Жреците-алхимици владеят знания, до които човечеството достига 1000 години по-късно

Цанко Цанев и директорът на Варненския музей никога няма да съжалят, че са избрали за ръководител на разкопките младия археолог Иван Иванов. Ентусиазмът и хъсът му са пословични. Благодарение на него документирането на проучванията е на най-високо ниво, а скелетите така са запазени във фонда на музея, че учените дори днес могат да вземат от тях проби за изследване на ДНК, за да установят произхода и родствените връзки на хората от тази невероятно напреднала за времето си цивилизация.

Халколитният некропол е на площ от над 7 дка, с над 300 гроба, в него са намерени 3078 златни предмета. Като общото им тегло е внушителните 6,5 кг.

Безспорно най-голямата световна сензация и загадка същевременно е най-богатият гроб - номер 43 - със златни накити на "ковач Ц цар и жрец".

Само тук са намерени 990 златни предмета, чието тегло надхвърля 1,5 кг. Предполага се, че човекът е починал преди около 6 хил. години на около 45-годишна възраст. Бил е сравнително висок за тогавашните времена - над 170 см, с атлетично и доста мускулесто тяло.

Както на лявата, така и на дясната му ръка са поставени масивни златни гривни, а около шията му има богата огърлица от златни мъниста с различна форма. Едно от украшенията на дрехата му - модел на златен фалос - подсказва, че той е имал и функции на върховен жрец, тъй като от най-древни времена това е символът на плодородието, свързван с божествата на древните племена.

Тезата на проф. Иван Маразов е, че на него само му е приписвана ковашка функция, защото е носител на тайното знание. "Знанието как от суровото, от камъка, да направиш предмет, култура. Това е чиста алхимия, философският камък - от олово да направиш злато, от суровия материал да създадеш култура. Тази роля на тайното знание е изключително значима в архаичните общества. Сега е същото - който владее информацията, владее всичко. Моята теза е, че този жрец или ковач съхранява тайното знание. Затова той е цар, защото го притежава. Това са митологеми, възникнали с първите метали.Ф Според проф. Маразов не всеки е могъл да притежава тайното знание, а само избраните.

"Затова те са едно общество, каста - смята професорът. - Ковачите и поетите винаги са имали свои касти, защото създават нов паралелен свят, несъществуващ дотогава. Неслучайно около ковача има скиптри, ковашки инструменти, има и макет на такъв скиптър от злато. Той не може да се използва, защото е чист символ, което за мен бе много интересно. Когато се открива металът, брадвата започва да се прави от метал Ц мед, злато, желязо. Тоест тя става знак на властта, а тези инсигнии имат друг, скрит смисъл, защото са като жезли."

Според археолозите само бъдещи разкопки ще потвърдят дали този жрец е имал и върховна власт. Но самият факт, че притежава златен жезъл като символ на властта на толкова ранен етап, вече е сензация.

Тя обаче не е единствената. Учените са изумени и от факта, че тази цивилизация е владеела технологията на "изгубения восък", защото по артефактите се натъкват именно на такива следи. Доскоро се предполагаше, че човечеството открива този начин на обработка поне 1000 години по-късно.

Още по-странно е откъде преди шест и половина хилядолетия тази култура е познавала микрошлифоването и нюансирането на златото.

Чрез добавянето към него на мед и сребро Варненската цивилизация с лекота пресъздавала различни нюанси - от червеникаво през жълто до платиненобяло. Така например в най-известния гроб 43 учените откриват два вида мъниста - жълти и бели. Едните са от почти чисто злато, а другите съдържат над 50% сребро.

Учените недоумяват и откъде древните са владеели технологията да промият от речните наноси и най-финия златен прах. Той е толкова ситен, че е оцелял втрит в порите на глината на красивата керамична чиния от гроб 4 в продължение на над шест хилядолетия.

Загадка е и какво е предназначението на един миниатюрен златен цилиндър, открит във вътрешността на карнеолово мънисто. Защо е там и как е пъхнат в бижуто, диаметърът на чийто отвор е 1,5-2 мм, едва ли някога ще се разбере.

Още по-невероятно е как древните са успявали да създадат тези красиви мъниста. Причината е, че шлифоването на карнеола е изключително трудно заради невероятната му твърдост. Още по-изумителното е, е въпреки това върху някои от тях са оформени и до 16 фасети. Не е ясно и как са успявали да пробият в мъничките мъниста дупки и да нанижат десетки от тях на огърлица. Още по-странно е как древните са ги правели абсолютно еднакви по размер и тегло.

Голяма загадка е и самото изчезване на тази бляскава високонапреднала цивилизация. Около 4300 г. пр.Хр. некрополът е изоставен. Дали причината е някакъв природен катаклизъм или земетресение, на този въпрос могат да отговорят само бъдещи разкопки в района. Факт е само, че жителите напускат района, оставяйки заровени в земята своите великолепни и непреходни достижения, знания и култура.

В продължение на две хиляди години след това по нашите земи няма никакви следи от присъствие или цивилизация.