Скоро системата 112 ще може да локализира точните координати на телефоните, от които има обаждане

34-годишен сноубордист вероятно остана под преспите сняг в Рила. Вероятно, защото все още мъжът не е намерен и се води изчезнал. На 21 март в 16,30 ч. прави последното си спускане по пистата в ски център "Картала" над Благоевград.

Приятелите му, които карат пред него, повече не го виждат. Започва мащабна акция по издирването му. Различни екипи от планински спасители и доброволци прегледаха всички възможни маршрути около ски пистата, по които се бяха спускали

скиори и бордисти

Въпреки лошите метеорологични условия участие в операцията взеха 17 спасители и стажанти от отряда на ПСС в Благоевград, петима от отряд София, един от Разлог и двама от Банско с две спасителни кучета, обучени да търсят затрупани от лавина. Повечето участваха в акциите няколко поредни дни.

Издирването продължи близо 40 часа, като повече от 13 часа беше през нощта при силен вятър, снеговалеж и минусови температури. Затоплянето повиши опасността от свличане на снежни маси, заради което акцията бе спряна и се изчаква стабилизирането на снежния склон, след което ще продължи търсенето в района.

Можеше ли столичанинът да бъде намерен и спасен, след като телефонът му бе включен повече от 24 часа след инцидента, е въпросът, който си задават мнозина. В 17,37 ч. е подаден сигнал на тел. 112 за изчезването му. Чрез "Пожарна безопасност и защита на населението" е потърсена локализация на

мобилния телефон

Внесено е искане в районния съд в Благоевград и още същата вечер дежурен съдия е дал разрешение за разкриване и ползване на трафични данни от мобилния му телефон. В слабо посещавани места и малко натоварване откъм ползване на мобилни устройства, каквито са планините, мобилните оператори разполагат по-малко станции. Така и в случая, мобилният оператор има само една станция в района, която действително засича в радиус мобилното устройство, но не може да се локализират точните му координати и отклонението е от порядъка на километри.

В това време приятели на сноубордиста започват трескаво да търсят други възможности за засичане точното местоположение на смартфона. Проверяват на лаптопа му откъде за последно се е логнал с гугъл профила си, търсят негови запазени пароли и др. технически възможности за точна локализация. Появява се дори идеята да се изпрати, чрез посолството на Ирландия, запитване към Google за локацията на устройството, вързано с конкретен акаунт. Търсят добър дрон с термокамера и призовават всеки да даде идея как може да се локализира даващият все още свободно телефон.

Около 24 часа след изчезването на сноубордиста чрез триангулация са получени малко по-точни данни за местонахождението на телефона. Триангулацията е една от най-често използваните техники, за да се определи позицията на радиопредаващия обект. Служители на мобилния оператор направиха измервания в няколко точки, като за всяка точка се определя линия под ъгъла на максимална сила на сигнала.

Точката, където линиите се пресичат, е позицията на телефона. Този метод даде мястото на радиопредаващия обект с точност от няколко декара площ, в лавиноопасния улей Американката, където дълбочината на снега достига на места до 4 метра. Въпреки риска спасителите влязоха и успяха, където е възможно, да претърсят със сонди, металдетектори и RECCO система.

От тази година ПСС разполага с четири RECCO детектора, заедно с пълното оборудване за работа с тях, наети са за 5 години. Те са предназначени за откриване на затрупани от лавини и са разположени на стратегически места в ски центровете в близост до районите с най-много лавинни инциденти - около хижа "Алеко" на Витоша, над Боровец - м. Маркуджиците, в Рила близо до Седемте рилски езера и

в Пирин

над Банско

Шведската система RECCO е въведена в повече от 900 ски курорта и планински служби в 28 държави в Европа и по света. Системата е от две части - активен детектор, носен от спасителя, и пасивна отражателна пластина, вградена в екипировката или раницата на туриста. RECCO детекторът излъчва насочен радиосигнал.

Когато радио сигналът достигне отражателя, той се връща обратно към детектора и насочва спасителя в посока на жертвата. Ръчният детектор може да локализира отражатели в обхват до 80 метра във въздушна среда и 20 метра през плътен сняг. Въпреки че съвременните уреди RECCO реагират и на почти всички електронни устройства като GSM, GPS, радиостанция, часовник и др., най-сигурният вариант да бъде намерен човек е, ако в екипировката му има вградена пластина.

Водещи марки за туристическа и ски екипировка вече вграждат RECCO отражатели, предлагат се и допълнителни отражатели, които всеки може да прикрепи към каска, раница и колан. Ако липсва такъв отражател, не е сигурно, че детекторът ще може да засече някаква друга случайна метална част от екипировката и в този случай това не е сигурен начин за откриване на затрупан.

По света се използват много уреди, базирани на авангардни технологии.

"Една от най-сигурните системи в такива ситуации е Lifeseeker. Това е иновативна бордова система, която локализира точно мобилните телефони дори в райони без мрежово покритие и при неблагоприятни метеорологични условия. При нея мобилният телефон се явява своеобразен авариен фар, който води спасителните екипи до точното му местоположение.

