Преди 26 години есента бях заек осмокласник в НГДЕК, срещнах Emanouela Chahinian.
Арменката Еми ми стана един от най-близките приятели в живота.

После срещнах медзмамa ("баба" на арменски) Жана Мечикян, по мъж Костова, колега математик, която не само е приятел и изключителен даскал, но и ме научи на някой и друг арменски лаф, та да можем сутрин преди часовете да се поздравяваме. Почти всяка сутрин се опитвах да я изненадан с нов виц за арменци, а тя ме затапваше с още по-смешен.

А когато гостувах за пръв път на Garo Uzunyan в неговия бар "Библиотеката" в Пловдив и му поръчах чаша грузински коняк, той се подпря на бара, изгледа ме много, ама много изпитателно, а аз му отвърнах, че искам с него да изплакнем чашата, преди да ми сипе от арменския. :)

След като се посмяхме, пихме не само коняк, а и от онази божествено вкусна черничева ракия, която беше донесъл от Ереван. Пък ашурето беше просто божествено.

После протестите в лятото на 2013-та ме срещнаха с Bebo Halvadjian и с Justine Toms ...

Познавам много арменци и всичките носят семейната си история и много болка, но и гордост.

Защото предците им са оцелели при целенасоченото избиване на хора, принадлежащи към този народ.
Това е първият опит в съвременната история на света за пълно изличаване на един народ.

Думата "геноцид" е сравнително нова и е измислна през втората половина на 40-те години на 20-ти век от Рафаел Лемкин, за да обозначи целенасоченото избиване на хора с цел унищожение на народността им, само защото принадлежат към нея. Това се случва и с евреите, и с арменците, а после и в Судан, в Босна, и в Руанда.

Но не бива да забравяме, че този горд и талантлив арменски народ оцеля при извършения от Турция геноцид преди 106 години, като намери спасение и дом тук, в нашата родина.

#НаТаяДата почитаме жертвите и казваме на насилниците в съседна Турция, че #ПОМНИМ.

Помним и изискваме справедливост за нашите сестри и братя.

*От фейсбук!