Слави няма подходящи хора, може да предложи поста на Мая Манолова, Татяна Дончева или Христо Иванов

По-важната задача на шефа на 45-ото НС е да възстанови mолитическата култура и дебатите, изчезнали в последните 12 г.

Проблемът кой ще е новият министър-председател и какво ще е правителството е второстепенен. Поне след току-що отминалите избори. И то не само защото резултатите са такива, че нов кабинет в рамките на 45-ия парламент е трудно възможен математически и политически. Това народно събрание има много по-важна задача - да възстанови нормалното говорене в политиката и за политиката, което изчезна в последните 15 г., докато на политическата сцена доминираха ГЕРБ и Бойко Борисов.

Изборът на председател на парламента ще е първият тест дали новото Народно събрание въобще ще заработи.

По традиция първото заседание трябва да открие най-възрастният народен представител. Вероятно това е бившата синдикалистка Мика Зайкова от листите на “Има такъв народ” на Слави Трифонов. Веднага след като положат клетва, депутатите трябва да изберат председател и заместниците му.

Конституцията е императивна, че това трябва да стане на първото заседание. Тя не предвижда вариант председател да не бъде избран. И ако това се случи, според конституционалисти Зайкова ще продължи да изпълнява длъжността.

По традиция шефът на НС се излъчва от най-голямата парламентарна група, останалите подкрепят и получават заместници.

Тази традиция е нарушавана веднъж - в 42-ото Народно събрание. През 2013 г. ГЕРБ имаше най-голямата парламентарна група, но остана в изолация. А властта бе поета от коалицията БСП и ДПС със “златния пръст” на Волен Сидеров. И председател стана социалистът Михаил Миков, а ГЕРБ не получи дори заместници - взеха ги БСП и ДПС.

При сегашните призиви “всички срещу Борисов” този сценарий е много вероятно да се повтори. За избор на председател са нужни 121 гласа в парламента, колкото трябват и за излъчване на правителство. Именно заради това изборът му може да оформи и очертанията на бъдещата анти-ГЕРБ коалиция.

Гласуването за председател може дори да бъде и сигнал съм президента Румен Радев къде да насочи третия мандат за съставяне на Министерски съвет, ако се стигне до него след откази или невъзможност на Борисов и Слави Трифонов да съставят правителство.

Ако шефът на НС

бъде избран от

средите на ГЕРБ,

това ще е знак

за възстановяване на нормалния политически диалог в страната, който много пострада в последните 12 г.

Подобен жест към опозицията пробва през 2017 г. Бойко Борисов. Той предложи поста на БСП, като идеята му бе начело на парламента да застане лидерката на социалистите Корнелия Нинова. Тя обаче отказа и председател на 44-ото НС стана първо Димитър Главчев, а впоследствие Цвета Караянчева. А приключилият току-що мандата си парламент бе първият, в чието ръководство не само председателят не бе юрист, нямаше въобще човек с юридическо образование в ръководството. Резултатът е -

произведе

най-слабите

закони от 1990 г.

и влиза в историята като парламент на пълно подчинение на изпълнителната власт.

Сегашният премиер не само продължи, но и надгради досегашната традиция министър-председателят да е силната и водеща фигура в българската политика. Дефект, който е заложен и в конституцията. В последните 4 г. на власт, единствения пълен мандат, Борисов напълно разруши системата на парламентарната демокрация. Отказваше да се отчита на депутатите. За четири години се е явил на само 3 изслушвания в Народното събрание - за последно през април 2020 г. Отговорил е само на 15 въпроса и 5 питания на народните представители. Отказваше дори сам да предлага и защитава промени в правителството си. Така напълно обезличи парламента и даде основания за обвиненията в авторитаризъм.

Засега кандидатът на ГЕРБ за председател на парламента остава Цвета Караянчева, научи “24 часа”. Тя обаче трудно “ще бъде преглътната” от останалите партии.

След такъв мандат и с практика, продължила десетилетие, най-важната задача на парламента без доминация на ГЕРБ, е да се възстановят ритуалите на демокрацията и възможността народните представители да контролират премиера. Който и да е той.

В противен случай поведението на лидерите на двете първи политически сили - ГЕРБ и “Има такъв народ”, ще се мултиплицира. През цялата кампания (а и в последната година) и Борисов, и Трифонов не са отговорили публично на нито един въпрос за предлаганите от тях политики. Така реално близо 40% от гласовете на последните избори са подадени за партии, чиито председатели просто не участваха в кампанията, не участваха и в спор с политическите си опоненти. А това означава, че рационалният избор е сведен до нула. Тоест

демокрация

няма, тя не

работи като

сблъсък на идеи,

а като конкурс

за красота

Ако наистина се сбъднат заканите и ГЕРБ остане в пълна изолация, логично е за председател на парламента да бъде излъчен кандидат на втората най-голяма партия. На която във вторник БСП обеща подкрепа, може би формална или като златен пръст. Досега обаче “Има такъв народ” демонстрират същия култ към лидера си Слави Трифонов, какъвто има и в ГЕРБ. И шансовете да продължи политиката на принципа

“ние се събрахме

и аз реших”,

са огромни. А подобен начин на правене на политика може да бъде възпрян единствено с посочването на достатъчно авторитетен юрист за председател на НС. Човек, който няма да се подчинява сляпо на лидера си, а ще опита наистина да гарантира честността на парламентарните процедури както за управляващата коалиция, така и за опозицията. И ще даде шанс правенето на политика в България да се измъкне от нивото на личното отмъщение и да премине към сблъсък на идеи, както е редно.

В редиците на Трифонов няма хора с парламентарен опит. По-голямата част от тях са млади, подбрани с кастинг. И ще е доста трудно да излъчат достатъчно добър юрист за председател на парламента. Той трябва да може да владее пленарната зала, а не опитните депутати от ГЕРБ, ДПС и БСП да го хвърлят в неловки ситуации и капани.

Изход от тази ситуация може да е предложение към някой от малките партньори в анти-ГЕРБ коалицията да поеме поста. Подготвени хора има в лицето например на Мая Манолова, която е била вече зам.-председател на парламента, или Татяна Дончева, която е юрист с дългогодишен парламентарен опит. Знаково би било и предложение към лидера на “Демократична България” Христо Иванов да поеме реално най-високия пост в държавата. Така хем се елиминира силен претендент за анти-Борисов премиер, хем коалицията получава конкретен политически облик. И следващото правителство на страната бързо ще придобие конкретни очертания.