Проявил симптомите в понеделник сутринта, за по-малко от 24 часа починал

Развил сърдечна недостатъчност

Прави истински удар с интервюто с шефа на Конституционния съд на Сърбия

От понеделник сутринта журналистът Георги Коритаров дишал трудно, имал лека кашлица и не можел да се изкашля. Сърцето му прескачало. Усетил симптомите още докато водел предаването си “Свободна зона”.

По-късно кашлицата му се засилила и колегите му се усъмнили, че е заразен с COVID.

Коритаров споменал, че е ваксиниран с първа доза преди 10 дни и скоро очаквал втората. Все още не е ясно коя ваксина му е поставена. Състоянието му обаче се влошило и на обяд журналистът бил откаран в болница “Токуда”. Там му е

направен PCR тест, който се оказал положителен

Изследванията показали, че е развил и сърдечна недостатъчност. Въпреки усилията на лекарите състоянието му било толкова тежко и сутринта на 6 април Георги Коритаров починал.

За кончината на 61-годишния журналист съобщи шефът на тв “Европа” Георги Харизанов: “Скъпи приятели, не знам как точно се съобщава такава вест. Не знам какво се казва, не знам как се проумява, не знам как се живее с нея. Вчера (понеделник) се смеехме в ефир. Днес разбирам, че повече няма да се видим. Няма да говорим. Няма да спорим. Няма да мислим заедно, да работим заедно, да четем и да пишем заедно. Щастлив съм, че бях малка част от живота на този велик човек. И той от моя. Ще се опитам да се усмихвам всеки път, когато се сетя за него. Но едва ли ще успявам.”

Новината за смъртта на журналиста шокира цялата гилдия, а много от близките му все още не могат да проумеят как COVID уби Коритаров само за ден.

“Потресен съм. Не съм очаквал, но животът е такъв - сподели пред "168 часа" журналистът Мохамед Халаф, един от приятелите на Коритаров. - В понеделник чаках да го видя в предаването му, но ми направи впечатление, че

не изглежда добре. Кашляше

Той беше високоинтелигентен, ерудиран. Познавам го от 3 десетилетия и винаги съм се възхищавал на неговите познания и дълбоки анализи. Жоро беше изключителен човек, който обичаше много държавата си. Той беше много принципен и категоричен в позицията си. Българската журналистика загуби един изключителен специалист. Казвам го с болка и сълзи на очи.”

Коритаров поразявал с любовта си към четенето, бил изтънчен литератор и винаги се позовавал на книгите.

“Не съм виждал друг такъв човек - допълва Халаф. - Спомням си, че малко преди пандемията имахме среща в едно кафене, където си говорехме за книгата “Аламут”. Аз му споделих, че тя вероятно не е преведена на български, а в нея се разказва за първия политически терорист Хасан ибн Сабах. Жоро ми се обади на следващата сутрин, че след срещата ни отишъл в книжарницата, намерил я на български, купил я и през нощта я прочел. Била много интересна и затова ни беше поканил заедно с издателя да я коментираме.

Нещо друго веднъж ми направи впечатление. Бяхме заедно в сутрешния блок на Нова тв и говорехме за Турция и той започна да цитира една книга, но водещата го прекъсна и му каза да остави четивото настрана и да говорим по същество. Той се обърна към нея и каза: “Вижте, не може да говорим без книгите, защото всичко е написано в тях и човек винаги трябва да се обръща към тях”. Никога не говореше излишни неща. Не изневеряваше и на своята професия. Да почива в мир. Мога да кажа само: “Сбогом, Жоро.”

Друга негова колежка е Екатерина Бончева, която заедно с Коритаров, Васил Чобанов, Калин Манолов, Румяна Узунова бяха част от силния екип на “Свободна Европа”, от който се учеха тогавашните прохождащи журналисти. Всички са единодушни, че тя е била най-близка с Георги Коритаров.

“Така е, бяхме много близки с Жоро - каза Бончева пред "168 часа". - Работихме заедно, дълбоко уважавам неговата култура, ерудиция, но пътищата ни се разделиха по различни причини. Мога да разкажа много, но почтеността изисква само да поднеса искрените си съчувствия на близките му.”

Тя никога няма да забрави новината, която създава с интервюто си с председателя на Конституционния съд на Сърбия.

“Имаше невероятни контакти,

имаше слабост към политическите анализи”,

казва тя.

“Tой беше изключителен политически коментатор - споделя пред "168 часа" писателят и колега на Коритаров Димитър Бочев. - Умееше да пречупва политиката през огледалото на духовността. Един динозавър на доброто, на старото, на консервативното. Вярваше във фундаменталните морални цености и ги следваше. Беше национално богатство. Такива журналисти са живо изключение в целия свят. Гостувал съм му не малко пъти и винаги съм бил очарован от интелигентния начин по който водеше предаванията си, от неговата ерудираност, от хуманитарния му подход. Жоро беше човек на словото, отколкото на битовия прагматизъм. Имаше изключителна литературна и философска култура.

Това придаваше на неговата публицистика един особен, леко старомоден чар, но в най-добрия смисъл. Думите му бяха като полъх от вечността. Беше добър оратор, имаше усет към фразата. С много острумно мислене. Присъщи му бяха парадоксът и сарказмът. Не цепеше басма на никому и не коленичеше пред авторитети. Неговото последно предаване е най-оперативната съпротива срещу най-зловещата опасност, пред която е изправена страната ни. Това е пълзящата реставрация на комунизма, която окачествявам като реварваризация.”

