Кима с глава дали Никола работи в служба на държавата, но никой не разбира дали това означава "да", или "не"

Една от най-големите лъжи, изречени за баба ми, е, че нейните показания в процеса срещу Никола Вапцаров подписват смъртната му присъда. Тезата многократно се появява в публичното пространство, дори споменавана и от историци, но много документи ясно показват истината."

Това разкрива пред "168 часа" внучката на поетесата Елисавета Багряна - кръстената на нея Елисавета Шапкарева. На 16 април (по стар стил) се навършиха

128 години от рождението й,

но именно показанията й срещу поета често се определят като "тъмното петно" в биографията й.

Годината е 1942-ра. Никола Вапцаров е обвинен в опит за държавен преврат. Осъден е по Закона за защита на държавата и е разстрелян още същия ден.

Едно кимване с глава дълги години й носи упреци как не просто не е помогнала на Вапцаров, а именно тя е допринесла за присъдата. Дали нейното поклащане на глава на въпроса "Представлява ли тя (поезията на Вапцаров) принос в българската литература?" означава "да", или "не". Писателят е

обвинен в антидържавна дейност

и едно погрешно разбрано кимване може да е фатално.

В началото на 60-те години, когато все по-явно се надига шум, Багряна сама обяснява случая в писмо до вестник "Народна армия".

Това писмо бе открито и показано още през 2016 година от актрисата, певица и поетеса Нона Йотова в архива на баща й – писателя Кръстьо Кръстев, който по онова време е главен редактор на вестника.

"След полагане на клетвата председателят на съда ми каза на въпросите, които ще ми се зададат,

да отговарям само с ДА или НЕ

Законно ли е било това ограничение, не знам, но така беше. Не мога сега, след двадесет години, да повторя точно, дума по дума, зададените ми въпроси, но по смисъл бяха такива: 1. Познавате ли поет Никола Вапцаров? 2. Вие лично цените ли поезията му като художествено постижение? Представлява ли тя принос в българската литература? На трите въпроса отговорих гласно "Да!", което потвърждавах и с обичайното си кимане с главата", пише Елисавета Багряна в този документ.

Съществуват и други документи, показващи, че поетесата наистина е искала да помогне. В спомени на Вапцаров е отбелязано, че той сам призовава петима свидетели, които вярва, че ще са му от полза. Трима изобщо

не се явяват в съдебната зала

- бившият министър-председател Никола Мушанов, депутатът Таско Стоилков, писателят Владимир Полянов. Явяват се само двама - Багряна и Константин Щъркелов, с изявена готовност да помогнат.

Съдебният процес се развива мълниеносно – започва на 6 юли 1942 г. Пред съда са изправени 59 души. Защитата на Вапцаров обаче се смята за слабо организирана и неефективна, няма време да се подготви достатъчно.

Никола добре познава двамата си свидетели - Щъркелов и Багряна. Двамата са гостували във вилата му в Банско. След смъртта на Боян Пенев поетесата дълго страда за любимия си, но връзката й с красивия Константин Щъркелов е нейният опит да продължи напред. Самият Вапцаров е описвал как Елисавета тайно скърби и търси покой в планината. Отношенията им приключват бързо, но те се срещат отново, за да свидетелстват заедно на процеса срещу Вапцаров. Една от версиите е, че Никола разчита на тях, защото се смятало, че са близки до цар Борис Трети. Щъркелов е любим художник на цялата царска фамилия по онова време.

Темата за вината на Багряна "избухва" през 60-те години на миналия век. Неочаквано и за самата нея получава клеймото "виновница", което до последно й тежи.

Катя Зографова, главен уредник на дом музей "Никола Вапцаров" в София, пази в архива статия от брой 654 на "Стършел" от 22 август 1958 г., която ясно показва негативното отношение към поетесата по онова време:

Тя вчера блудствуваше

с фашистките злодеи.

И днеска блудствува,

но с нашите идеи.

В спомените на Бойка Вапцарова, съпруга на поета, е записано, че видяла как, преди да влязат да свидетелстват, с Багряна и Щъркелов е извършена неправомерна от юридическа гледна точка манипулация: "Докато чакат в двора на сградата, прокурорът Стоманяков разговаря дълго със свидетелите". Свидетели на случилото се тълкуват, че очевидно им е оказан явен натиск. Предупредени са, че процесът повдига тежки обвинения към подсъдимия и няма никакъв смисъл да бъдат обстоятелствени в показанията си, за предпочитане е да отговарят кратко, казва още Катя Зографова.

Факт е, че на скамейката Багряна отговаря едносрично, но самата Бойка Вапцарова потвърждава след време, че на всички зададени въпроси дава положителен отговор.

Самата Багряна в анкетата с Иван Сарандев споделя:

"Преди процеса не съм следила поетическите му прояви. И никой от приятелите му по време на процеса не дойде при мен да ме подготви, да ми разкаже за живота и поезията му. Вечерта преди да се явя като негова свидетелка, при мен дойде Матвей Вълев и ми донесе стихосбирката "Моторни песни", екземпляра на Б. Ангелушев. И аз цяла нощ ги четох. На сутринта отидох в съда и ме държаха на едно слънце, което печеше толкова силно, че едва не ми прилоша. Когато влязох вътре, председателят ме предупреди да не гледам в залата и да му отговоря на три въпроса с "да" или "не". Третият въпрос беше: "Има ли родолюбие в неговата поезия?", на което потвърдих "Да, има". Това са фактите около моето явяване и свидетелстване по време на процеса. Останалото е само безотговорно

разпространение

на клюки

Още повече че съдебните протоколи са налице и един ден ще бъдат публикувани".

Факт е, документите от процеса не са фиксирали какво точно е изрекла и как си е поклатила главата поетесата. Майката на Вапцаров - Елена, е тази, която остава най-огорчена от това, че поетесата не се опитва да защитава пламенно сина й. Летописецът Константин Ушев разказва колко дълго баба Елена е била сърдита на Щъркелов.

И чак малко преди смъртта му тя използвала Ушев като посредник да доведе в дома й художника – за прошка и за възстановяване на някогашните им добри отношения. В писмо от 13.V.1959 г. на Щъркелов до семейството се потвърждава дългото прекъсване на контактите им: "Първото ни свиждане продължи повече от два часа… Много е внимателна и любезна с мене".

Години след процеса срещу Вапцаров оставени от него следи няма. Още през 2013 година от Централния държавен архив обявиха, че не са намерени показанията на поетесата Елисавета Багряна по делото срещу поета.

Никой не може да обясни как и поради каква причина документите липсват и защо, ако се е случило още по времето на Тодор Живков, години остава мистерия фактът, че липсват страници от делото.