Тази система позволява да се търси човек при слаба видимост, при нощни полети, позволява откриването на скрити или затрупани хора, например под сняг, в гора или развалини. А днес всеки разполага поне с мобилен телефон", каза директорът на ПСС към БЧК Емил Нешев. Тази система работи без да се налага сътрудничество с мобилните оператори, инсталира се на хеликоптер и я наричат

“търсач на живот”

Цената на такава система може да достигне до 400 хил. евро. "Трябва да се знае, че тя може да се използва при операции за търсене и спасяване, пожарогасене, аварийни ситуации, природни бедствия, граничен контрол, не е само за планинари. Не е по силите на ПСС обаче да закупи и поддържа такава система, затова би било подходящо тя да е към ГД ПБЗН. Но и тук отново опираме до необходимостта от хеликоптер. И отново се стига до нуждата от

финансиране

На фона на спасените с тази техника човешки животи инвестицията си струва", допълни шефът на ПСС. Смята, че са необходими още инвестиции в обезопасяване, поддържане на спасителни екипи, изграждане на спасителна инфраструктура. "Планинското спасяване е благородна, скъпоструваща и високорискова дейност.

Планинските спасители са принудени да излизат в планината при тежки метеорологични условия. Това изисква не само отлична подготовка, но и екипировка от най-висок клас. Бързината за достигане до пострадал е от огромно значение", допълни Нешев.

Закупуването на такава техника има смисъл не само за откриване на пострадали или за издирване на укриващи се, но и за опазване на живота и здравето на самите планински спасители. Колкото по-бързо намерят изчезналия, толкова по-малък е рискът и за техния живот, работейки в тежки условия.

Във връзка с трагичния планински инцидент със сноубордиста в района на ски парк "Картала" и редица въпроси и затруднения, които възникнаха в хода на издирването, преди дни ПСС бе домакин на работна среща с представители на заинтересованите институции. Участваха зам.-министърът на вътрешните работи Михаил Златанов, директорът на ГД ПБЗН-МВР гл. комисар Николай Николов, директорът на Националната система 112 инж. Цветомир Цеков, Пламен Василев от „Виваком“, директорът на ПСС Емил Нешев и Красимир Стоянов, председател на сдружение "Пистова спасителна служба". Коментирани бяха актуални проблеми, свързани с локализирането на пострадали в планината чрез използването на съвременни технически средства и методи. На срещата присъстваха и Димитър Главчев, досегашен член на парламентарната комисия по бюджет и финанси, и Красимир Ципов, член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред към 44-тото НС. Всички бяха категорични, че съществуващата в момента нормативна база дава възможност на мобилните оператори да предоставят незабавно на оперативните служби информация за локализиране на пострадали в планините и не само там. Практиката показва обаче, че не във всеки случай тази информация е достатъчна за точното локализиране. Цветомир Цеков каза, че в рамките на няколко месеца се очаква в системата на 112 да бъде внедрена нова услуга, която ще показва точното местоположение (координатите) на всеки, потърсил помощ чрез телефон 112, което ще реши проблема в голяма степен, но не напълно. Представени бяха различни технически възможности за подпомагане и подобряване работата на оперативните служби на терен, за да могат да бъдат по-ефективни при спасяване на човешки живот. Ще се търсят начини за осигуряване на финансиране и да се закупят необходимите съоръжения.

"Нуждата от хеликоптер, оборудван със система за извличане на пострадал, е повече от ясна. Една такава машина обаче ще е недостатъчна. Трябва да се знае, че те няма да се използват само за планинско спасяване, а и за медицинско, защото пострадалите при катастрофи например са много повече. Важно е и обучението на екипите, които ще работят на хеликоптера, особено през нощта", каза ръководителят на Пистовата спасителна служба Красимир Стоянов, който от 40 години практикува фрийрайд. Казва, че като първа стъпка за ускоряване търсенето на изчезнали е най-важно бързо да се получи достъп на системата 112 до приложенията на Google и Apple за локализиране дори и при изключен телефон. За да се използват ефективно наличните вече RECCO устройства, трябва да се популяризира ползването на отражатели от скиорите и бордистите. „И по-простите системи могат да са полезни, но човешкият фактор е решаващ - качествено обучение на спасителите и редовното им преминаване през тестове“, допълни Стоянов. Категоричен е, че няма как да се спре карането на ски и сноуборд по необработени терени. „Каквито и ограничения да се налагат, да се поставят в ски зоните предупредителни табели със забрана да не се напускат очертанията на пистите, няма земна сила, която да спре някой фрийрайдър, решил да кара извънпистово", смята Стоянов.

„В света вече тази индустрия се развива изключително бързо, екипировката става все по-достъпна, провеждат се състезания в такива дисциплини. Увеличава се интересът към практикуването на екстремни зимни спортове, и особено извънпистовото каране. Това не бива да бъде заклеймявано като престъпление, стига да е разумно и с преценен риск. Инцидентите, които се случват, са резултат от подценяването на условията, несъобразяване с маркировката и надценяване на собствените възможности“, смята и Емил Нешев, който ръководи 530 действащи доброволни планински спасители, разпределени в 32 отряда в страната.

Броят на специализираните спасителни акции расте всяка година и от 48 за 2000 г., за миналата година спасителите у нас са участвали в общо 114 акции, от които 23 са били за търсене, 18 за изваждане от трудна ситуация, 68 - за транспортиране. Пак за 2020 г. е оказана помощ на 2503 пострадали, от които 2376 са скиори и сноубордисти, а смъртните случаи са били 8.