Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Истината за провала на Априлското въстание. Магьосница отравя водача на Дряновския комитет

Днес се навършват 145 г. от избухването на Априлското въстание

Истинска антична трагедия се разиграва по време на Априлското въстание в Дряново. Местна магьосница отравя заварения си син Христо Рашенов - председателя на Дряновския комитет.

Той тъкмо е щял да вдигне града на оръжие. Момъкът обаче изчезва и в Дряново така и не пуква пушка.

Всеки родолюбец знае историята на Априлското въстание и особено трагичните му епизоди: клането в Батак, защитата на Перущица, опожарената Клисура, разгрома на Ботевата чета и, разбира се, епопеята в Дряновския манастир.

Но между редовете на историята има неописани случки, достойни за перото на Еврипид. Една от тях обяснява защо дряновските юнаци, които са се клели в Евангелието и камата, не се притичват на помощ на бунтовниците в манастира. Та

в комитета са се записали над 100 души от града.

Съдбата на този комитет остава непроучена и е “бяло петно” в историята на въстанието, което всъщност е черно.

“Революционният комитет от Дряново развил голяма дейност. Членовете му правили събрания в училището, в околностите на града и в манастира, където приготовлявали барут. Те събирали пари, купували оръжие, упражнявали се в стрелба... Подготовката на въстанието в Дряново стигнала дотам, че вече и децата виждали как бащите им

леят куршуми

и точат ножове.

Момчетата си правели дървени саби и пушки и марширували в училището.”

Така Петър Чолов, летописецът на градчето, описва “пиянството” на Дряново. “Засилването на дейността на революционната организация не остава скрито за турската власт. Тя подушила тайните приготовления на бунтовната дряновска младеж и през октомври 1875 г. тук е изпратена войскова част от 100 души от 6-и бюлюк с командир Ибрахим Ефенди за постоянен гарнизон в града.”

През февруари 1876 г. в града се връща Христо Рашенов.

Той е роден в Дряново през 1850 г. Баща му е дюлгерин. Бил е емигрант във Влашко, където дружал с Христо Ботев и с други комити. След събранието в Гюргево е пратен в Търновски окръг. Там главният апостол Стефан Стамболов разделя окръга на 8 района, като Дряновският е четвърти. Ръководи го Радко Радославов, а Рашенов е подвойвода.

Но той бързо става водач на буйната младеж в града. “Според плана на Комитета и по заповед на Христо Рашенов на 28 април вечерта съзаклятниците трябвало да се съберат в училището, отгдето да потеглят към Балкана - пише Чолов. - Междувременно Рашенов излязъл от града, за да следи кога ще се зададе Белочерковската въстаническа дружина. Но изглежда, че някой го е издал на турската полиция и тя го издебва с един свой патрул... и бил застрелян от турците.”

Тъй като Рашенов не се появява, въстаниците се объркват, уплашват се и се изпокриват по къщите. С това революционната дейност в града приключва. Но

убийството явно

е само хипотеза.

на Чолов, непотвърдена с факти. Нима турците ще убият главния комита на града, но няма да понесат главата му на кол за назидание на гяурите и няма да проснат трупа насред мегдана. В такива случаи те възвестяват триумфа си със зурли и тъпани, за да наплашат раята.

В Дряново плъзва слух:

Рашенов не е убит от турците. Отровен е от своите, за да не “запали” града. Тялото му е закопано в някакво мазе...

“Кой уби Рашенчето? Нека се каже истината по убийството му.” Така се провикнал социалистът Михаил Бойчинов през 1900 г. на митинг в Дряново, като гледал в упор двама-трима скупчени бивши “революционери”.

“И досега не се знае истината за тайнственото изчезване на

Христо Рашенов”,

заключава и летописецът Чолов.

Всъщност знае се. Старият местен учител по рисуване Иван Койчев разправял на Николай Димков (сега професор в Шуменския университет), че като деца играели в двора на Рашеновите, но имало един яхър, който бил винаги заключен.

Никой не влизал там, а детското любопитство било охлаждано с жилави дрянови пръчки.

Възрастната Бонка Тихова, учителка по география и изследователка на бита и традициите в този край, разказала на Иванка Иванова, учителка по литература, какво знае за този случай. Тихова чула тази история от баба си, която я клела да не я споделя с никого. Иванова

записва разказа на Тихова

и го обработва художествено, както подобава на учителка по литература. Ето го:

“Тая вечер тя чу и видя как турците търсеха бунтаря. Това момче, мислеше тя, ще ми подпали къщата, тая къща, която с баща му сме градили. Тук беше нейният труд, тук се чувстваше най-добре. А баща му? Скри глава далеч, пък аз да бера омаяниците на сина му. Боже Господи, дай ми сили да свърша това, което съм решила!

Прекръсти се тя и слезе в долния кат, където добитъкът преживяше. Взе от билето оман, което бра на Еньовден, и отново се върна горе. Счука го, смеси още нещо и го свари в джезве. Това ще му дам – на него, на Христо!

Леко почукване на прозорчето я сепна. Тя си спомни: по същия начин почукваше баща му. Като че ли беше много, много отдавна.

- Аз, ей сега! – скочи като котка жената. Отвори вратата и поведе Христо, заварения си син, към мазето с думите:

Ще ти донеса кафенце. Виждам колко си изморен Почакай!

Донесе му филджана с горещо ароматно кафе.

- Сега ти си пийни, пък аз ще отида да ти донеса нещо за ядене.

Затвори след себе си. Заключи и го остави сам. Не искаше да гледа как си отива от този свят синът на втория й мъж. Тя не обичаше и единия, и другия. Прибра се в одаята и се срина на земята. Гледаше в тъмното и нищо не виждаше.

Съседът Стефан Бояджиев после разправял, че чувал в просъница удари по вратите и вик за помощ. Но кой ще отвори портата си посред нощ. Бяха размирни времена. Вън сновяха турци. Христо Рашенов лежеше в сламата, изцапан от повръщаното отровно кафе...

Видео

Коментари