- Черната вдовица Веселина Гинева съкрушена - ВКС не намали 17-годишната ѝ присъда

- Съдът я оправда за убийство с корист, но не я пожали за това, че уморила мъжа си и изхвърлила тялото му в контейнер

Зад решетките ще прекара следващите 17 г. от живота си 67-годишната Веселина Гинева от Бургас. Началната учителка е осъдена за убийството на бившия си мъж Димитър Миразчиев, когото държала 6 месеца в плен само на хляб и вода. След смъртта му скрила трупа и в продължение на 2 г. вземала пенсията му.

Преди дни ВКС потвърди присъдата, решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Върховните магистрати обаче оправдаха подсъдимата по една точка от обвинението – че не е извършила убийството с користна цел, тъй като тя е

вземала пенсията

на Димитър и докато

той бил жив

с пълномощно, подписано от него. Когато Веселина поела грижите за него, той вече страдал от тежък алкохолизъм и трудно се оправял сам.

Въпреки частичното оправдание обаче магистратите не намалиха присъдата на учителката, спечелила си прозвището Черната вдовица. Според ВКС отпадането на квалификацията “убийство с корист” не се отразява съществено на степента на обществена опасност на деянието, която остава изключително висока.

Делото стига до Върховния съд по жалба на подсъдимата, която атакува решението на Бургаския апелативен съд. То пък потвърждава определението на първоинстанционния съд. Бургаски окръжни магистрати признават Веселина Гинева за виновна по три обвинения.

Едното е, че от май 2013 г. до 1 август 2014 г. в дома си в жк “Лазур” Веселина Гинева противозаконно лишила от свобода бившия си съпруг Димитър Миразчиев, като го държала заключен в една от стаите на апартамента. За това съдът ѝ налага 6 г. затвор.

Второто обвинение е за убийството на бившия инженер от “Нефтохим”, което според бургаските магистрати е извършено с користна цел и по особено мъчителен за жертвата начин.

65-годишният Миразчиев е държан заключен в стая със заковани прозорци,

системно

недохранван,

без необходимите

лекарства и

медицинска помощ

Той издъхва на 1 август 2014 г. след няколко месечен плен в бившия си апартамент, който след развода остава на Веселина. За това деяние Черната вдовица е осъдена на 17 г. затвор.

Третото обвинение е, че за периода от смъртта на Миразчиев до 31 август 2016 г. Гинева 28 пъти тегли пенсията му от банка, твърдейки, че Димитър е жив. Така ощетила държавния бюджет с над 20  хил. лв., за което съдът ѝ налага 3 г. и 6 месеца затвор.

Когато разбрала, че и на последна инстанция присъдата остава в същия размер, обитателката на Сливенския затвор изпаднала в шок. “Клиентката ми е съсипана. Тя вярваше и се надяваше, че присъдата ѝ ще бъде намалена. Моите очаквания бяха делото да бъде върнато за ново разглеждане в Апелативния съд заради допуснати съществени нарушения. Учудена съм, че въпреки оправдаването на Гинева по едно от квалифициращите обстоятелства - а именно, че не е извършила убийство с користна цел, съдът не намали, макар и минимално, присъдата, каквато е обичайната практика в такива случаи”, коментира адвокат Веселина Василева, която представляваше Гинева в съда.

Тезата на защитата е липса на доказателства, че с поведението си Гинева е причинила смъртта на бившия си съпруг.

Върховните магистрати обаче са на друго мнение. Те припомнят, че по експертен път е изяснено, че съществувалите при Димитър Миразчиев заболявания не са могли да доведат до летален изход. Непосредствено преди настаняването му при подсъдимата общото му здравословно състояние е било задоволително. Една година по-късно възрастният мъж вече е с тежка степен на измършавяване, телесното му тегло е било редуцирано с 50%.

Вещите лица са посочили, че причините за това са хронично недохранване и обезводняване в продължение на месеци, като влошаването е прогресирало до състояние на кахексия, т.е. крайно изтощение, предопределила леталния изход.

Според ВКС Апелативният съд в Бургас е дал правилен отговор на възражението на защитата, че подсъдимата не е имала правно задължение да полага грижи за бившия си съпруг, но поемайки по своя инициатива грижите за него, е била длъжна да му осигури нормален живот.

От самото начало и до края на процеса бившата начална учителка не се признава за виновна. На едно от първите съдебни заседания тя пламенно заявява: “Моята природа е алтруистична, готова съм живота си да дам и за най-големия алкохолик. И той душа носи. Аз криех това от хората, но

той бе пълен

алкохолик.