За отличната му работа си спомня и друг негов колега.

“Коритаров бе изключителен професионалист - разказва журналистът Васил Чобанов за времето, когато двамата бяха част от екипа на радио “Свободна Европа”. - Искрени съболезнования на цялото му семейство.”

Самият той никога няма да забрави шока, когато журналистите в радио “Свободна Европа”

научават за “второто аз” на Коритаров

През 2004 г. стана ясно, че е бил агент на ДС с псевдоним “Алберт”. Самият Коритаров по-късно официално призна в ефир, че това е станало, защото по време на следването си е бил хванат да използва фалшив документ, с който да се освободи от казармата. Заради това бил принуден да стане агент на Държавна сигурност.

“Спомням си, че беше водещ на един сутрешен блок и в един момент каза, че масичката му за вестници я няма - разказа Васил Чобанов. След това допълни: - Така става, първо масичката, а после целия човек го изнасят.” Това бе реакцията му.”

Чобанов помни Коритаров от времената, когато все още не бил журналист.

“Работеше в Института за младежта - спомня си той. - Вероятно е писал за колегите си, защото е имал чувството, че така помага на някого. Истината е, че той бе невероятен професионалист, виждал съм го как диктува статия за вестник по телефона. Имаш чувството, че чете готови изречения, а такива пред него няма. Те са в главата му. При това той не диктува бавно, за да обмисли думите или по-добре да формулира изреченията, говори с нормално темпо, все едно чете готов текст.”

За последно Чобанов гледал предаване на колегата си онзиден, когато Жоро бил поканил завърналия се от Русия Николай Малинов.

“Пишеше, че е платен материал, но тези неща нямат значение - лаконичен е Чобанов. - Истината е, че Коритаров работеше много професионално. Включително и по възможността да създаде образ на един човек, който невинаги го заслужава. Обикновено го правеше с някакъв подвеждащ въпрос и едва по-късно разбрах, че

това са подходи, които се учат в службите

След това задава същия този въпрос по двайсетина различни начина. Накрая човекът забравя с каква защитна теза е влязъл в това интервю, защото обикновено Коритаров канеше политици. Примерно казва: “Днес във вестника пише... вярно ли е...”, и така се започва. Събеседникът му, колкото и да е обигран и хитър, колкото и да не иска да сподели дадена истина и да е решил, че ще я скрие на всяка цена, когато един и същи въпрос му се зададе толкова пъти, психозащитата му пада. Абсолютно неусетно, без да обърне внимание, човекът изпуска нещо, за което един опитен разследващ журналист като Жоро се хваща и още повече засилва каскадата от въпроси. Винаги съм си мислел, че той знаеше как се правят тези неща - в службите наричат тази техника “професионална провокация”.

Чобанов също с горчивина си спомня момента, когато той и колегите му от “Свободна Европа” научават, че Коритаров е имал и името “Алберт”.

“Не ни беше приятно, питахме се - защо си мълчал, та ние бяхме приятели - казва журналистът. - Жоро си имаше своя защитна теза: “Такива били времената, не можех да откажа...”. По-важното е, че бе голям професионал, силен, елегантно реагиращ във всякакви политически ситуации. Сигурен съм, че

заради това е имал ядове с властите,

но част от тях са му били спестени, защото част от тези хора знаят кой какъв е.”

Чобанов си спомня и за знаменития удар, който прави Коритаров в "Свободна Европа".

“Много внимателно следеше сръбската тема - разказва журналистът. - Една сутрин бе отишъл в 7 ч в радиото, за да вземе интервю от председателя на Конституционния съд на Сърбия. Въпрос след въпрос, постигна нещо уникално като новина за тогава. За това получи и голямата годишна награда на “Свободна Европа” и това бе част от един задълбочен подход. Знаеше много добре какво да прави, интервютата му бяха изключително професионални.”

Според Чобанов Коритаров бил голям любител на футбола и на ЦСКА, с часове разказвал увлекателно за тънкостите и обратите в играта на червените. Междувременно ненавиждал БСП. Шегувал се, че може да хареса левицата единствено ако се обедини с любимия му футболен тим.

Споделял, че мечтата му е левицата да се разцепи, да се махне от парламента и той да започне да пише за изчезнали цивилизации.

Опората в живота

му била неговата съпруга

“Сигурен съм, че зад такава силно изявена в професионално отношение личност стои една много стабилна жена, на която не й е било лесно и която го е подкрепяла във всичко. Често й се обаждаше да му намери даден телефон, разчиташе на нея. Искрени съболезнования на близките му.”

Ерудираният журналист е роден на 10 май 1959 г. в София. Завършил е славянска филология - сърбохърватски език в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Владеел сръбски, хърватски, руски, полски, английски и китайски, ползва и албански език.

Самият той влиза в журналистиката, когато се създава вестник "Демокрация", след това е поканен в радио "Свободна Европа", а оттам преминава в Нова телевизия, където първо води половинчасово токшоу, наречено "Коритаров Live", а по-късно става водещ на сутрешния блок "Здравей, България".

От 1 февруари 2018 г. е автор и водещ на предаването "Свободна зона с Георги Коритаров" в телевизия "Европа".

Сега сигурно продължава с разследващите си интервюта в някое небесно тв студио.