Маските и ограничението в събиранията остават, напомни шефът на Националния център по заразни и паразитни болести. Очаква до седмица да започне спад в случаите

Въпреки високата заболяемост, мисля, че се намираме в плато и до седмица ще започне спад в случаите. Тази оптимистична прогноза даде директорът на Националния център по заразни и паразитни болести и зам.-председател на националния щаб ден преди разхлабването на част от мерките у нас.

„От опит, който имаме вече повече от година, се знае, че когато мерките важат повече от 14 дни, се натрупва умора в обществото, защото те са ограничителни. Не сме стигнали обаче до крайности, каквито има в други страни, с полицейски час, например. Умора се натрупа не само в хората, но и в органите, които трябава да правят контрола– РЗИ, полицията и Агенцията по храните”, мотивира той решението за разхлабване пред Би Ти Ви, но допълни, че в сила продължават да важат ограничителни мерки, включително за носенето на маски и събиранията.

Решенията, които щабът взима, са съобразени най-вече с медицинските показатели. Това, което се гледа, е натоварването на болниците, обясни проф. Кантарджиев и въпреки че днес отчитаме абсолютен рекорд по брой новозаразени – над 5000, а настанените в болница хора са с около 1000 повече от 22 март, когато влязоха в сила сегашните органичителни мерки, тези цифри не притесняват здравните власти, защото нарастването не е експоненциално.

„Оптимистичното е, че няма 20 000 в болница, че не нарстват експоненциално случаите, че вече сме в едно плато. Поддържаме и това един заразен да не заразява много хора. 1 човек заразява 11 или 12 други”, каза професорът.

„Ако миналата година по това време се беше случило това, щеше да е голямо изпитание, защото нямаше подготвени лекари, болници и кислород”, допълни той, като уточни, че сега натоварването на болниците е по-голяммо дори и от това през ноември.

Почти 2 млн. българи вече имат някакъв имунитет от преболедуване, среща с вируса, за която не са разбрали или от ваксиниране, каза още проф. Кантарджиев. По официални данни преболедувалите са около 300 хиляди, но броят им най-вероятно е 1,2 млн., тъй като не всички стигат до болница, а други прекарват вируса безсимптомно. Още над 450 000 са ваксинираните и така хората с имунитет са вече около 1,8 - 2 милиона у нас, уточни професорът. Според него до края на лятото трябва да достигнем нужният процент ваксинирано население, за да има по-слабо разпространение на вируса.

Човечеството е чувствително на темата за ваксините и всяка информация за нежелани реакции трябва да се обследва, но това води и до забавяне на ваксинирането, коментира проф. Кантарджиев.

Той посъветва хората да не правят избора си за ваксина емоционално, а да проверят всички данни. Ваксината на "АстраЗенека" е добра за възрастните хора, каза още той като допълни, че при младите по-често се стига до температура, която се поддържа 48 часа и това е неприятно.

"При РНК ваксините е хубаво алергичните хора да се замислят и 1-2 дни преди имунизацията да вземат антиалергични лекарства", посъветва професорът.

Той допълни, че страничните ефекти, които притесняват хората при ваксината на "АстраЗенека", могат да се проявяват и при другите видове ваксини. За по-голямо спокойствие професорът отново даде практически съвет.

"Съветвам хората, месец преди да се ваксинират, да приемат малко повече домати и доматен сок. Ликопенът пречи на съсирването на кръвта и на образуването на тромби", каза той.

Скоро ваксинираните хора могат да са спокойни в следващите 1-2 години. Няма да има нужда от друга имунизация, каза още Кантарджиев, но припомни, че е възможно ваксината срещу коронавируса да стана ежегодна.

"Когато 9-10 фирми са на пазара и актакуват чрез ваксината си един механизъм на върха на шипчето – спайк протеина, който се оказа, че може да търпи промени, именно затова казахме, че ако настъпят мутации, които изискват промяна на вкасината, тя може да се превърне в ежегодна с променен характер на антигените, които се предоставят", обясни той.

Засега друг от по-опасните варианти на коронавируса, освен британския, не е открит у нас. През декември разпространението му у нас е било 20%, а сега се открива в 95% от пробите. Най-притеснителното е, че засяга децата, бременните и младите хора.

Има промяна и в клиничната картина, припомни професорът.

"Сега лекарите забелязват резки прояви от дихателната система. Това, което забелязахме при предишния вариант - загубата на обоняние, сега рядко се губи, но отделянето на секрети от горните дихателни пътища е доста подчертано", каза той.