Шестте спирки шокират контраразузнавача, който в последния момент променя маршрута

Как Людмила Живкова помага златото да остане във Варна

Осигурил охраната, контраразузнавачът Цанко Цанев вече може да се концентрира върху другия проблем - как Варненското златно съкровище да остане във Варна. С директора на музея Коста Стоянов започват да обсъждат кой ще е археологът, който ще ръководи перспективния обект. Стоянов споделя, че има лични причини, поради които не може да се ангажира с тази задача и започва да прави кратки характеристики на всички млади специалисти. Констатацията му е, че като потенциал за научно развитие те са на едно ниво, но най-напорист и активен е Иван Иванов. Младежът е трогнат от честта и благодари пред двамата за доверието.

По същото време шефът на Областното управление на МВР ген. Аргиров назначава Цанев за ръководител на силите на МВР за охраната на Некропола. Сред задачите му са да помага на директора на музея и на ръководителя на разкопките за решаването на финансови, кадрови и други проблеми, свързани с държавната и общинската администрация при разкопките и проучванията.

Една седмица по-късно целият район около Халколитния некропол е опасан с телена мрежа. До нея са разположени строителни фургони, изградени са стълбове за осветление, има телефонна и УКВ радиовръзка.

Милицията осигурява взвод охранители с патрулна кола и кучета, инсталирани са технически средства за охрана, пропускателна система, режим за контрол на достъпа и проверки на работещите на обекта.

"Организацията бе такава, че изчезване на каквото и да е бе невъзможно - казва днес Цанко Цанев пред "168 часа". - Групата, която копаеше, бяха затворници, но по линия на КАТ - хора, които са предизвикали катастрофи. Сред тях имаше един секретар на партията от Шумен, който бе осъден за причиняване на смърт, излежаваше присъдата си във Варненския затвор. Заедно с него още 9 души ги бяхме подбрали и те работеха на обекта през цялото време."

Когато във Варна пристигат първите археолози от София, работата там вече е разпределена и гробовете се обработват по график. Цанев е категоричен, че за оставането на съкровището във Варна най-голям принос има Людмила Живкова, която тогава е депутат оттам и министър на културата. Когато тя пристига с водещи археолози от София, за да види на място артефактите и организацията на разкопките, дъщерята на Първия наистина е впечатлена.

"Людмила Живкова многократно посещаваше обекта, идваше с различни специалисти - спомня си днес Цанев. - Ако имаше нужда от нещо, контактувахме с нея чрез колегата, който оглавяваше Първи отдел на Шесто управление, отговарящ за музеите."

Според Цанев Людмила Живкова е възхитена от мерките за охрана и сигурност, от режима за влизане и излизане от обекта, но и от младия и амбициозен екип археолози. Именно затова, когато се връща в София, тя дала изключително висока оценка за професионализма на всички нива. Всъщност именно това изиграло ключова роля съкровището да остане във Варна и разкопките да са под контрола на Иван Иванов.

Цанев смята, че това е моментът, когато отпадат всички безпокойства, че обектът ще мине под контрола на професори от БАН и Централния археологически музей, както и че те ще поемат научната работа и че ще вземат експонатите в София.

След като благодарение на Людмила Живкова съкровището остава във Варна, изниква следващият голям въпрос. Къде всъщност ще е сградата на бъдещия Археологически музей? Тогава се провежда неофициално допитване и най-добрите предложения са изпратени на Людмила Живкова. Тя и хората й избират идеята на историка Жечка Аргирова, която смята, че най-удачен е вариантът Археологическият музей да бъде в сградата на Девическата гимназия, трансформирана в математическа и езикови гимназии до четвърти клас. Людмила Живкова лично се намесва да се отпуснат ресурси за две нови училища, за да може красивата сграда да приюти първото обработено злато в света.

"Людмила Живкова допринесе много за това съкровището да остане във Варна - спомня си днес той. - Помогна не само за сградата, тя осигури и средствата за строежа на двете училища."

Така благодарение на съвместната работа и на денонощните усилия на екипа са обработени 6500 кв. м, открити и разкопани са 214 гроба и в тях са открити над 3000 артефакта, повечето от които златни.

Постепенно става ясно, че находките ще пренапишат историята и тази загадъчна варненска култура ще се окаже първата европейска цивилизация, чиито артефакти тепърва ще обикалят земното кълбо с изложби за "Най-старото обработено злато в света".

Тогава идва и най-инфарктният момент. Безценните находки трябва да отпътуват за Япония. По план Цанко Цанев трябва да ги придружава. Спешен ангажимент в Девня обаче проваля идеята и той трябва да остане в България. Независимо от това контраразузнавачът е спокоен, че артефактите ще са в добри ръце, докато не научава, че в София са подготвили възможно най-странния маршрут с поредица от спирки по пътя до Страната на изгряващото слънце.

"Самолетът първо трябваше да кацне в Западна Германия, оттам в САЩ, след това в Канада - разказва той. - Доколкото помня, имаше спирки на шест места. Беше очевидно, че трябва да се намесим. Затова отидох при руския представител и той уреди златото да отпътува с руски самолет от Варна за Япония с наша охрана с един час престой в Москва."

Веднага след това започват най-фантастичните версии кой и как е искал да открадне съкровището по въпросния сложен маршрут, как е трябвало то тайно да бъде подменено на една от спирките, кои са евентуалните участници в този план и т.н.

Днес Цанев отказва да говори за това. Факт е, че благодарение на него и колегите му златото успява да стигне до Япония и да се върне обратно в България, за да могат специалисти от цял свят да го изследват и да прецизират датировката.