Жената на багериста, открил Варненското съкровище, го хвърлила пред вратата
Младежът не вярвал, че е златно, защото сравнил находките с пръстена си
След като багеристът открива съкровището, 35-годишният контраразузнавач от Варна Цанко Цанев иска среща с него. Двамата отиват на място, за да огледат района над Сухото пристанище. Мястото е изоставено и буренясало.
Цанев си отдъхва, установявайки, че мястото не е било атакувано от иманяри. Докато още са там, близо до гроба откриват златни копчета, апликации, корубест костен идол, мъниста и погребален инвентар. Няколко от археолозите веднага започват да работят, а Цанев и директорът на музея се усамотяват с багериста, за да разберат какво точно е станало. Тогава Райчо разказва как започва да копае през миналата седмица.
Райчо копаел с траншеен багер изкоп с широчина 60 см и дълбочина 120 - 140 см, защото трябвало да се положи резервен силов електрически кабел, успоредно на трасето на стоманените стълбове за високо напрежение. Планът бил да разкопае траншеята, да се положи кабелът и да я зарие. Докато копаел обаче, кофата на багера разпечатва един от гробовете от халколитния некропол.
"Чух, че имаше удар по кофата от желязо - били думите на багериста. - Слязох да видя какво съм изкопал. Прибрах няколко по-едри парчета и ги сложих в торбата, в която нося храната си. Занесох ги вкъщи, за да ги предам на Златарски. Знам, че той разбира от това, а и имах договорка с него при такива случаи да му се обаждам и да му предавам намереното. Той се забави два дни и когато е отишъл с аптекаря, съпругата ми му ги е дала. Аз бях на работа."
"Историята е много по-интересна - разказва през смях Цанев. - Багеристът носи на ръката си пръстен от злато, смесено с мед. Когато открива предметите, той ги сравнява със своя пръстен и решава, че те няма как да са от злато. Все пак ги слага в торбата си за храна. Когато отива вкъщи, той споменал на жена си, че е намерил разни неща, но те не са златни. Тогава тя, за да му освободи торбичката за храна, ги изсипала пред вратата, където е стъргалото, на което отстраняват калта от обувките. Златните предмети реално са били навън - на улицата. Когато след два дни учителят Златарски и аптекарят отиват там, те веднага разбират, че находките са златни - претеглят ги и установяват, че са над 1 кг. Вероятно затова ги слагат в кутия за обувки и ги изпращат по пощата до адреса на музея."
Едва когато полицаят установява фактологията, той се обръща към младия багерист Райчо с въпроса: "Кога разбра, че артефактите са златни?", а смаяният Райчо отговаря: "Сега".
Заради доброволното предаване на ценностите багеристът получава максималната държавна награда.
На въпрос защо всички багеристи от района ги е посъветвал да се свързват първо с учителя Златарски, а не с музеите или с милицията, Цанев се усмихва и веднага добавя: "Той стана герой на България".
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега
-
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук, щеше да има много статуси, които гласят: „По турско време бяхме по-добре. Имаше сигурност, хлябът струваше само 2 гроша, децата ни се изучиха