и жертви

на арменския геноцид, но и проява на непочитане към собствената ни историческа участ – на наследници на тракийските, беломорските и одринските българи.

- Свързано ли беше то с изявлението на американския президент Байдън за признаването му?

- Не. Доколкото помня, от 1975 година американският Конгрес задължава президентите на САЩ да правят възпоменателното изказване на всеки 24 април. Факт е, че всяка година по един особено ироничен начин това изказване се чете и като проява на моментното отношение на САЩ към Турция и региона. Още едно горчиво доказателство, че съдбата на арменците неизменно е плод на конюнктурна геополитика. Със същата горчивина установяваме и отношението на Европа и света към азеро-арменската война от миналата година. Факти, не по-малко срамни от непризнаването на геноцида.

- Очаквахте ли председателят на парламента Ива Митева да откаже минута мълчание в памет на жертвите, оправдавайки се с процедурата?

- Надявам се, че тази нелепа ситуация е плод на липсата на опит на госпожа Митева. Всяко друго обяснение би било ужасно, предпочитам да не го правя.

- Защо признаването на арменския геноцид е важно за България?

- Защото е част от собствената ни историческа съдба. Защото не трябва да участваме в цинични “езикови” спорове как да наричаме едно трагично събитие. Защото, както казва онзи, когото турците наричат Иса, а ние Христос,

истината ще ни

направи свободни

И това е факт, защото тези думи ще направят и съвременните турци свободни от греховете на бащите им.

- Смущаващо ли е, че в българската позиция отпреди няколко години вместо геноцид се употребява изразът “масово изтребление”?

- Това е начинът да се опитаме да направим “и вълкът да е сит, и агнето - цяло”. Разбираемо е и усилието на българската държава да “внимава” с Република Турция. Но това “внимаване” всъщност ни пречи да преодолеем тази травматична тема и да вървим заедно напред. И все пак признаването на “масово изтребление” е крачка напред. Крачка напред е и признаването на друг исторически факт - изтреблението на арменците не е патент единствено на новата турска държава. То започва в Османската империя и отваря пътя на ред други, смразяващи престъпления срещу човечеството, които в по-късен исторически етап добиват световна гражданственост с названието “геноцид”. Така че все пак българският парламент направи крачка напред и е редно да му я зачетем. Както и усилията на изпълнителната власт и на Борисов като премиер това да не доведе до ново смразяване на отношенията ни с Турция. Колкото и да ми се иска героично и категорично веднъж да поставим край на темата, давам си сметка, че това е правилният път - стъпка по стъпка.

- Намесена ли е геополитиката специално в отношението на България към арменския геноцид, или споровете идват заради присъствието на партия ДПС в българския парламент?

- Няма смисъл да демонизираме ДПС повече от усилията, които самите те полагат в тази посока. Въпросът наистина е геополитически и

основните действащи лица

в него са Франция и Турция

Който се зарови исторически в темата, ще разбере защо. България, вярна на историческата си участ да създаде държава на кръстопът, е съвсем естествено в центъра на конфликта и поради факта, че приемаме изключително голям брой арменски бежанци, станали част от общата ни кръв и историческа памет. Няма умен българин, който да не признава този факт. Не е нужно да си Яворов, за да те докосне темата.

- Откъде идва интересът ви към темата?

- И като човек, занимаващ се с история, и като лична история на моето семейство, което традиционно е било свързано с най-искрено приятелство със знаменити арменски умове и сърца, не само на територията на България. Вкъщи пазя една уникална книга “Велик род сме ние” на Уилям Сароян. В превод на Цветан Стоянов. Когато Сароян дойде в България на една от знаменитите международни писателски срещи, Цветан вече беше починал. Баща ми го намерил в кулоарите на парк-хотел “Москва”, обяснил му каква светла личност беше вече покойният Цветан Стоянов и го накарал лично, на български, да напише със запетайки след отпечатаното заглавие:

“Велик род сме ние,

мама му стара!”

- Смятате ли, че случилото се с арменците в Турция през 1915 г. трябва да влезе в българските учебници по история?

- Задължително. Както казах вече, това е част от собствената ни участ, от историческата ни съдба. Както и ролята на България по време на геноцида над евреите, та дори и на караманлиите, за които почти нищо не знаят българите освен студентите в Историческия факултет. И то по-добрите. А в България живеят немалко наследници на караманлиите.