Посягал е на мен

и на дъщеря ми

Един път ми разби главата с тиган, но аз дори не отидох на лекар. Целият ми съзнателен живот е бил насочен да обучавам, да закрилям и да образовам малки деца от 1-и до 4-и клас. Ако имам зверски наклонности да измъчвам, те веднага биха се проявили при работата ми с децата и родителите. Те биха сигнализирали по всякакъв начин”.

По делото обаче са събрани доказателства, че измъченият Димитър е молел да бъде извикан ключар, за да го освободи, сигнализирал е на съседите, че се нуждае от помощ, хвърляйки бележки през прозорците. При един такъв случай Веселина разбира и заковава прозорците на стаята, разкриват разследващи.

На 10 март 2014 г. бележка попада у съсед, който вика полиция. Първоначално Веселина не отваря, а после се заключва в банята заедно с Димитър. Полицаи и пожарникари са шокирани от външния му вид. Димитър

тежал не повече

от 45-50 кг,

приличал на жив

мъртвец с дълга

брада

След като полицаите извеждат измършавелия инженер, той прекарва известно време в болница, а после се връща в апартамента си в комплекс “Славейков”. Само след няколко дни обаче Веселина отново го прибира при себе си в жк “Лазур”, уж за да се грижи за него, защото бившият шеф от “Нефтохим” страда от алкохолизъм и още куп хронични болести. И пленничеството продължава. До 1 август, когато Веселина чува тежкото, хриптящо дишане на бившия си съпруг, но така и не вика “Спешна помощ”.

Димитър издъхва, а същата вечер Веселина напъхва кльощавото тяло в контейнер за боклук на колелца, който предварително е намерила и качила в апартамента си на 8-ия етаж. По тъмно

сваля контейнера

с трупа и го бута

близо 2 км до моста

в Морската градина. Първоначално мисли да хвърли тялото в морето, но се отказва и отново поема с трупа на мъжа си, натикан в подвижния казан. Минава през цялата Морска градина и оставя контейнера край жп прелез близо до Колежа по туризъм.

За Веселина историята не свършва дотук. Черната вдовица редовно ходи до мястото, за да проверява там ли е трупът. Докато един ден чува по телевизията, че

в този район

са намерени

човешки останки

Това се случва на 26 февруари 2015 г., когато работници по чистотата се натъкват на зловещата находка. Човешките останки са в храстите на 10-ина метра от релсите.

Патоанатоми не откриват видими следи от насилие, а от бедрената кост успяват да извлекат ДНК профил. Направен е сравнителен анализ с профили на изчезнали лица, обявени за издирване, но съвпадение няма, спомнят си криминалисти.

Едва през юни следващата година се случва пробив в разследването и случаят започва да се разплита. Решаваща роля изиграва анонимен сигнал, който стига до полицията. Това е писмо от неизвестен автор, в което се разкривали подробности за смъртта на инженера, включително как след кончината му Веселина сложила тялото в контейнер и го оставила в Морската градина.

Криминалистите останали впечатлени, че в писмото имало факти, които напълно съвпадали с находката от жп прелеза, макар че контейнер така и не бил открит. Според една от версиите писмото е написано от съседка на Веселина, която дочула разговор между нея и близка приятелка. В него учителката разказала как се отървала от тялото и се похвалила, че продължава да взема пенсията на Димитър от 910 лв. Веселина била поставена под полицейско наблюдение, а криминалисти изучават ежедневните ѝ маршрути, поведението и навиците ѝ.

Самоличността на намерените човешки останки е идентифицирана едва през лятото на 2016 г. чрез дъщерята Ваня Миразчиева, от която криминалисти вземат ДНК. През юни 2016 г. тя обявява баща си за издирване, след като безуспешно се опитва да разбере къде е. Близо две години майка ѝ

лъжела, че Димитър

е настанен в дом

за възрастни хора извън Бургас.

Веселина Гинева е арестувана в края на август 2016 г., а съдебният процес срещу нея започва година по-късно.

“През цялото време ми правеше впечатление, че тя не се държи адекватно. Докато беше в затвора в очакване на присъда, е имало сигнали за нейното психическо състояние. Била е в затворническата болница в Ловеч повече от месец. Но когато по време на съдебния процес поисках да бъде назначена експертиза, която да установи дали към този момент тя може да участва адекватно в процеса, ми бе отказано”, коментира адвокат Василева.

Последната надежда на Черната вдовица от Бургас е предсрочно условно освобождаване, което може да се случи едва след като излежи повече от половината от присъдата си и има добро поведение в затвора.