Изборите бяха онзи ден.

Вчера, докато всички анализирахте, аз прекарах няколко часа в спешното отделение в болницата в Кюстендил.

Не ме питайте защо, във всеки случай не става въпрос за мен, а за много близък мой човек.

Към тези, които са се отправили към властта имам само едно изречение - всяка ваша дума за това как здравеопазването ни работи ще се счупи, ако поседите няколко часа в някоя провинциална болница, ама не от парадните, а от редовите такива.

И още нещо.

Респект за лекарите. На ръба на силите си, те са като машини. Работят, без да спират, облечени в скафандрите си. Как издържат тия хора не знам.

Места в болниците почти няма. Не боледувайте! Не е сега момента.

И понеже започнах с политиката - извън модните теми, в реалната българска съвременност нещата не са наред.

Ама никак не са наред.

И се учудвам как нито една от спечелилите промоция за парламента партии не казаха една адекватна сричка по темата.

Кандински май беше казал, по повод на неогеометричния абстрактен експресионизъм нещо от типа - “Художника днес трябва да е сляп и глух за всякакви форми”.

Да, ама Кандински е художник - абстракционист.

Не ме карайте да мисля, че партиите ни са съставени от абстракционисти. Защото не са. Нито един политик не е художник.

Пазете се от ковид. Вчера отново го гледах отблизо. В последните месеци с тая гадинка се гледаме очи в очи.

Вече съм сигурен, че ковид е наказанието, което получаваме за собственото си малоумие и пълна несъстоятелност...

*Oт фейсбук!