Едно младо и много симпатично момиче бе убито по мъчителен начин в централния софийски парк, докато 20 000 души се забавляваха на фестивала "София рокс". Извършителят все още не е заловен. Има заподозрян. След смъртта на Яна Кръстева в България се случиха 4 непростими неща.
Първият грях извършиха медиите. Яна бе наречена клошарка, пияница и прочее напълно недопустими квалификации за жертва на престъпление. Тъй като определението "клошарка" се появи във в. "24 часа", където аз пряко отговарям за криминалните дописки, се чувствам длъжен да се извиня на семейството и близките на Яна, макар да съзнавам, че това, което сме направили, е непростимо.
Жертвите на престъпления са преди всичко жертви, убити или пострадали хора. Сред тях няма повече или по-малко ценни същества. Независимо дали са бедни, богати, пият бира, пушат трева, или са цигани, или хомосексуалисти. Медията не бива да квалифицира жертвите, защото това внушава различна стойност на живота на различните индивиди, което си е чист, рафиниран фашизъм.
Допустимо е да се говори за занятие и социален статус на жертвата единствено ако това е релевантно за самото престъпление.
Без да се оправдавам, съм длъжен да подчертая, че медийният грях е свързан с един друг - доста по-голям грях, на полицията и МВР. Неясно защо органите не оцениха значението на това престъпление и наистина се опитваха да го неглижират. Твърдението, че жертвата е клошарка, е на многократно проверен източник на "24 часа" в съдебната медицина. След като няколко дни нямаше достатъчно информация, журналистите бяха принудени да търсят неофициални сведения. На полицията трябва да и е ясно, че престъпленията се приемат различно от обществото. Най-вълнуващите за хората са зловещите, немотивирани убийства и сексуални престъпления, които се случват БЛИЗО край тях. Неминуемо нападение на най-оживеното място в България - метростанцията на Националния стадион, ще жегне стотиците хиляди, които всекидневно преминават оттам. Застрашени ще се почувстват и всички, били на концерта през онази вечер - 20 000, и техните най-близки, които са поне още 100 000. Такова престъпление не може да остане три реда в хрониката, защото то се осъзнава като невидима заплаха.
И в такива ситуации пълната откритост е най-добрата политика. Мълчането и шикалкавенето е бумеранг, който отвява фуражки.
Третият непростим грях е опитът да се внушава, че жертвата сама си го е търсила. С изреченията като това, че обичала живота на открито и концертите, че имала 2 промила алкохол в кръвта. Те никога, ама наистина никога не трябва да бъдат произнасяни от официални лица. Всички обичаме живота на открито и концертите, освен малка група самоизолирали се темерути. Това не означава, че заслужаваме да бъдем удушени в гората. А за бирата изобщо не искам да коментирам в страна, известна навсякъде по света като рай на евтиния алкохол.
Изумен съм, че онлайн срещам доста коментари в този дух - какво е правила през нощта в парка? Забавлявала се е, и това не е причина да бъде убита. (В тази връзка прочетете внимателно текста на стр. 7 за платените писачи по онлайнфорумите.)
Четвъртият грях е опитът смъртта на това симпатично момиче да бъде превърната в политическа интрига. Някак много бързо се формират групите, създават се сайтове, организират манифестации и пресконференции точно в дните, преди да бъде гласуван вот на недоверие на правителството заради "провал в областта на сигурността". Не обичам конспиративните теории, но твърде много ми напомня на случая с Пепи Терзийски и сестрите Белнейски. Сякаш са преписвани от един и същи наръчник за служебно ползване. Може би това е пароноична самозаблуда, но в мен се засилва чувството, че живеем в схема на лишени от въображение кукловоди.
Впрочем, нито бунтът на таксита успя да свали Иван Костов след Пепи Терзийски, нито манифестациите на "Атака" бутнаха Румен Петков след Белнейски.