Младежът не вярвал, че е златно, защото сравнил находките с пръстена си

След като багеристът открива съкровището, 35-годишният контраразузнавач от Варна Цанко Цанев иска среща с него. Двамата отиват на място, за да огледат района над Сухото пристанище. Мястото е изоставено и буренясало.

Цанев си отдъхва, установявайки, че мястото не е било атакувано от иманяри. Докато още са там, близо до гроба откриват златни копчета, апликации, корубест костен идол, мъниста и погребален инвентар. Няколко от археолозите веднага започват да работят, а Цанев и директорът на музея се усамотяват с багериста, за да разберат какво точно е станало. Тогава Райчо разказва как започва да копае през миналата седмица.

Райчо копаел с траншеен багер изкоп с широчина 60 см и дълбочина 120 - 140 см, защото трябвало да се положи резервен силов електрически кабел, успоредно на трасето на стоманените стълбове за високо напрежение. Планът бил да разкопае траншеята, да се положи кабелът и да я зарие. Докато копаел обаче, кофата на багера разпечатва един от гробовете от халколитния некропол.

"Чух, че имаше удар по кофата от желязо - били думите на багериста. - Слязох да видя какво съм изкопал. Прибрах няколко по-едри парчета и ги сложих в торбата, в която нося храната си. Занесох ги вкъщи, за да ги предам на Златарски. Знам, че той разбира от това, а и имах договорка с него при такива случаи да му се обаждам и да му предавам намереното. Той се забави два дни и когато е отишъл с аптекаря, съпругата ми му ги е дала. Аз бях на работа."

"Историята е много по-интересна - разказва през смях Цанев. - Багеристът носи на ръката си пръстен от злато, смесено с мед. Когато открива предметите, той ги сравнява със своя пръстен и решава, че те няма как да са от злато. Все пак ги слага в торбата си за храна. Когато отива вкъщи, той споменал на жена си, че е намерил разни неща, но те не са златни. Тогава тя, за да му освободи торбичката за храна, ги изсипала пред вратата, където е стъргалото, на което отстраняват калта от обувките. Златните предмети реално са били навън - на улицата. Когато след два дни учителят Златарски и аптекарят отиват там, те веднага разбират, че находките са златни - претеглят ги и установяват, че са над 1 кг. Вероятно затова ги слагат в кутия за обувки и ги изпращат по пощата до адреса на музея."

Едва когато полицаят установява фактологията, той се обръща към младия багерист Райчо с въпроса: "Кога разбра, че артефактите са златни?", а смаяният Райчо отговаря: "Сега".

Заради доброволното предаване на ценностите багеристът получава максималната държавна награда.

На въпрос защо всички багеристи от района ги е посъветвал да се свързват първо с учителя Златарски, а не с музеите или с милицията, Цанев се усмихва и веднага добавя: "Той стана герой на България".